Генетик от МУ разтълкува изненадващия обрат за произхода на българите и защо сме най-близки с унгарците и италианците
Славянският принос в генофонда на актуалните българи е дребен %, споделя в изявление пред " Монитор " генетикът от Катедрата по здравна генетика в МУ.
- Г-жо Нешева, резултатите от ваше 8-годишно проучване сподели, че като генотип сме отдалечени от траките, а сме най-близо до прабългарите. Това провокира интерес в обществото. Ще се пренаписват ли учебниците?
- Донякъде да, само че ненапълно не. Защото част от данните, които получихме, демонстрират, че актуалните българи, прабългарите и траките имат западна евразийска генетична конструкция. Това предопределя позицията на траките, на прабългарите и на актуалните българи. И в литературата, и в историята е писано за този западноевразийски генезис на българите. Така че това, което ние потвърдихме, не е огромна изненада. Изненадващото от последните разбори беше балканската позиция на траките, т.е. балканската локализация. Траките генетично са ситуирани сред Западна Евразия, Изтока и Средиземноморието. Оттук са минавали доста популации, които са повлияли върху генетичния материал на популацията по нашите земи. Като цяло идва бронзовата ера, когато е възходът на тракийската цивилизация, това довежда до образуване и идващите миграции. Още преди години споменахме, че проучванията ни сочат, че нямаме тюркски генезис, не сме близкородствени до турци и алтайци.
- Излиза, че не сме славяни, по този начин ли?
- Много дребен % е славянският принос във образуването на актуалните българи. Преобладаващ е прабългарският. До актуалните българи близки са унгарците, италианците, гърците. Интересното е, че унгарците се намират в забавна позиция сред актуалните българи и траките. Тоест те са в някаква непосредственост до траките, само че и до актуалните българи и прабългари. Ние даже изготвихме генетична карта, сравнявайки информацията от траки, прабългари и модерни българи. На нея се вижда генетичната позиция на тези популации. От нея в действителност излиза, че до актуалните българи са близки унгарците, прабългарите и италианците. Докато до траките - словаците, чехите, австрийците. Това също демонстрира евразийския темперамент на траките.
- Вие сте изследвали антични проби ли?
Да, изследвахме проби от кости и зъби от прабългарски остатъци от 8-10-и век и тракийски материал. Тази година завършихме разбора на траките и вършим резюме на информацията. Тракийските проби са неведнъж оценени, проверявани, те са датирани в интервал на 2-3 хил.пр. Хр. Данните за некрополите, от които взехме материалите, са разказани в литературата. Ние по всевъзможен метод сме удостоверили, че са от този интервал - и тук, и в Италия. Подробно е разказан всеки един скелет.
- Защо от зъб и тазобедрена става? Тези проби са най-достоверни ли?
- В зъбите най-добре се резервира митохондриалната ДНК, която извлякохме, с цел да правим разбора.
- Точно по този начин. Ние сме наблюдавали унаследяването по майчин път и по какъв начин се е предавало на поколенията. То е времево - от 2-3 хиляди прочие Хр. до наши дни. Анализирахме по какъв метод се е повлиявало върху генетичния ни профил развиването на популациите по нашите земи.
- Вярно ли е, че сама сте пренасяли пробите с автомобила си до Италия?
- Да, по този начин е. Нямаше никакви проблеми.
- Защо там извършихте проучването, поради полученото финансиране ли?
- Това проучване стартира през 2010 година като тематика на дисертацията ми за прабългарите и траките. Тогава с сътрудници се пробвах да изолирам и проучвам митохондриалната ДНК. Тоест желаех да проведа това проучване в България. Само че за жалост ние нямахме изискванията, тъй като условията за работа с антични проби са доста високи. Трябва да има доста стерилни условия, сертифицирана и профилирана лаборатория, която е обзаведена по всички стандарти за работа. Такива лаборатории костват към 1 млв. евро. В тях не трябва да се работи със модерна ДНК, а единствено с антична. Тогава нямахме такава лаборатория и преценихме, че резултатите не са задоволително достоверни, с цел да бъдат оповестени. Затова потърсихме лаборатория на европейско равнище.
- Казвате, че са се удостоверили изводите, които сте очаквали. Но въпреки всичко може ли да кажем, че това проучване е революционно?
- Това проучване е значимо, извънредно значимо за българския народ. С него ние потвърждаваме неща, които са предполагани от историци, антрополози. Други неща пък отхвърляме, тъй като историята ни непрестанно се пренаписва. Тук към този момент генетиката се намесва и удостоверява някои неща и отхвърля други. За първи път изследваме тракийски материал на 5000 години. До момента това не е правено даже на Балканите. Ние го направихме за първи път още през 2010 година. През 2015-2016 година пък надградихме резултатите. Разчетохме целия митохондриален геном на траките, използвахме най-новия биоформатичен програмен продукт за разбор, въведен от тази година за антични проби. Затова бих споделила, че българите би трябвало да се гордеят с това обхватно проучване, което е от български колектив. Включени са и сътрудници от разнообразни области на науката и разнообразни страни, с цел да се построи цялостна картина, само че въпреки всичко работата е върху наши проби.
- Какво следва оттук нататък?
- В момента приготвяме публикация, която се надявам да излезе в елитното издание Nature. Моя публикация бе оповестена там и през 2015 година. Летвата е доста висока. Много малко българи имат изявления в това издание, тъй че и това си е мотив за горделивост. Статията е единствено за траките и тяхната специфичност. След това ще обобщим всички данни, които имаме, и тази публикация ще даде картина на тракийския генофонд, на прабългарите. Резултатите са сходни и няма изненади. Всъщност данните от 2012 година се удостоверяват и в този момент.
Ще покажем генетичната позиция на тези три групи, по какъв начин са съдействали за образуването на актуалния генофонд, на балканския и европейския. Траките демонстрират една генетична позиция сред Изтока и Запада. Доказваме, че Балканите като цяло са били миграционен път, през който са минавали доста популации и са повлиявали по някакъв метод върху генетичната ни конструкция през наши дни. Така че следва още работа. Проблемът е, че липсва финансиране. Ние сме отворени за нови планове. Вече се развиваме и в нови направления. В момента работим по план за столетниците, само че обработваме данните и се надявам в най-скоро време да имаме резултатите и да ги представим.
- Г-жо Нешева, резултатите от ваше 8-годишно проучване сподели, че като генотип сме отдалечени от траките, а сме най-близо до прабългарите. Това провокира интерес в обществото. Ще се пренаписват ли учебниците?
- Донякъде да, само че ненапълно не. Защото част от данните, които получихме, демонстрират, че актуалните българи, прабългарите и траките имат западна евразийска генетична конструкция. Това предопределя позицията на траките, на прабългарите и на актуалните българи. И в литературата, и в историята е писано за този западноевразийски генезис на българите. Така че това, което ние потвърдихме, не е огромна изненада. Изненадващото от последните разбори беше балканската позиция на траките, т.е. балканската локализация. Траките генетично са ситуирани сред Западна Евразия, Изтока и Средиземноморието. Оттук са минавали доста популации, които са повлияли върху генетичния материал на популацията по нашите земи. Като цяло идва бронзовата ера, когато е възходът на тракийската цивилизация, това довежда до образуване и идващите миграции. Още преди години споменахме, че проучванията ни сочат, че нямаме тюркски генезис, не сме близкородствени до турци и алтайци.
- Излиза, че не сме славяни, по този начин ли?
- Много дребен % е славянският принос във образуването на актуалните българи. Преобладаващ е прабългарският. До актуалните българи близки са унгарците, италианците, гърците. Интересното е, че унгарците се намират в забавна позиция сред актуалните българи и траките. Тоест те са в някаква непосредственост до траките, само че и до актуалните българи и прабългари. Ние даже изготвихме генетична карта, сравнявайки информацията от траки, прабългари и модерни българи. На нея се вижда генетичната позиция на тези популации. От нея в действителност излиза, че до актуалните българи са близки унгарците, прабългарите и италианците. Докато до траките - словаците, чехите, австрийците. Това също демонстрира евразийския темперамент на траките.
- Вие сте изследвали антични проби ли?
Да, изследвахме проби от кости и зъби от прабългарски остатъци от 8-10-и век и тракийски материал. Тази година завършихме разбора на траките и вършим резюме на информацията. Тракийските проби са неведнъж оценени, проверявани, те са датирани в интервал на 2-3 хил.пр. Хр. Данните за некрополите, от които взехме материалите, са разказани в литературата. Ние по всевъзможен метод сме удостоверили, че са от този интервал - и тук, и в Италия. Подробно е разказан всеки един скелет.
- Защо от зъб и тазобедрена става? Тези проби са най-достоверни ли?
- В зъбите най-добре се резервира митохондриалната ДНК, която извлякохме, с цел да правим разбора.
- Точно по този начин. Ние сме наблюдавали унаследяването по майчин път и по какъв начин се е предавало на поколенията. То е времево - от 2-3 хиляди прочие Хр. до наши дни. Анализирахме по какъв метод се е повлиявало върху генетичния ни профил развиването на популациите по нашите земи.
- Вярно ли е, че сама сте пренасяли пробите с автомобила си до Италия?
- Да, по този начин е. Нямаше никакви проблеми.
- Защо там извършихте проучването, поради полученото финансиране ли?
- Това проучване стартира през 2010 година като тематика на дисертацията ми за прабългарите и траките. Тогава с сътрудници се пробвах да изолирам и проучвам митохондриалната ДНК. Тоест желаех да проведа това проучване в България. Само че за жалост ние нямахме изискванията, тъй като условията за работа с антични проби са доста високи. Трябва да има доста стерилни условия, сертифицирана и профилирана лаборатория, която е обзаведена по всички стандарти за работа. Такива лаборатории костват към 1 млв. евро. В тях не трябва да се работи със модерна ДНК, а единствено с антична. Тогава нямахме такава лаборатория и преценихме, че резултатите не са задоволително достоверни, с цел да бъдат оповестени. Затова потърсихме лаборатория на европейско равнище.
- Казвате, че са се удостоверили изводите, които сте очаквали. Но въпреки всичко може ли да кажем, че това проучване е революционно?
- Това проучване е значимо, извънредно значимо за българския народ. С него ние потвърждаваме неща, които са предполагани от историци, антрополози. Други неща пък отхвърляме, тъй като историята ни непрестанно се пренаписва. Тук към този момент генетиката се намесва и удостоверява някои неща и отхвърля други. За първи път изследваме тракийски материал на 5000 години. До момента това не е правено даже на Балканите. Ние го направихме за първи път още през 2010 година. През 2015-2016 година пък надградихме резултатите. Разчетохме целия митохондриален геном на траките, използвахме най-новия биоформатичен програмен продукт за разбор, въведен от тази година за антични проби. Затова бих споделила, че българите би трябвало да се гордеят с това обхватно проучване, което е от български колектив. Включени са и сътрудници от разнообразни области на науката и разнообразни страни, с цел да се построи цялостна картина, само че въпреки всичко работата е върху наши проби.
- Какво следва оттук нататък?
- В момента приготвяме публикация, която се надявам да излезе в елитното издание Nature. Моя публикация бе оповестена там и през 2015 година. Летвата е доста висока. Много малко българи имат изявления в това издание, тъй че и това си е мотив за горделивост. Статията е единствено за траките и тяхната специфичност. След това ще обобщим всички данни, които имаме, и тази публикация ще даде картина на тракийския генофонд, на прабългарите. Резултатите са сходни и няма изненади. Всъщност данните от 2012 година се удостоверяват и в този момент.
Ще покажем генетичната позиция на тези три групи, по какъв начин са съдействали за образуването на актуалния генофонд, на балканския и европейския. Траките демонстрират една генетична позиция сред Изтока и Запада. Доказваме, че Балканите като цяло са били миграционен път, през който са минавали доста популации и са повлиявали по някакъв метод върху генетичната ни конструкция през наши дни. Така че следва още работа. Проблемът е, че липсва финансиране. Ние сме отворени за нови планове. Вече се развиваме и в нови направления. В момента работим по план за столетниците, само че обработваме данните и се надявам в най-скоро време да имаме резултатите и да ги представим.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ