Слави Трифонов споделя своите спомени по повод 22-годишнината от атентата

Слави Трифонов споделя своите мемоари във връзка 22-годишнината от атентата в Кербала. В този коментар той споделя за персоналния си опит, когато е посетил Ирак, тъкмо преди трагичния случай. Слави споделя по какъв начин дружно с екипа си е бил там, с цел да снима материал за българския боен контингент, и по какъв начин е срещнал българските бойци, изпълняващи своята миротворческа задача. Със своето разказано прекарване, той отдава респект на героизма на тези мъже, които дадоха живота си за България.

разгласява целия текст без редакторска интервенция.

 

Днес се навършиха 22 години от атентата в Кербала. Една седмица преди този момент аз бях там. В Кербала. Заедно с моя екип от 7 души. Отидох там, тъй като взех решение да направя предаване за българския боен контингент в Ирак. Исках да ги поддържа. Занесохме им елха и желаех да направя телевизионно предаване за тях, което и направих. Аз пожелах да отида. Но отидох там с помощта на моето другарство с тогавашния американски дипломат в България Джеймс Пардю. Светла му памет – той беше огромен мъж и мой другар. И поради някогашната му работа в американската войска, и поради неговия статут той съумя да ми помогне и да провежда моето посещаване в Ирак. И то по време на война. Кацнах със аероплан в Багдад, а оттова с два хеликоптера „ Блек Хоук “ кацнахме до нашата база в Кербала – навръх мястото, където една седмица по-късно беше сбъднат атентатът. И за какво ви описвам всичко това? В момента, в който кацнахме с вертолетите там и аз излязох, ме заобиколиха бойци с маски на лицата, със снайпери, които приличаха на герои от някакъв американски екшън, и небрежно ме вкараха в базата. Но аз споделих: „ Леле, какви сте вие бе? “, а те споделиха: „ Ами ние сме българските бойци “. И тогава за пръв път изпитах същинска, неподправена горделивост, че съм се докоснал до българската войска. По-късно ме закараха до другата българска база. Там се видях с българския контингент и в действителност, споделям ви напълно искрено, не преставам да чувствам това възприятие на горделивост, че познавам българските бойци от база „ Кило “ и база „ Индия “ в Кербала. Не знам в този момент каква е българската войска, само че тези бойци бяха същински воини и почтени представители на българската войска. За страдание, една седмица по-късно починаха петима от тях. Имам достойнството да познавам техните фамилии и след 22 години още веднъж желая да им изкажа моите съболезнования и съболезнованията на моя екип, с който бях там. Знам, че нищо не може да понижи тъгата ви, само че вашите синове бяха горди и почтени воини на България. Припомняме: 27 декември светът не не помни. На този ден се навършват 22 години от кървавия акт против българската база „ Индия “ в Кербала – момент, в който времето като че ли замръзна, а животът на петима млади български военнослужещи бе обхванат от огнената детонация на камион-бомба. Още вести четете в: България, Коментари, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News