Славният Спартак Пловдив днес празнува своя 71-и рожден ден възроден

Славният Спартак Пловдив през днешния ден чества своя 71-и рожден ден съживен и изпълнен с очаквания за бъдещето. Клубът от Кючук Париж е учреден на 15 ноември 1947 година. Корените му обаче датират още в първото десетилетие на предишния век.

През разнообразни интервали сред двете международни войни в Кючук Париж се основават и развиват активност голям брой футболни отбори, по-известните имена са:

Семеен кодекс Славия – съществува от 1918. През 1922 в редиците му се влива тима на Семеен кодекс Слава, а две години по-късно и играчите на Семеен кодекс Свобода.
Семеен кодекс Македония – основан през 1919 в региона на улиците „ Пере Тошев “, „ Скопие “, „ Охрид “ и „ Даме Груев “ и играел мачовете си на поляната, където в този момент е градината „ Бели брези “.
Борислав – тим от едноимения западен квартал на Кючук Париж, игрището му се намирало до фабрика „ Балкан “. Съществува до 1937 година, когато се влива в Семеен кодекс Ботев. Тракиец – също тим от квартал Борислав, съществувал до 1942, когато се влива в Семеен кодекс Шипка. Семеен кодекс Родина – поражда през 1928 в региона източно от Събота пазар и съществува до 1941, когато се влива в Семеен кодекс Левски.
През 1927 Славия се сплотява със Семеен кодекс България под името БС`27, а след това към обединяването се причислява и Семеен кодекс Македония. Така на 28 юни 1929 в Шуменската бирария на Сточна гара се основава Семеен кодекс Шипка, по предложение на Илия Пенев. Избрано е управление с ръководител Александър Лютов и секретар Хачо Бохосян, за треньор е назначен Стоян Златарев. На идната година отпред на клуба застава капитан Георги Петров, член на Пловдивския боен съд, само че все пак клубът продължавал да бъде мълчешком обвързван с Работническата партия и нейния юношески съюз (РМС). Цветовете са червени фланелки, черни или сини гащета, а игрището на тима се намирало при настоящия надлез „ Родопи “. През 1934 Шипка е градски отличник и печели регионалния шампионат след победа на финала над Бенковски Пазарджик с 6:0. Прочути играчи на тима са Симеон Павлов, Атанас Мастагарков, Коста Бозуков-Таро, Георги Генов-Джогата. След политическите промени от есента на 1944 Шипка влиза в обединяване със Семеен кодекс Ботев, само че за малко. Старите фрагменти на Шипка, водени от Филип Арнаудов, Димитър Станчев, Начо Манолов, Тодор Терзиев и други се махат от обединяването с Семеен кодекс Ботев и минават към НФД Септември.

През септември 1944 година в Пловдив е основано Народно физкултурно сдружение " Септември ", което е под директното управление на Министерството на вътрешните работии в основата му са някогашни ръководители на Семеен кодекс Шипка. НФД Септември се сплотява със Семеен кодекс Левски под името НФД Левски през 1946. На 15 октомври 1947 година следва ново обединение, този път с НФД Ударник под името Левски-Ударник. След месец следва нова смяна в името на футболния клуб. Новото име е Спартак – одобрено на 15 ноември 1947 година и непокътнато до през днешния ден. Това се смята и за рождената дата на клуба.

Първото управление на клуба е в състав: Благой Пенев – ръководител, Спас Томев, Найден Маслев и Атанас Куцалов. За механически секретар (треньор) е назначен Иван Георгиев. Утвърдени са клубните цветове – синьо, бяло и алено, и клубната емблема, останала непроменена през годините и дело на художника Борис Стаменов.

Шампионската 1963

Отборът, който стопира серията от 9 следващи трофеи на ЦСКА е Спартак от Пловдив. Промяната на почетната стълбичка е обвързвана и с тактически новости. За разлика от „ армейците “, които практикуват „ W-M “, пловдивчани се трансформират в едни от първите покровители на бразилското „ 4-2-4 “ в България. В Спартак стигат до този вид откакто футболистите упорстват треньорът Димитър Байкушев да откри място в титулярния състав на младия бранител Тобия Момин и това става причина за въвеждането на 4-2-4. Така вместо с трима, Спартак заиграва с четирима бранители. Момин застава на левия фланг на защитата. Георги Ботев, до тогава ляв бек, минава в център на отбраната дружно с Атанас Манолов. Десен бек е софиянецът Иван Иванов-Доктора, а на вратата е Йордан Станков. Двамата халфове са Димитър Димов и Божидар Митков. На върха на офанзивата е Михаил Душев, а зад него от втора позиция работи Христо Дишков. Ляво крило е Георги Лазаров, а дясно – Тодор Диев-Дорчо. Спартак са водени от треньора Димитър Байкушев-Мими. Тактически промени с 4-2-4 са въведени за първи път на мача с Добруджа в Добрич напролет на 1963 година. Експериментът е сполучлив и Спартак печели с класическото 3:0. Титлата на процедура се взема решение в 26-ия кръг, когато Спартак побеждава в директния спор Ботев Пловдив с 2:1. Точни за „ гладиаторите “ са Михаил Душев и Тодор Диев, а за Ботев бележи Георги Аспарухов-Гунди. Теоретически купата е дефинитивно узаконена в предпоследния, 29-и кръг, след победа над Берое с 3:0. Попаденията в този исторически мач са на Димитър Димов, Тодор Диев и Христо Дишков.

През лятото на 1967 година под натиска на първия секретар на ОК на Българска комунистическа партия Костадин Гяуров Спартак е пометен в упоритостта му да направи гранд от обичания му Ботев. Клубът се влива в АФД Тракия дружно с канарчетата и ССК Академик.

На 2 декември 1982 година Спартак възвръща своята автономия. Ръка на кючукпарижани подават съгражданите от Локомотив, които дават на възроздения клуб своя тим юноши старша възраст, който бързо връща отбора при експертите.
През 1998 година заради тежка управническа рецесия се сплотява с другия клуб от пловдивския регион „ Южен “ – Сокол`94 Коматево, който по това време е и доста по-стабилен финансово. Под името Спартак-С’94 отборът играе до 2001 година.

Рекордьори на тима са Атанас Манолов с 303 мача и Тодор Диев със 134 гола.