Слави Трифонов обяви, че няма да е депутат в следващото

Слави Трифонов разгласи, че няма да е народен представител в идващото Народно събрание. Мястото му не било там, а да носи отговорност за тези, които е пратил в Народното събрание. Но можел да го прави и от една друга институция. Да преведем думите му.

Слави Трифонов разгласи, че няма да е народен представител в 46-ото Народно заседание. Както на практика не беше и в краткотрайното 45-о. Мястото му не било там, а да носи отговорност за тези, които е пратил в Народното събрание. Пастирско предопределение - с достолепие и мъдрост ще направлява от амвона експертите, които ще правят богоугодни каузи. А в мрака проблясва и искрата, че скоро може да застане и на президентския амвон. Но за това - като му пристигна времето, несъмнено.

Правилно е да си с шапка, вярно е да си без шапка

Трифонов е неповторим хибрид сред Борисов и Сакскобургготски. Като първия е произтекъл от националните низини и е правдоподобно въплъщение на всеобщата нужда. Като втория е мистериозен до нищонеказване и бащински изтласква напред завърнали се юпита и експерти домашна изработка.

Борисов може да си опонира по три пъти дневно, само че това не е огромен проблем, тъй като за сериала най-важна е драматургичната динамичност. Царят избягваше несъгласието с тотално безмълвие, охраняващо вродената му по синя кръв безпогрешност. Трифонов пък се пази от разминаване сред думи и каузи с манията за неизбежна точност на речено-стореното. Декларира я непрекъснато и с навъсено самочувствие представителят му Тошко Йорданов, чиито изявленията в медиите се свеждат до това:

- Как ще постъпите?

- Правилно.

- Кое е вярно?

- Както ще постъпим.

- Кога ще разберем по какъв начин ще постъпите?

- Когато постъпим вярно.

Тази рекламация за вечна правилност наподобява на безпардонно безсрамие. И стои в основата на прокламираната от водача на „ ИТН ” нравственос на отговорността, хлъзгава до притворство. И не толкоз тъй като народните представители на новата партия ще влязат в Народното събрание основно поради името на Трифонов (така беше и с царското Национална движение „Симеон Втори" и Борисовата ГЕРБ), а тъй като отговорността в човешките каузи и в политиката е резултат от ясно проследими планове и действия, правила и благоприятни условия, разум и умения. Как тъкмо ще носиш отговорност за депутатите и техните дейности, в случай че постоянно постфактум ще научаваме кое е вярно? И защо в случай че в този момент ще може неинституционално да носиш отговорност за парламентарното (и вероятно управленско) държание на партията, открехваш вратата и за бъдеща институционална отговорност - президентската? Правилно е да си без шапка, вярно е и да си с шапка.

Десакрализиращият превод

Да, в политиката може и двете, само че би трябвало да е ясно за какво първо си бил гологлав и за какво след това си се наконтил. И не, в политиката няма точност, основана на потайна праведност. Затова „ десакрализиращият ” превод на Трифоновата рекламация е елементарен: не желая да ставам народен представител, тъй като не ми е по сърце, а и по здравословни причини; по-честно е да не оглавявам листа, в сравнение с като Борисов да се откажа от депутатството още преди клетвата; и за президент не ме бива, нито ми е копнеж, но ако тази опция не стои на дневен ред, гласоподавателите на Има Такъв Народ може още в този момент да изгубят ентусиазъм; а и тази заплашителна опция може добре да се изтъргува - с Румен Радев сме сътрудници, само че преизбирането му е в нашите ръце и ни е нужна гаранция, че няма да се окажем без зестра като Корнелия Нинова.

Това в действителност е действителната, земна политика - не изключително красива, само че човешка. В нея има дребни и огромни отговорности, които са ясни и персонифицирани. Ясни са и игрите на бягство от отговорност. Когато не е ясно коя и чия е отговорността и единствено един глас може да я уточни, царува произвол. А за стърчащите в полумрака непогрешими вождове историята сочи, че нормално са или героизирани клоуни, или сатрапи.

Автор Веселин Стойнев

Източник: