Татарското съкровище в Калиакра - едно от най-ценните открития
След 15 следващи години на разкопки в крепостта Калиакра археолози откриха татарско богатство с любопитна история.
В малко глинено гърне, прикрито под подовото покритие на помещение, опожарено в края на XIV в., се намирали 957 предмета. От тях 873 сребърни и 28 златни монети, 11 приложения и катарами, 28 сребърни и бронзови копчета, 11 златни обеци, два пръстена, единият от които златен, и четири мъниста от скъпоценни камъни и злато.
Монетите в съкровището - османски и български, са извънредно скъпи.
Акчетата (сребърни монети от времето на Османската империя) са към 60 на 100, главно на султан Баязид Йълдъръм, управлявал от 1389 до 1402 година, и дребна част на неговия предходник Мурад Първи (1362 - 1389).
Скъпоценностите са били укрити в края на XIV в, по време на някое от нападенията над столицата на Добруджанското деспотство. Едно от тях е разказано в хроника, в която е маркирано, че през 1399 година татарите от ордата на Актав атакуват Варна и други градове по Северното Черноморие.
През 1401 година татарите на Актав, прочут като Добруджанския татар, били разгромени и разселени в разнообразни селища като Провадия, Русокастро и други. Възможно е някой от техните военачалници да е събрал откритото на Калиакра богатство. Заграбил е полезностите от разнообразни хора и места и ги е скрил под пода на къщата си малко преди тя да бъде опожарена.
В същата постройка, при изследванията от 2014-2017 година, бяха открити част от сребърен обков от църковна книга, тока за колан от бял нефрит, както и групова находка от 26 медни мангъра (малка медна монета) на султан Баязид Йълдъръм.
Сградата е издигната върху руините на антични постройки и към нея се откриват богати погребения от съотвения век, споделиха от Нациобалния исторически музей (НИМ).
Кметът на Каварна госпожа Нина Ставрева разяснява, че находката сигурно ще докара доста туристи в общината. Тя уточни още, че това е извънредно скъпо и доста значимо изобретение.
Ръководител на екипа, намерил съкровището, е шефът на НИМ доцент доктор Бони Петрунова. Участват още археолози от НИМ, НАИМ, дипломанти на Пловдивския и Софийския университет, студенти от Нов български университет и Шуменския университет.
В момента съкровището се намира в постройката на НИМ в София.
Четете още:
Борисов: Имаме шанса комплексът "Малтепе " да е нещо неповторимо
Откриха гробница край Пловдив, в която е заровен тракийски благородник
5 скрити благосъстояния, които хора са намирали в домовете си
В малко глинено гърне, прикрито под подовото покритие на помещение, опожарено в края на XIV в., се намирали 957 предмета. От тях 873 сребърни и 28 златни монети, 11 приложения и катарами, 28 сребърни и бронзови копчета, 11 златни обеци, два пръстена, единият от които златен, и четири мъниста от скъпоценни камъни и злато.
Монетите в съкровището - османски и български, са извънредно скъпи.
Акчетата (сребърни монети от времето на Османската империя) са към 60 на 100, главно на султан Баязид Йълдъръм, управлявал от 1389 до 1402 година, и дребна част на неговия предходник Мурад Първи (1362 - 1389).
Скъпоценностите са били укрити в края на XIV в, по време на някое от нападенията над столицата на Добруджанското деспотство. Едно от тях е разказано в хроника, в която е маркирано, че през 1399 година татарите от ордата на Актав атакуват Варна и други градове по Северното Черноморие.
През 1401 година татарите на Актав, прочут като Добруджанския татар, били разгромени и разселени в разнообразни селища като Провадия, Русокастро и други. Възможно е някой от техните военачалници да е събрал откритото на Калиакра богатство. Заграбил е полезностите от разнообразни хора и места и ги е скрил под пода на къщата си малко преди тя да бъде опожарена.
В същата постройка, при изследванията от 2014-2017 година, бяха открити част от сребърен обков от църковна книга, тока за колан от бял нефрит, както и групова находка от 26 медни мангъра (малка медна монета) на султан Баязид Йълдъръм.
Сградата е издигната върху руините на антични постройки и към нея се откриват богати погребения от съотвения век, споделиха от Нациобалния исторически музей (НИМ).
Кметът на Каварна госпожа Нина Ставрева разяснява, че находката сигурно ще докара доста туристи в общината. Тя уточни още, че това е извънредно скъпо и доста значимо изобретение.
Ръководител на екипа, намерил съкровището, е шефът на НИМ доцент доктор Бони Петрунова. Участват още археолози от НИМ, НАИМ, дипломанти на Пловдивския и Софийския университет, студенти от Нов български университет и Шуменския университет.
В момента съкровището се намира в постройката на НИМ в София.
Четете още:
Борисов: Имаме шанса комплексът "Малтепе " да е нещо неповторимо
Откриха гробница край Пловдив, в която е заровен тракийски благородник
5 скрити благосъстояния, които хора са намирали в домовете си
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ