Слави Трифонов е трагически герой, защото си е избрал обект

Слави Трифонов е трагически воин, тъй като си е избрал обект за подражателство, който не може да бъде Иван Стамболов – Сула, разбор за в. „ Труд “ В момента, коства ми се, изживяваме своя златен век на политически разбори и прогнози от коментатори и специалисти, от наблюдаващи и откриватели, от универсални мъдреци и елементарни жители. Ситуацията е толкоз баснословна, толкоз фантастична, така необяснима и обгърната във воалите на догадките, че с жадни очи се оглеждаме във всички направления за някакво пояснение. И обясненията се натрупат, натрупат се теориите. Затрупали ли са ни под толкоз висока купчина, че към този момент не помним от кое място сме тръгнали. А огромният въпрос е: на какво сме очевидци – на комплицирана интрига, на тънка властова игра, дирижирана от вътрешната страна и извън, или пък на елементарна идиотщина и дивотия, на чист дебелоглав и надутост. На какво сме очевидци, на подмолна игра? Възможно е. Върлуват какви ли не клюки: Радев командва всичко, той е съветски разузнавач. Не, той е американски разузнавач, тъй като е бил в Щатите. Бил е, обаче тъй като руснаците са го пратили. Глупости! Американците няма да позволен такова нещо! Хайде, стига! Радев е двоен разузнавач, само че не дърпа той конците, дърпат ги олигарсите, а Слави Трифонов е план на Движение за права и свободи. Нищо сходно! Слави Трифонов е план на самия Бойко Борисов, който му заплаща, с цел да отврати гласоподавателите дотам, че към този момент всичко друго да им се стори задоволително. На какво сме очевидци, на елементарна идиотщина? Ако използван бръснача на Окам, ще приемем това пояснение, тъй като е най-просто и най-близо до мозъка. Слави Трифонов си има вяра, че е специфичен, че е от друго тесто. Той цялостни стадионите с фенове на квазифолклорното си творчеството, само че това не му стига, желае освен това, желае да е Крали Марко, желае да е легенда като Бат’ Бойко, желае го от дълго време. Възприел амплоато на „ мъжага “, той бълнува за чест, кланя се като самурай и даже си е изработил нещо като персонален герб – монограм във тип на меч. Беше време, когато се надуваше какъв брой е непосредствен с Бойко Борисов – „ помирисвам, че сме от една порода “, както се споделяше в една негова реклама преди доста години, когато бе решил, че хората, които му пълнят стадионите, ще си купуват и парфюма му. И в действителност, макар че не са от една порода, има неща, в които Слави и Борисов в действителност си наподобяват, да вземем за пример бабаитското държание пред телевизионните камери. Или пък този лек „ разбойнически “ ореол като на Робин Худ, който ще вземе парите на богатите и ще ги раздаде на бедните. За доста гласоподаватели и Борисов, и Трифонов са Кралимарковци. От години Трифонов се пробва да подражава на Борисов, а след последните избори, когато някои неща в политиката към този момент в действителност зависят от него, напряко се е превъзбудил. Но Слави Трифонов е трагически воин, тъй като си е избрал обект за подражателство, който не може да бъде. Горното съмнение би могло да изясни смешните придвижвания на партия Има Такъв Народ през последните седмици, когато ту предлага един министър председател и след това го отдръпва, ту в последния миг предлага различен, ту дава на президента състав на кабинета, ту се отхвърля от него без никакво юридическо съображение, заради което е принудена да кара последния си министър-председател да си прави личен самоотвод, само че напуща залата, с цел да не гласоподава личните си оферти. Горното съмнение би могло да изясни и това по какъв начин една партия с 65 депутати си фантазира, че ще ръководи еднолично, като освен не се преценява с останалите народни представители, само че и чака от тях нямо поклонение и смирение. С две думи: Слави падна в клопката на мерака си да бъде Борисов. Сега, с цел да поддържа илюзията, че той ще споделя какво да се случва в страната, разгласи поддръжка за Румен Радев, която щяла да го вкара още от първи тур – сиреч, от Слави зависи кой ще е президент. Изглежда Трифонов храни вярата, че щом е подлъгал някого да гласоподава за него на парламентарни избори, то същият покорно ще гласоподава и за всичко друго, което му уточни (нещо като оня парфюм). Не че Борисов не е прехвърлял личния си рейтинг върху други хора (напр. Плевнелиев), само че дали на Слави ще му се получи? Не мога да си показва по какъв начин ще съм чак подобен почитател на някого, че като ми уточни Румен Радев, ще се хвърля да гласоподавам. Но знам ли… Не се наемам с мнение, тъй като съм извънредно слаб народопсихолог. За мен гласоподавателите са необясними. Още първия път не получиха това, за което гласоподаваха. Да гласуваш за Има Такъв Народ не е като да гласуваш, да речем, за Българска социалистическа партия. Там гласуваш за обичаната партия, пък дали в съответния миг отпред е Корнелия или някой различен – това може и да не е от първостепенно значение. При Има Такъв Народ е напълно друго. Там гласуваш персонално за Слави Трифонов и искаш да видиш НЕГО във властта, пък както ще да се споделя там партията, която ще струпа след това. Първия път той отхвърли даже да се яви в Народното събрание, т.е. гласоподавателите му не получиха НЕГО, обаче втория път, въпреки и излъгани, гласоподаваха по същия метод. Сега Трифонов разиграва удивителен цирк, вади невероятни персони, които потрисат даже небесата, само че какво ли ще създадат гласоподавателите му на възможните трети изключителни избори, отново ли ще гласоподават за НЕГО? Ето това не мога да си обясня. За какво въобще му е на Слави Трифонов властта? Той не помни идеите от референдума си, каква друга работа има в политиката? Явно е доста мощен меракът да бъде Крали Марко, меракът да бъде Бойко Борисов с всичките му там салтанати. Но единствено Трифонов ли е захласнат от този копнеж? Според мен този копнеж е пандемичен и тресе всички. Всеки ще се съгласи, че актуалната политическа обстановка е истерична. За нейната нервност си има една елементарна причина оттатък всички останали. Да, Румен Радев разръчка тинята и популистите наскачаха да ловят риба в мътна вода. Да, задава се нов програмен интервал, през който би трябвало да се усвоят не-знам-си-колко милиарда евро, а това става през страната, т.е. посредством властта. Да, по нашата „ земя като една човешка длан “ се преплитат доста геополитически ползи и международните свръхсили пробват да упражняват въздействието си. Да, всичко това е по този начин, само че има и още нещо, просто като въздуха и водата – Бойко Борисов и ГЕРБ се задържаха невиждано дълго отпред на страната. Дразнещо дълго. Възмутително дълго! Други преди тях се радваха, когато изкарат цялостен мандат, а Борисов чукна цели три. Освен дразнещо, това събитие е и рисково за политиците отвън властта. Колкото по-дълго стоят на аварийна пейка, толко повече губят новост, губят адекватност, отучват се да ръководят, трансформират се в политически дилетанти. Ако това продължи задоволително време, съпътстващите го усеща ще градират от скука до суматоха. Какво е една партия в актуалния свят? Грубо казано, това е характерна компания с предмет на активност власт. Фирмите не са никакви компании, когато не могат да упражняват предмета си на активност. Да бъдат съпротива за партиите не е обикновено положение, а под напрежение интервал на очакване. Политиката се реализира в ръководството. Как се чака цели 12 години?! За какво се скараха в този момент „ партиите на митинга “? Казват: за постове. Ами, доста ясно, че за постове! Властта се упражнява посредством преодоляване на публични позиции, посредством управление на институции, а не посредством красиви лозунги: аз ще те поддържа по принцип, имаме общи цели (за богатството на Рòдината, несъмнено!), нищо не желая, единствено и единствено да е малко по-добре клетият народец, ние нямаме апетити, имаме единствено идеали! Глупости! Собственикът на шоколадената фабрика желае първо да изпълни касичката, да заплати на своите хора, да разшири производството, да си купи нов парцел, пък чак след това на децата да им е вкусно. Всички обичат Реймънд. Всички желаят да са Бойко Борисов, да вкусят от приказния триумф, да помиришат същинската власт в цялата ѝ цялост и обаятелност. Да има и за тях една джипка на този неверен свят, от която да слязат, да прегърнат елементарния народ и да прочетат обожанието във влажните му очи. Затова, в случай че са безапелационно единомислещи в нещо, то е че няма да договарят с ГЕРБ по никакъв мотив, даже цената да бъде управническа невъзможност. Това е повода. Не тъй като Борисов или ГЕРБ са кой знае какъв брой по-безобразни от всеки преди тях. Преди ГЕРБ е имало и други ръководства, в които под една или друга форма са взели участие всички днешни революционери, и тези ръководства са правили същите безчинства. А другояче заклинанията за смяна, рестарт, изправяне, изпъждане на мутрите и прочие, ги знаем. Тях всеки приблизително сръчен пиар може да ги разхвърля с лопата из общественото пространство по два камиона дневно. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.