2023 - И енергийните приоритети на държавата ли ще ги реди изборният Поп Вечерко?
Славчо Нейков, Експерт по енергийна политика (*1)
В първите часове на 2023 излезе информация на Българска телеграфна агенция за визията на министъра на енергетиката по отношение на развиването на енергийния бранш с водещата концепция най-сетне България да има нова енергийна тактика (*2). На 3 януари се появи и следващото предложение за национални цели, включително и в енергийната област - този път по отношение на N-тия опит за сформиране на държавно управление. При сегашната политическа каша и тоталното безвремие, в което за следващ път ни натресе политическата класа, обединяването към каквато и да е визия надали е действително. Липсата на идея за развиване на енергетиката ни се добавя и от продължаваща години безотговорност за едни изхарчени милиарди, резултатът от които е неразбираем – и това под милозливия взор на всевъзможни контролни институции. Подходът на служебното държавно управление към нов стратегически взор самичък по себе си заслужава възторженостти макар обречеността му. Реално, държавното управление сполучливо омекоти много енергийни удари от оперативно естество, освен това в доста комплицирана конюнктура. То очевидно пробва и стъпки за подготовка на по-цялостна и дълготрайна рамка – нещо, което постоянни държавни управления и съответните парламенти проспаха. Посочените от министъра съществени цели най-малко като поръчка са ясни, въпреки че някои от тях, като например многото нови нуклеарни блокове, изобщо не са безспорни – тъй че дебатът занапред следва. В последна сметка при всички случаи нещата зависят от Парламента, който има мандат и да одобри и енергийна тактика, и да сътвори съответна законодателна рамка за осъществяването й – а за жалост, тъкмо това се трансформира в проблем. Точещата се прекомерно дълго политическа нефелност в Народното събрание пречи и през 2023 година да чакаме оттова визия за бъдещето на енергийния бранш. На този декор министерската концепция до края на януари депутатите да прегледат план на тактика наподобява искрено нереална – и то освен заради късите периоди и процедурните условия, само че и заради сбъркания парламентарен метод към държавността изобщо и заради уродливи партийни цели. Чувал година храни! Докато Европа се тресе от невиждана енергийна, икономическа и обществена рецесии, безхаберието и непукизмът, облечени във власт, пропиляха още няколко месеца за следващото натамъняване на Изборния кодекс в името на посочения чувален приоритет и респ. на наближаващите пети по ред за парламентарни избори по-малко от две години. А регулярната липса от председателското място на определения с доста напън ръководител на Народното събрание единствено добавя картинката на институционално изтощение. Парламентът би трябвало да въплъщава държавността най-много посредством законодателната си активност – депутатите ни обаче настойчиво го трансформират в институция, съществено понамирисваща на политическа корупция, поръсвана с детайли на искрено безвластие. Политическите опорки в границите на парламенти-еднодневки станаха водещ източник за нормотворчество - а стадното неуважение на правото очевидно се възприема като проява на честност я към съответната партия, я към съответния Велик кормчия. Паралелно с това националните избраници не престават да са отчайващо безсилни на тематика „ съставяне на държавно управление “, което е другото тяхно главно обвързване. По-тъжно е обаче, че за мен в границите на 48 Народно заседание съответно правната комисия стана лице на целенасочено политическо скодоумие – а това е водеща комисия с оглед дилемите на институцията. И с цел да не звуча голословно, предлагам на заинтригуваните и съмняващите се да прочетат например стенограмите и да изгледат записите от съвещанията й във връзка изборните правила (вкл. върховите й достижения на 15 декември 2022 и сказките за отменяне на президентското несъгласие на 23 декември). По създание, от самото начало в изискванията на потайна предрешеност наблюдавахме държание или но „ Нощните бдения на поп Вечерко “ или но „ Зайко, бягай “ - та да не би някой отвън депутатите да може да се изкаже сериозно против постоянно вярната партийна линия или пък някой от хартиеното болшинство да сбърка и да огледа към правото. Както при хазарта, по време на визираните съвещания имаше и бонуси – в тази ситуация под формата на втрещяваща надменност, демонстрирана от хора, за които правото и логиката очевидно нямат никакво значение по отношение на партийния приоритет. А аналогията с процъфтяващите благодарение на политиците хазартни структури, посредством които страната ни от дълго време замязя на хазартен бардак, не е инцидентна! Е, да се чудим ли, че публичната поддръжка за Парламента е единствено 7%?! А в същото време броят на откритите проблеми пораства, до момента в който времето за решаването им понижава. Принципният въпрос какво да чакаме от депутатите за енергийната сфера през 2023 година има несъмнено еднопосочен отговор – не би трябвало да е доста в случай, че отношението към съществени парламентарни отговорности е доминирано от липса и на стратегическа, и на нормотворческа визия. А и към този момент е ясно, че 48 Народно заседание ще поживурка още някоя и друга седмица и ще е следващото, което ще си отиде безславно. Въпроси за развиването на енергийния бранш са поставяни неведнъж, само че и в 48 Народно заседание няма отговори – тъй като депутатите имаха очевидно по-съществени за техния интерес задания като изборите. Та тези и други сходни аргументи не дават съображение за оптимизъм, че и през 2023 година в енергийната област ще можем да разберем няколко значими неща като например ще имаме ли тактика, обещавана ни от ГЕРБ още от ноември 2014 г.; какво ще прави страната с реакторите за АЕЦ БЕЛЕНЕ, заседнали в „ гьола “ още от 2016 г.; ще има ли и по кое време структуриран метод към енергийно бедните, които май са съвсем 3 милиона, в случай, че по закон те трябваше да бъдат обект на специфична отбрана още от 2018 г. И още - ще продължим ли да гледаме прояви на вандалската кадрова и институционнална политика в бранша - а и освен там – тъй като след 2014 година политиците систематично инсталираха на водещи позиции и безхаберни ченгета, и представители на управническата рода и други, а през 2022 болшинството на Политическа партия сполучливо бастиса КЕВР с глупави законови промени. И още - конфузията по отношение на националната позиция по тематиката за въглищата действително се задълбочава и придобива доста съществени европейски измерения. А заради калпаво законодателство, натресено през март 2021 година посредством обичаните за финтиране на ефикасен надзор преходни и заключителни разпореждания, предстоят и първите огромни разтърсвания в индустриалните паркове поради изцяло сбъркана политика по отношение на енергийните мрежи. И още – ще продължаваме ли с пасивното отношение по отношение на образуването на европейската енергийна политика и докога? Защото единствено с ad hoc „ анти 40% “ обединения не става, а още по-малко става с промени на Закона за енергетиката на депутатския принцип „ абе, чух нещо, а и през днешния ден по този начин ми идва от вътрешната страна “. Та в Народното събрание някой би трябвало да даде целенасочени отговори на тези и други въпроси – и институционално този някой би трябвало да е задоволително експертно гарантиран, само че не посредством „ специалисти по правна политика “, каквито фигури май се разхождаха из институцията преди няколко години при мъдрото управление на феномена Цвета Караянчева. Иначе, откакто отново замириса на избори, в енергийната сфера внезапно всички внезапно станаха или анти-зелени, или доста загрижени за енергийната беднотия, или национално виновни за съответния енергиен микс – само че най-много на равнище „ общи приказки “. Реално обаче проспаните от Парламента години мъчно се компенсират – откритите точно пред него задания изискват визия, тактика и съответни закони, които ги няма, в тази ситуация за сметка на следващото пипане на изборните правила. Ако погледнем напред, обективно се вижда битие на 48 Народно заседание докъм края на януари и респ. избори през март-април 2023 година Така, възможни парламентарни разисквания и законодателна активност всъщност по тези и други енергийни въпроси могат да се чакат в границите на 49 Народно заседание не по-рано от средата на годината, а решения -не по-рано от есента. Дано най-малко тогава изборният кодекс да не е отново водещ приоритет - че почитателите на нашия избирателен поп Вечерко дебнат от засада за включване…. Iustitia fundamentum regnorum? Ама правилно ли? Паралелно обаче би трябвало да с гледа и обратно, тъй като - за голяма наслада на някои политици - неналичието на отчетност за изхарчените големи пари на данъкоплатците, както и неналичието на надзор, си вървят необезпокоявани и по проект. Та и аз да запитвам за следващ път способените институции дали през 2023 година ще ревизират и ще осведомят ли българските данъкоплатци какво стана с парите им в няколко посоки, за които има изобилна обществена информация. Например за едни 2 милиарда лв., дадени за саниране докъм 2020 година, усвоени при ръководството на ГЕРБ - от изявление на народен представител от партията в средата на ноември може елементарно да се заключи, че сумата е изхарчена действително за по-малко от 2% от популацията на България; формален подробен доклад за други резултати от това обаче няма! И още един – два въпроса, които не престават да са без отговор, макар че са поставяни неведнъж - каква е била плануванаъа възвращаемост на вложените в Оня поток няколко милиарда лв. и по какъв начин е считана? За реакторите на цена милиард и половина лв. към този момент стана дума…. Та ще забележим ли най-сетне съответни отговори през тази година например за тези май над 6 милиарда лв., свързани единствено с енергийната сфера, от страна на контролиращите? Всъщност, искрено се чудя дали надзор на такова равнище има изобщо някаква почва в България. Или когато става дума за харчене на милиарди, всичко е оставено в сръчните ръчички на едни Вечерковци под безмълвната бездейност на контролни институции? И в случай че например Сметна палата и Агенцията за държавна финансова ревизия евентуално по някакви прозаично-важни аргументи свенливо извръщат взор от сходни големи суми, изхарчени без регистриран резултат, може би най-малко от държавното обвиняване ще намерят най-сетне сили да подхващат някакви дейности съгласно компетенциите си за инспекция дали има отговорни за метода на разходване на средствата – и в случай че може това да стане преди да изтекат съответните давностни периоди. Или хората да не питат повече за тези и други сходни обстоятелства, свързани с разходването на парите им, от които файдата не е доста видна, тъй като под козирката на политическата корупция в цялото й разнообразие отмъстителността на политиците може да погне (пак) най-много питащите? И в главите на същите тези политици това възмездие още веднъж да се окаже по-важно от вижданията за развиването на енергийния бранш? Как беше, уважаеми проверяващи - Iustitia fundamentum regnorum?! Да не се окаже, че сходни правила се ползват много избирателно; и дали приложението им не върви някакси по партийна линия… Иначе на фона на изчезнала настояща тактика няколко пъти – включително и публично – предлагах политическо обединяване най-малко към няколко съществени целта в региона на енергетиката. Това ще даде задоволително поле за работата на институциите, като в същото време ще пренебрегва въздействието на продължителната политическа неустойчивост. Предлагам го и в този момент. Има задоволително формати, включително и отвън Парламента при условия на следващо утвърждение, в границите на които това може да бъде реализирано – нужно е единствено политиците да надскочат краткосрочната рамка на евтиното си политическо мислене, обвързвано на първо място с резултата за тях от следващите избори, които ни натрисат. ----------------------------------------------------------------------------- *1. Всички отзиви, изразени в публикацията, са строго персонални *2. https://bta.bg/bg/news/economy/383601-sluzhebniyat-ministar-na-energetikata-rosen-hristov-pred-bta-dostavkite-na-prir
В първите часове на 2023 излезе информация на Българска телеграфна агенция за визията на министъра на енергетиката по отношение на развиването на енергийния бранш с водещата концепция най-сетне България да има нова енергийна тактика (*2). На 3 януари се появи и следващото предложение за национални цели, включително и в енергийната област - този път по отношение на N-тия опит за сформиране на държавно управление. При сегашната политическа каша и тоталното безвремие, в което за следващ път ни натресе политическата класа, обединяването към каквато и да е визия надали е действително. Липсата на идея за развиване на енергетиката ни се добавя и от продължаваща години безотговорност за едни изхарчени милиарди, резултатът от които е неразбираем – и това под милозливия взор на всевъзможни контролни институции. Подходът на служебното държавно управление към нов стратегически взор самичък по себе си заслужава възторженостти макар обречеността му. Реално, държавното управление сполучливо омекоти много енергийни удари от оперативно естество, освен това в доста комплицирана конюнктура. То очевидно пробва и стъпки за подготовка на по-цялостна и дълготрайна рамка – нещо, което постоянни държавни управления и съответните парламенти проспаха. Посочените от министъра съществени цели най-малко като поръчка са ясни, въпреки че някои от тях, като например многото нови нуклеарни блокове, изобщо не са безспорни – тъй че дебатът занапред следва. В последна сметка при всички случаи нещата зависят от Парламента, който има мандат и да одобри и енергийна тактика, и да сътвори съответна законодателна рамка за осъществяването й – а за жалост, тъкмо това се трансформира в проблем. Точещата се прекомерно дълго политическа нефелност в Народното събрание пречи и през 2023 година да чакаме оттова визия за бъдещето на енергийния бранш. На този декор министерската концепция до края на януари депутатите да прегледат план на тактика наподобява искрено нереална – и то освен заради късите периоди и процедурните условия, само че и заради сбъркания парламентарен метод към държавността изобщо и заради уродливи партийни цели. Чувал година храни! Докато Европа се тресе от невиждана енергийна, икономическа и обществена рецесии, безхаберието и непукизмът, облечени във власт, пропиляха още няколко месеца за следващото натамъняване на Изборния кодекс в името на посочения чувален приоритет и респ. на наближаващите пети по ред за парламентарни избори по-малко от две години. А регулярната липса от председателското място на определения с доста напън ръководител на Народното събрание единствено добавя картинката на институционално изтощение. Парламентът би трябвало да въплъщава държавността най-много посредством законодателната си активност – депутатите ни обаче настойчиво го трансформират в институция, съществено понамирисваща на политическа корупция, поръсвана с детайли на искрено безвластие. Политическите опорки в границите на парламенти-еднодневки станаха водещ източник за нормотворчество - а стадното неуважение на правото очевидно се възприема като проява на честност я към съответната партия, я към съответния Велик кормчия. Паралелно с това националните избраници не престават да са отчайващо безсилни на тематика „ съставяне на държавно управление “, което е другото тяхно главно обвързване. По-тъжно е обаче, че за мен в границите на 48 Народно заседание съответно правната комисия стана лице на целенасочено политическо скодоумие – а това е водеща комисия с оглед дилемите на институцията. И с цел да не звуча голословно, предлагам на заинтригуваните и съмняващите се да прочетат например стенограмите и да изгледат записите от съвещанията й във връзка изборните правила (вкл. върховите й достижения на 15 декември 2022 и сказките за отменяне на президентското несъгласие на 23 декември). По създание, от самото начало в изискванията на потайна предрешеност наблюдавахме държание или но „ Нощните бдения на поп Вечерко “ или но „ Зайко, бягай “ - та да не би някой отвън депутатите да може да се изкаже сериозно против постоянно вярната партийна линия или пък някой от хартиеното болшинство да сбърка и да огледа към правото. Както при хазарта, по време на визираните съвещания имаше и бонуси – в тази ситуация под формата на втрещяваща надменност, демонстрирана от хора, за които правото и логиката очевидно нямат никакво значение по отношение на партийния приоритет. А аналогията с процъфтяващите благодарение на политиците хазартни структури, посредством които страната ни от дълго време замязя на хазартен бардак, не е инцидентна! Е, да се чудим ли, че публичната поддръжка за Парламента е единствено 7%?! А в същото време броят на откритите проблеми пораства, до момента в който времето за решаването им понижава. Принципният въпрос какво да чакаме от депутатите за енергийната сфера през 2023 година има несъмнено еднопосочен отговор – не би трябвало да е доста в случай, че отношението към съществени парламентарни отговорности е доминирано от липса и на стратегическа, и на нормотворческа визия. А и към този момент е ясно, че 48 Народно заседание ще поживурка още някоя и друга седмица и ще е следващото, което ще си отиде безславно. Въпроси за развиването на енергийния бранш са поставяни неведнъж, само че и в 48 Народно заседание няма отговори – тъй като депутатите имаха очевидно по-съществени за техния интерес задания като изборите. Та тези и други сходни аргументи не дават съображение за оптимизъм, че и през 2023 година в енергийната област ще можем да разберем няколко значими неща като например ще имаме ли тактика, обещавана ни от ГЕРБ още от ноември 2014 г.; какво ще прави страната с реакторите за АЕЦ БЕЛЕНЕ, заседнали в „ гьола “ още от 2016 г.; ще има ли и по кое време структуриран метод към енергийно бедните, които май са съвсем 3 милиона, в случай, че по закон те трябваше да бъдат обект на специфична отбрана още от 2018 г. И още - ще продължим ли да гледаме прояви на вандалската кадрова и институционнална политика в бранша - а и освен там – тъй като след 2014 година политиците систематично инсталираха на водещи позиции и безхаберни ченгета, и представители на управническата рода и други, а през 2022 болшинството на Политическа партия сполучливо бастиса КЕВР с глупави законови промени. И още - конфузията по отношение на националната позиция по тематиката за въглищата действително се задълбочава и придобива доста съществени европейски измерения. А заради калпаво законодателство, натресено през март 2021 година посредством обичаните за финтиране на ефикасен надзор преходни и заключителни разпореждания, предстоят и първите огромни разтърсвания в индустриалните паркове поради изцяло сбъркана политика по отношение на енергийните мрежи. И още – ще продължаваме ли с пасивното отношение по отношение на образуването на европейската енергийна политика и докога? Защото единствено с ad hoc „ анти 40% “ обединения не става, а още по-малко става с промени на Закона за енергетиката на депутатския принцип „ абе, чух нещо, а и през днешния ден по този начин ми идва от вътрешната страна “. Та в Народното събрание някой би трябвало да даде целенасочени отговори на тези и други въпроси – и институционално този някой би трябвало да е задоволително експертно гарантиран, само че не посредством „ специалисти по правна политика “, каквито фигури май се разхождаха из институцията преди няколко години при мъдрото управление на феномена Цвета Караянчева. Иначе, откакто отново замириса на избори, в енергийната сфера внезапно всички внезапно станаха или анти-зелени, или доста загрижени за енергийната беднотия, или национално виновни за съответния енергиен микс – само че най-много на равнище „ общи приказки “. Реално обаче проспаните от Парламента години мъчно се компенсират – откритите точно пред него задания изискват визия, тактика и съответни закони, които ги няма, в тази ситуация за сметка на следващото пипане на изборните правила. Ако погледнем напред, обективно се вижда битие на 48 Народно заседание докъм края на януари и респ. избори през март-април 2023 година Така, възможни парламентарни разисквания и законодателна активност всъщност по тези и други енергийни въпроси могат да се чакат в границите на 49 Народно заседание не по-рано от средата на годината, а решения -не по-рано от есента. Дано най-малко тогава изборният кодекс да не е отново водещ приоритет - че почитателите на нашия избирателен поп Вечерко дебнат от засада за включване…. Iustitia fundamentum regnorum? Ама правилно ли? Паралелно обаче би трябвало да с гледа и обратно, тъй като - за голяма наслада на някои политици - неналичието на отчетност за изхарчените големи пари на данъкоплатците, както и неналичието на надзор, си вървят необезпокоявани и по проект. Та и аз да запитвам за следващ път способените институции дали през 2023 година ще ревизират и ще осведомят ли българските данъкоплатци какво стана с парите им в няколко посоки, за които има изобилна обществена информация. Например за едни 2 милиарда лв., дадени за саниране докъм 2020 година, усвоени при ръководството на ГЕРБ - от изявление на народен представител от партията в средата на ноември може елементарно да се заключи, че сумата е изхарчена действително за по-малко от 2% от популацията на България; формален подробен доклад за други резултати от това обаче няма! И още един – два въпроса, които не престават да са без отговор, макар че са поставяни неведнъж - каква е била плануванаъа възвращаемост на вложените в Оня поток няколко милиарда лв. и по какъв начин е считана? За реакторите на цена милиард и половина лв. към този момент стана дума…. Та ще забележим ли най-сетне съответни отговори през тази година например за тези май над 6 милиарда лв., свързани единствено с енергийната сфера, от страна на контролиращите? Всъщност, искрено се чудя дали надзор на такова равнище има изобщо някаква почва в България. Или когато става дума за харчене на милиарди, всичко е оставено в сръчните ръчички на едни Вечерковци под безмълвната бездейност на контролни институции? И в случай че например Сметна палата и Агенцията за държавна финансова ревизия евентуално по някакви прозаично-важни аргументи свенливо извръщат взор от сходни големи суми, изхарчени без регистриран резултат, може би най-малко от държавното обвиняване ще намерят най-сетне сили да подхващат някакви дейности съгласно компетенциите си за инспекция дали има отговорни за метода на разходване на средствата – и в случай че може това да стане преди да изтекат съответните давностни периоди. Или хората да не питат повече за тези и други сходни обстоятелства, свързани с разходването на парите им, от които файдата не е доста видна, тъй като под козирката на политическата корупция в цялото й разнообразие отмъстителността на политиците може да погне (пак) най-много питащите? И в главите на същите тези политици това възмездие още веднъж да се окаже по-важно от вижданията за развиването на енергийния бранш? Как беше, уважаеми проверяващи - Iustitia fundamentum regnorum?! Да не се окаже, че сходни правила се ползват много избирателно; и дали приложението им не върви някакси по партийна линия… Иначе на фона на изчезнала настояща тактика няколко пъти – включително и публично – предлагах политическо обединяване най-малко към няколко съществени целта в региона на енергетиката. Това ще даде задоволително поле за работата на институциите, като в същото време ще пренебрегва въздействието на продължителната политическа неустойчивост. Предлагам го и в този момент. Има задоволително формати, включително и отвън Парламента при условия на следващо утвърждение, в границите на които това може да бъде реализирано – нужно е единствено политиците да надскочат краткосрочната рамка на евтиното си политическо мислене, обвързвано на първо място с резултата за тях от следващите избори, които ни натрисат. ----------------------------------------------------------------------------- *1. Всички отзиви, изразени в публикацията, са строго персонални *2. https://bta.bg/bg/news/economy/383601-sluzhebniyat-ministar-na-energetikata-rosen-hristov-pred-bta-dostavkite-na-prir
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ