Ще има ли достатъчно учители и инженери след десетилетие
След 10 години у нас ще има дефицит на фрагменти във всички области, само че най-болезнен ще бъде дефицитът на механически експерти.
Тази прогноза за развиването на българския трудов пазар направи наскоро министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
Много икономисти и адвокати и малко инженери и учители - по този начин в резюме наподобява казусът, за решаването на който от просветното министерство дадоха обещание нова мярка - месечни стипендии по 100 лева за студенти с положителни резултати на матурите след 12 клас, избрали да следват в предпочитани за страната посоки като педагогическите, физическите, химическите и инженерните науки. Колко съществени са несъответствията на трудовия пазар и какви са методите за превъзмогването им? Доц. Агата Манолова е заместник-декан по образователната част във Факултета по телекомуникации към Техническия университет в София. „ Студентите имат опция още от първи курс да си намерят работа – толкоз доста ги желаят. Нашата компетентност е една – инженер по телекомуникации, само че се покриват специалности, свързани с мобилните оператори, които имат опция за приложение в радиото, в малкия екран. Нашите студенти работят във компании, които се занимават с разработка на видеоигри, с разработка на добавена и виртуална действителност, вършат приложения. Диапазонът на работа е ужасно необятен и покрива едни от най-актуалните сега в инженерните науки области “, отбелязва тя пред БНР. Заплащането е над междинните равнища, прецизира доцент Манолова.
„ Студент в първи-втори курс, когато потегля да работи във компании, които са профилирани, евентуално над 2 хиляди лв. заплата, начална. “ Над 98% от приключилите Факултета по телекомуникации работят в областта на специалността си. Въпреки това дефицитът на фрагменти остава сензитивен. Доц. Манолова вижда една от аргументите в избора на доста от младежите да учат в чужбина, без да се завърнат. Преди години инженерната компетентност не беше толкоз търсена и мечтана, напомня Агата Манолова. „ Сега наваксваме назад. Това, което беше преди мечтано - като юридически специалности, като стопански – в този момент към този момент има отлив, тъй като няма толкоз доста работа за тези хора. В същия миг се търсят повече инженерните. “ Доц. Манолова акцентира, че образованието у нас е на средноевропейско равнище. В Техническия университет има факултети, в които се преподава на непознат език и те са упълномощени от съответните страни. „ Съответно студентът ще получи и тапия от тази страна, в която е упълномощен факултетът. Тоест няма потребност да отидеш в някоя западноевропейска страна, да похарчиш солидна сума пари или да ти се постанова да работиш чистач, мияч и така нататък, с цел да получиш същото обучение, което можеш да вземеш тук, в случай, че си финансиран и от страната. “ Илиян Кордев е студент в Техническия университет. Обучава се в специалността „ Информатика и софтуерни науки “. Оценява позитивно въвеждането на стипендии за студенти, избрали да следват в предпочитани за страната посоки като педагогическите или инженерни науки. „ Защото би стимулирало много от студентите да запишат тези посоки. “ Илиян има позитивно мнение и за напъните на бизнеса да открива и поддържа бъдещите си фрагменти още от студентската пейка – посредством стипендии или стажове.
„ Понеже много от студентите ще могат да отидат в една компания за няколко месеца и там ще могат да приложат знанията, които са натрупали в университета. “ Михаил Ангелов е кандидат-студент, избрал информатиката поради относително бързата и лесна реализация на пазара на труда. Михаил учи в Природо-математическата гимназия в Монтана, а наесен се насочва към Софийския университет. „ Заплата – може би няколко хиляди лв., задоволително да мога да се устоявам обикновено. “ Началото на всяка образователна година е белязано от недостига на училищен фрагменти. Според доцент Лиляна Стракова, декан на Факултета по педагогика към СУ „ Св. Климент Охридски “, нарастването на учителските заплати през последните години е повлияло значително върху отлива на фрагменти от педагогическата специалност. „ Нещата се обърнаха – това увеличение, внезапно, на учителските заплати е доста мощен претекст за младежите да се ориентират и да останат в учителската специалност. “ В момента в най-голяма степен не доближават учители по естествените науки. Университетите обаче вършат нужното този дефицит да се преодолее в идните години.
„ Затова се откриват напоследък в университетите хибридни специалности – физика и химия, математика и физика. Нашата система, на висшето обучение, се ориентира в крачка “, разяснява доцент Стракова. За четвъртокурсничката по педагогика в Алма Матер Катя Димитрова това е втора компетентност след приключена в Геолого-географския факултет. „ Реших по време на следването си, че желая да се занимавам с преподаване, по тази причина записах „ Педагогика “. Катя се е насочила към преподаване в гимназиалния стадий, „ с философия, география “. Проблемът с дефицита на фрагменти ще се задълбочава, предвижда проф. Любен Тотев, ръководител на Съвета на ректорите и ректор на Минно-геоложкия университет до 2019 година. „ И освен демографската рецесия ще бъде причина за това, а самата подготовка на младото потомство. От една страна понижава, въпреки това е все по-малко квалифицирано. “ Въпреки ограниченията да се създадат предпочитани и предпазени специалности, това няма да вкара студенти в тях, акцентира проф. Тотев. „ Защото те гледат най-после какво ще получават, когато излязат от висшето обучение – там е истината. “ Ако желаят да задържат фрагментите тук, работодателите би трябвало да извърнат по-голямо внимание на заплащането, безапелационен е някогашният ректор.
Тази прогноза за развиването на българския трудов пазар направи наскоро министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
Много икономисти и адвокати и малко инженери и учители - по този начин в резюме наподобява казусът, за решаването на който от просветното министерство дадоха обещание нова мярка - месечни стипендии по 100 лева за студенти с положителни резултати на матурите след 12 клас, избрали да следват в предпочитани за страната посоки като педагогическите, физическите, химическите и инженерните науки. Колко съществени са несъответствията на трудовия пазар и какви са методите за превъзмогването им? Доц. Агата Манолова е заместник-декан по образователната част във Факултета по телекомуникации към Техническия университет в София. „ Студентите имат опция още от първи курс да си намерят работа – толкоз доста ги желаят. Нашата компетентност е една – инженер по телекомуникации, само че се покриват специалности, свързани с мобилните оператори, които имат опция за приложение в радиото, в малкия екран. Нашите студенти работят във компании, които се занимават с разработка на видеоигри, с разработка на добавена и виртуална действителност, вършат приложения. Диапазонът на работа е ужасно необятен и покрива едни от най-актуалните сега в инженерните науки области “, отбелязва тя пред БНР. Заплащането е над междинните равнища, прецизира доцент Манолова.
„ Студент в първи-втори курс, когато потегля да работи във компании, които са профилирани, евентуално над 2 хиляди лв. заплата, начална. “ Над 98% от приключилите Факултета по телекомуникации работят в областта на специалността си. Въпреки това дефицитът на фрагменти остава сензитивен. Доц. Манолова вижда една от аргументите в избора на доста от младежите да учат в чужбина, без да се завърнат. Преди години инженерната компетентност не беше толкоз търсена и мечтана, напомня Агата Манолова. „ Сега наваксваме назад. Това, което беше преди мечтано - като юридически специалности, като стопански – в този момент към този момент има отлив, тъй като няма толкоз доста работа за тези хора. В същия миг се търсят повече инженерните. “ Доц. Манолова акцентира, че образованието у нас е на средноевропейско равнище. В Техническия университет има факултети, в които се преподава на непознат език и те са упълномощени от съответните страни. „ Съответно студентът ще получи и тапия от тази страна, в която е упълномощен факултетът. Тоест няма потребност да отидеш в някоя западноевропейска страна, да похарчиш солидна сума пари или да ти се постанова да работиш чистач, мияч и така нататък, с цел да получиш същото обучение, което можеш да вземеш тук, в случай, че си финансиран и от страната. “ Илиян Кордев е студент в Техническия университет. Обучава се в специалността „ Информатика и софтуерни науки “. Оценява позитивно въвеждането на стипендии за студенти, избрали да следват в предпочитани за страната посоки като педагогическите или инженерни науки. „ Защото би стимулирало много от студентите да запишат тези посоки. “ Илиян има позитивно мнение и за напъните на бизнеса да открива и поддържа бъдещите си фрагменти още от студентската пейка – посредством стипендии или стажове.
„ Понеже много от студентите ще могат да отидат в една компания за няколко месеца и там ще могат да приложат знанията, които са натрупали в университета. “ Михаил Ангелов е кандидат-студент, избрал информатиката поради относително бързата и лесна реализация на пазара на труда. Михаил учи в Природо-математическата гимназия в Монтана, а наесен се насочва към Софийския университет. „ Заплата – може би няколко хиляди лв., задоволително да мога да се устоявам обикновено. “ Началото на всяка образователна година е белязано от недостига на училищен фрагменти. Според доцент Лиляна Стракова, декан на Факултета по педагогика към СУ „ Св. Климент Охридски “, нарастването на учителските заплати през последните години е повлияло значително върху отлива на фрагменти от педагогическата специалност. „ Нещата се обърнаха – това увеличение, внезапно, на учителските заплати е доста мощен претекст за младежите да се ориентират и да останат в учителската специалност. “ В момента в най-голяма степен не доближават учители по естествените науки. Университетите обаче вършат нужното този дефицит да се преодолее в идните години.
„ Затова се откриват напоследък в университетите хибридни специалности – физика и химия, математика и физика. Нашата система, на висшето обучение, се ориентира в крачка “, разяснява доцент Стракова. За четвъртокурсничката по педагогика в Алма Матер Катя Димитрова това е втора компетентност след приключена в Геолого-географския факултет. „ Реших по време на следването си, че желая да се занимавам с преподаване, по тази причина записах „ Педагогика “. Катя се е насочила към преподаване в гимназиалния стадий, „ с философия, география “. Проблемът с дефицита на фрагменти ще се задълбочава, предвижда проф. Любен Тотев, ръководител на Съвета на ректорите и ректор на Минно-геоложкия университет до 2019 година. „ И освен демографската рецесия ще бъде причина за това, а самата подготовка на младото потомство. От една страна понижава, въпреки това е все по-малко квалифицирано. “ Въпреки ограниченията да се създадат предпочитани и предпазени специалности, това няма да вкара студенти в тях, акцентира проф. Тотев. „ Защото те гледат най-после какво ще получават, когато излязат от висшето обучение – там е истината. “ Ако желаят да задържат фрагментите тук, работодателите би трябвало да извърнат по-голямо внимание на заплащането, безапелационен е някогашният ректор.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ