За 17 г. членство в Евросъюза сме усвоили едва 40% от еврофондовете
След 17 години участие в Европейския съюз (ЕС) упованията на българите не се оправдават, съобщи гл. ас. доктор Цветомир Цветков от СУ " Св. Климент Охридски ", който показа отчет " Социални и стопански резултати от участието на България в Европейския съюз " по време на юбилейната научна конференция, отдадена на 75-ата годишнина от основаването на Института за стопански проучвания при Българска академия на науките.
Според Цветков влизането на страната в Европейски Съюз e било натоварено с упования да се покачат стандартът на живот и брутният вътрешен артикул (БВП), да се понижи неравенството сред хората с най-ниски и най-високи приходи, да се спре корупцията. Очакванията обаче не кореспондират с фактическите условия от участието ни в Европейски Съюз, сподели той.
Другата огромна вяра са били еврофондовете. След влизането на България в Европейски Съюз има растеж на средствата от еврофондовете в стопанската система ни, след това се оказва, че единствено към 30-40 на 100 от ресурса са усвоените средства в другите стратегии, уточни Цветков.
Икономическият напредък на България през интервала 2000-2006 година, т.е. преди влизането в Съюза, е бил приблизително 5,7 на 100, а по-късно през 2007 година се свива до 2,39 на 100. Това се дължи на подписаните присъединителни контракти, съгласно които България е длъжна да затвори блокове на АЕЦ " Козлодуй " и да спре да субсидира селското стопанско, което води до рецесия в бранша, счита Цветков.
Той подчертава и върху това, че неравенствата в България порастват, като е имало интервали, в които разликата сред най-високите и най-ниските приходи е достигала до 40 на 100, а това се трансформира в риск от беднотия, който пък е с повишаващ се тренд.
По думите на Цветков вярата на българите е била обвързвана и с увеличение на директните задгранични вложения, само че се е оказало, че през 2007-2008 година те са нарастнали едва, а по-късно наклонността е да понижават и да не оказват въздействие върху Брутният вътрешен продукт.
Според Цветков влизането на страната в Европейски Съюз e било натоварено с упования да се покачат стандартът на живот и брутният вътрешен артикул (БВП), да се понижи неравенството сред хората с най-ниски и най-високи приходи, да се спре корупцията. Очакванията обаче не кореспондират с фактическите условия от участието ни в Европейски Съюз, сподели той.
Другата огромна вяра са били еврофондовете. След влизането на България в Европейски Съюз има растеж на средствата от еврофондовете в стопанската система ни, след това се оказва, че единствено към 30-40 на 100 от ресурса са усвоените средства в другите стратегии, уточни Цветков.
Икономическият напредък на България през интервала 2000-2006 година, т.е. преди влизането в Съюза, е бил приблизително 5,7 на 100, а по-късно през 2007 година се свива до 2,39 на 100. Това се дължи на подписаните присъединителни контракти, съгласно които България е длъжна да затвори блокове на АЕЦ " Козлодуй " и да спре да субсидира селското стопанско, което води до рецесия в бранша, счита Цветков.
Той подчертава и върху това, че неравенствата в България порастват, като е имало интервали, в които разликата сред най-високите и най-ниските приходи е достигала до 40 на 100, а това се трансформира в риск от беднотия, който пък е с повишаващ се тренд.
По думите на Цветков вярата на българите е била обвързвана и с увеличение на директните задгранични вложения, само че се е оказало, че през 2007-2008 година те са нарастнали едва, а по-късно наклонността е да понижават и да не оказват въздействие върху Брутният вътрешен продукт.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ