Слави Трифонов за вота в София: Вероятно е извършена контролирана фалшификация на изборите
Неведнъж съм казвал, че появяването на Политическа партия и Демократична България и влизането им във властта, за жалост, се оказа най-голямото злощастие за демокрацията в нашата страна. По-безскрупулни, лицемерни и нездравословни политически субекти не се бяха появявали в нашето общество от времето на Българската комунистическа партия. И тъй като това в действителност е по този начин, непрекъснато изникват нови и нови доказателства за този факт. Последното, не, извинете, следващото доказателство пристигна от преди няколко дни и то не от кое място дае, а от българския съд. Знаете, че претендентът за кмет на София – Ваня Григорова заведе дело, с което оспорва изборните резултати. Какво се оказа? Представям ви единствено обстоятелства от формалната правосъдна експертиза.
Първо. От над 1500 изборни секции, движимостите лица са ревизирали единствено 313 и то единствено машинните протоколи. Резултатът от 313 тествани секции: в 300, забележете, в 300 има разминавания сред оповестения резултат и машинния протокол, и флаш паметта на машината. Тоест единствено в 13 от 300 има правилен резултат.
Второ. От по този начин направената инспекция в 313 машинни секции, Ваня Григорова получава 200 гласа допълнително по отношение на Васил Терзиев. Тоест потвърдено от 313 секции е имало откраднати 200 гласа.
Трето. От всичките тествани 313 секции липсват 15 флашки. Пояснявам, на флашката се дублира резултатът, който излиза от машината, и двата резултата би трябвало да съответстват. А след експертизата се оказва, че 15 флашки липсват, т.е. в 15 секции не може да се потвърди какъв изобщо е крайният резултат.
Четвърто. От тези 15 изчезнали флашки с резултати, 13 са от изборните секции в Слатина. Там, в Слатина, сякаш бие Терзиев, само че при тези изчезнали флашки дали това е в действителност по този начин? Или е изгубил?
Пето. Огромен проблем, напряко фрапантен проблем е, че голяма част от флашките с резултати НЯМАТ дипломиран автограф. Квалифицираният автограф е неповторим и не може да се фалшифицира и е доказателството за верността и оригиналността на съответните резултати от съответната изборна машина. А в множеството случаи, както е открил съдът, флашките не са подписвани с дипломиран автограф, както е по закон. Следователно, тези флашки с данни може да са донесени отвред и от всеки, и да са цялостни с погрешни данни. В тези секции няма никакви доказателства за верността на крайните резултати.
Шесто. В протокола на ОИК (Общинска Избирателна Комисия) няма отразени сигнали от страна на СИК-овете (Секционни Избирателни Секции) за проблеми в изборния ден. Обаче в СИК-овете има над 400 сигнала за проблеми с машинното гласоподаване – машината не пуска квитанция, машината пуска скъсана или намачкана квитанция и така нататък, което я прави невалидна. Така има два големи казуса – или гласът на индивида може да не е отразен в машинния протокол, т.е. да му се изпари, или да е отишъл за различен претендент, а не за този, за който е дал своя вот. Това просто не може да се потвърди, тъй като няма годен книжен откъслек.
И още нещо, чак следобяд, забележете, чак следобяд бе позволено в такива случаи да се разреши индивидът да гласоподава още веднъж. Колко ли гласа са се изпарили или подменили от сутринта до следобяд? Никой не знае с изключение на тези, които проведоха това.
Седмо. В края на деня ЦИК са спуснали решение, с което споделят, че не е нужно на хартиените изрезки от машинното гласоподаване да се поставя щемпел. Защо това е извънредно? Защото печатът, който е неповторим, подсигурява истинността на резултата на хартиения откъслек. Без щемпел тази хартийка може да е отпечатана преди този момент някъде и просто сменена. А всеобща процедура е било в изборния ден да не се подпечатват хартиените изрезки. Колко неподпечатани са същински и какъв брой са сменени? Това е ужасяващ въпрос без отговор.
И осмо. В резултат на това, съдът е постановил да се направи инспекция на машините резултати във всички над 1500 секции в София.
Какъв е изводът? Най-вероятно е осъществена всеобща, проведена, следена имитация на изборите. Още по-лошото е, че най-вероятно по този начин е било и на парламентарните избори и ние в действителност не знаем действителните резултати на нито едни избори, откогато се появиха ППДБ.
Затова, на финала, ще повторя и няма да се уморя да го дублирам – Политическа партия и Демократична България са най-голямото злощастие за демокрацията в нашата страна и те в никакъв случай повече не би трябвало да се допират до власт.
