С бетон и арматура подменят 17 века история на площада
Слави Георгиев е роден в Пловдив през 1980 година. Завършил е Търговската гимназия в града. Магистър по право в ПУ " Паисий Хилендарски ". От 2007 година е общински консултант. Председател на групата общински съветници от ПФ.
Ремонтът или както претенциозно го назовават от градската администрация – ревитализирането на площад „ Централен “ се трансформира в следващата сапунена драма на отиващия си управнически мандат. След три години закъснение по всички вероятни фронтове, след безкрайните оправдания на общината, че сходни обекти се осъществят постепенно, тъй като са за десетилетия напред и жителите би трябвало търпеливо да изчакат, най-отговорно декларирам, че дългото очакване просто не си струваше. Някакъв ремонт се случва, само че той не може да се назова възкръсване. Напротив. От място, което имаше свое характерно лъчение, в този момент площадът се трансформира в голямо празно пространство, застлано с грозна настилка, която го прави още по-сиво и потискащо. И бутафорно на тип. Защото, сега, визуализацията на античната археология, присъщите римски колони се изливат безусловно от бетон и арматура. Това ли си представяме, когато споделяме „ Пловдив - античен и безконечен “??? С бетон и арматура подменят 17 века история. Създаването на подобен блудкав и на ниска цена фон в центъра на Пловдив е изцяло недопустимо. За страдание, общината повтаря този рисков рецидив, сходни планове имаше и за „ ревитализирането “ на античните остатъци по Небет тепе.
Пловдивчани желаеха нещо напълно друго. Мястото да бъде ново, свежо и с доста повече зеленина отпреди. И с изключение на да си създадем „ тегела “ - обичаната пловдивска разходка, да можем да поседнем, да поговорим с другари, да отморим, да прекараме прелестно и занимателно част от свободното си време. На ремонтирания площад „ Централен “ нищо от това няма да е допустимо. Вместо да получат нови благоприятни условия, пловдивчани ще изгубят обичаната си Главна улица, тъй като дребните островчета зеленина са отстранени изцяло. А трябваше да бъдат основани още кътове с пейки и дървета. Но в този момент се оформя една голяма и празна повърхност, без никаква естествена и даже изкуствена сянка, която през по-голямата част от деня ще бъде неизползваема и даже рискова за хората, изключително при летните температури. Това не е резултатът, който пловдивчани чакаха да получат след въпросния безценен ремонт.
Причината за тази сериозна неудача е неналичието на утвърден от Общинския съвет на Пловдив план за строителните действия. Така общинското ръководство напряко умъртви концепцията за съживяването на площада. И в този момент го трансформира в една голяма бетонна фурна, рискова за преминаващите хора, празно пространство, без никаква функционалност и архитектурна полезност. Наивно е да се мисли, че предвижданото разполагане на кафенета и чадъри в една дребна част ще сътвори сянка и ще социализира бетонната празнота. Очевадно е, че това няма да се случи. Правилното решение беше още повече зеленина, кътове за сядане и почивка и най-малко няколко съвременни водни площи, който да лишават топлината.
И се запитвам, откакто взеха решение да покрият площада с неприветливите сиви и потискащи плочи, за какво не им пристигна на разум да наредят на тяхно място извадените от булевардите павета, които най-малко щяха да спестят средства и да внесат повече дух и лъчение, присъщи за Пловдив.
Ремонтът или както претенциозно го назовават от градската администрация – ревитализирането на площад „ Централен “ се трансформира в следващата сапунена драма на отиващия си управнически мандат. След три години закъснение по всички вероятни фронтове, след безкрайните оправдания на общината, че сходни обекти се осъществят постепенно, тъй като са за десетилетия напред и жителите би трябвало търпеливо да изчакат, най-отговорно декларирам, че дългото очакване просто не си струваше. Някакъв ремонт се случва, само че той не може да се назова възкръсване. Напротив. От място, което имаше свое характерно лъчение, в този момент площадът се трансформира в голямо празно пространство, застлано с грозна настилка, която го прави още по-сиво и потискащо. И бутафорно на тип. Защото, сега, визуализацията на античната археология, присъщите римски колони се изливат безусловно от бетон и арматура. Това ли си представяме, когато споделяме „ Пловдив - античен и безконечен “??? С бетон и арматура подменят 17 века история. Създаването на подобен блудкав и на ниска цена фон в центъра на Пловдив е изцяло недопустимо. За страдание, общината повтаря този рисков рецидив, сходни планове имаше и за „ ревитализирането “ на античните остатъци по Небет тепе.
Пловдивчани желаеха нещо напълно друго. Мястото да бъде ново, свежо и с доста повече зеленина отпреди. И с изключение на да си създадем „ тегела “ - обичаната пловдивска разходка, да можем да поседнем, да поговорим с другари, да отморим, да прекараме прелестно и занимателно част от свободното си време. На ремонтирания площад „ Централен “ нищо от това няма да е допустимо. Вместо да получат нови благоприятни условия, пловдивчани ще изгубят обичаната си Главна улица, тъй като дребните островчета зеленина са отстранени изцяло. А трябваше да бъдат основани още кътове с пейки и дървета. Но в този момент се оформя една голяма и празна повърхност, без никаква естествена и даже изкуствена сянка, която през по-голямата част от деня ще бъде неизползваема и даже рискова за хората, изключително при летните температури. Това не е резултатът, който пловдивчани чакаха да получат след въпросния безценен ремонт.
Причината за тази сериозна неудача е неналичието на утвърден от Общинския съвет на Пловдив план за строителните действия. Така общинското ръководство напряко умъртви концепцията за съживяването на площада. И в този момент го трансформира в една голяма бетонна фурна, рискова за преминаващите хора, празно пространство, без никаква функционалност и архитектурна полезност. Наивно е да се мисли, че предвижданото разполагане на кафенета и чадъри в една дребна част ще сътвори сянка и ще социализира бетонната празнота. Очевадно е, че това няма да се случи. Правилното решение беше още повече зеленина, кътове за сядане и почивка и най-малко няколко съвременни водни площи, който да лишават топлината.
И се запитвам, откакто взеха решение да покрият площада с неприветливите сиви и потискащи плочи, за какво не им пристигна на разум да наредят на тяхно място извадените от булевардите павета, които най-малко щяха да спестят средства и да внесат повече дух и лъчение, присъщи за Пловдив.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ