Комфортът на невежеството
Славчо КЪНЧЕВ*
" Всичко, което желая от политиците, е да се задоволят с променянето на света, без да се захващат да трансформират истината. "
Жан Пюлан (1884-1968), френски книжовен критик
Живеем във времена, когато всичко, поднесено по съответния метод, може да бъде възприето като истина.
Първостепенна роля в будалкането на жителите играят средствата за всеобща информация. Те костюмират шарлатаните в благоприлични одежди и основават у феновете заблуда за тяхната подготвеност, а задъханите репортажи за незначителни неща, измислената драма в реалити телевизионни излъчвания ни объркват и заблуждават дотам, че не сме в положение да се ориентираме кое е истина и бихме могли да се кълнем в това, което въобще не е истина.
Живеем във времена, когато думата " идеология " е считана за архаично разбиране.
Водещият принцип за обществено държание
е опортюнизмът, т.е. опцията за добиване на облаги от всяка съответна обстановка. Напълно разумно това довежда до релативизъм, т.е. до менящи се преценки на обстоятелства и условия, до степен на цялостна диаметралност, разследване на доминирането на опортюнизма в самостоятелния поведенчески стандарт.
Днес на всички места, съгласно Джордж Сорос, " Важен е триумфът, без значение от това по какъв начин е реализиран. Политиците печелят самопризнание за това, че са определени, а не заради правилата, които те показват. Бизнесмените са оценени по тяхното благосъстояние, а не за тяхната почтеност или по приноса на техния бизнес за общественото и икономическо благоденствие. Това, което е вярно, се подчинява на това, което е дейно, и по този начин става допустимо по-лесно да се успее, без да се обръща внимание на въпроса какво е морално. Не е належащо да споделям, че виждам огромна заплаха за стабилността на нашето общество ".
В изявление пред сп. " Ню проспектив коутърли " Збигнев Бжежински декларира: " Далеч не съм уверен, че точно западното светско общество е най-хубавият стожер на човешките права. В културния слой на западното разбиране за добър живот са заложени хедонизъм, облекчаване на личните потребности, консуматорство. Но човек се нуждае от освен това. Осигурената политическа и икономическа отбрана не могат да запълнят духовния или нравствения апетит - преексплоатираното потребителско схващане непроменяемо прераства в интелектуален саморазпад. Това ме кара да мисля, че свръхмощна Америка е в действителност пъклен нежна. Рогът на изобилието у нас на практика пробожда с острието си престижа на Съединени американски щати пред света. Защото необятно пропагандираният по света американски демократизъм кънти на кухо и е изцяло двуличен, когато става въпрос за морал ".
Има една алена нишка, която свързва системите за държавно ръководство от освобождението ни от турско владичество до днешна дата. И то е минимизираното присъединяване на гласоподавателите във властприлагането.
Доколкото ми е известно, до момента в България са извършени единствено пет референдума за интервал от 143 години. Първият е след края на Първата международна война за съдене на виновниците за националната злополука. Вторият е през 1947 година за прокламиране на страната ни за република. Следва референдумът през 1971 година за приемане на така наречен Ж0ивкова конституция. После е референдумът за развиване на атомната енергетика у нас, а най-после - този по отношение на предложенията на Станислав Тодоров Трифонов.
За съпоставяне - през интервала 1848-2012 година
в Швейцарската конфедерация са извършени 582 референдума
като това прави средногодишно близо три и половина референдума.
На извършените федерални референдуми в Швейцария след 1848 година в болшинството случаи гласуването било по повече от един въпрос от друг темперамент. От позиция на въпросите, както акцентира в своята монография " Швейцарският модел. Силата на народна власт " проф. Венелин Цачевски, те могат да бъдат обособени в три съществени групи - промени в конституцията, приемането на нови и смяна на настоящи закони и одобрение на интернационалните контракти, в това число участие на Швейцария в интернационалните организации.
До началото на 90-те години на предишния век присъединяване на швейцарците в референдумите било по-ниско спрямо интензивността им на парламентарните избори. Към края на предишния век гражданската интензивност на двата типа гласоподаване се изравнила, а през обособени години била по-висока на референдумите. Броят на гласувалите от началото на предишния век както в референдумите, по този начин и на парламентарните избори, оформя трайна наклонност към понижение. Броят на гласувалите по време на референдуми мощно варира според от публичния интерес към тематиката. Този брой се трансформира от към 27-30 до 55-56%. Обичайното ниво на участвалите в референдумите е 33-45%.
Широкото потребление на референдумите оказва значимо въздействие върху действието на политическата система в Швейцария. Стабилизиращата политическа роля на референдумите е освен разследване от безусловното признание на техните резултати, само че и чрез въздействието им при взимането на решенията в държавното ръководство. Във всеки миг може да бъде поискано провеждането на референдум по парламентарен или законодателен въпрос.
В България държавното ръководство е освободено от натиска на националната воля. Господстващата от епохи максима в Швейцария " Народът е решил, народът е прав ", тук, на българска територия, би звучала прекомерно екстравагантно.
Пречките за действителното присъединяване на български жители в държавното ръководство са изкусно прикрити в законодателството, като се стартира от Конституцията. Според нейния член 67, алинея 1: "... Обвързването със наложителен мандат е недействително ". Или, иначе казано: " Няма императивни мандати ", т.е. делегирането на власт не може да бъде обсъждано като своего рода контракт сред гласоподавателите и лицето, на което те, чрез изборна процедура, са делегирали избрани властови компетенции. Откъдето следва, че на депутатите не би могло да бъде търсена отговорност от каквото и да е естество за несъблюдение на предизборните им задължения. Още един трик, с цел да бъде изпратен българският суверен да пасе трева!
Е, в България " умниците " от псевдоелита нормално като аргумент срещу директното присъединяване на жителите в ръководството на страната акцентират събитието, че те
не имат насъбран опит
" за разлика от Швейцария, с нейната вековна процедура в директната народна власт ". Лицемерието на този софистичен трик е блестящо легитимирано от обстоятелството, че когато швейцарските жители са почнали да практикуват директната народна власт, те също не са имали опит. Но в случай че понастоящем те към този момент го имат, то е точно тъй като са практикували правилото " Народът е решил. Народът има право! " чрез директната народна власт. Шах и мат на псевдоелита!
Следователно, какъвто и да е препоръчаният концептуален вид за " фризиране " на откритата парадигма за държавно ръководство в България, той съставлява не повече от успешен опит да бъде сложена каруцата преди коня. Очевидно е, че основателите на сходни квазипотенциални модели за радикална смяна на политическото статукво оперират в недостиг на теоретично мотивиране кои обществени модели биха могли да бъдат сполучливи.
Републиканският дух, пропил една нова, републиканска конституция, е само вероятният плодотворен и плодовит вид за обществен план, учреден върху необратима идея за отвод от минималистичната народна власт, в която жителите имат единствено правото да бъдат арбитри чрез изборните си бюлетини сред конкуриращи се политически субекти, на които суверенът да делегира властови компетенции.
Изказано в терминологията на политологията, горното значи държавното ръководство да съставлява
присаждане на компетентността
на специалистите върху дървото на националния суверенитет, и никога да не отразява присаждането на знаците на демокрацията върху дървото на настойничеството на политическите елити.
Подобен модел на държавно ръководство би могъл да бъде дефиниран като " народна власт на контрола ", в контраст на съществувалата до момента в България " константна елитокрация ", константна не по състав, а по механизъм на действие.
Всъщност, като прекатегоризира българския суверен от индивид на обект на държавното ръководство, псевдоелитът у нас в действителност си обезпечава комфорт пред пулта на властта, само че в същото време се лишава от историческата опция да се нарежда като държавници, със собствен принос за благоденствието, духовно и материално. На своите сънародници.
Загубата, безспорно, е повече за българските жители, в сравнение с за псевдоелита.
* Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България
" Всичко, което желая от политиците, е да се задоволят с променянето на света, без да се захващат да трансформират истината. "
Жан Пюлан (1884-1968), френски книжовен критик
Живеем във времена, когато всичко, поднесено по съответния метод, може да бъде възприето като истина.
Първостепенна роля в будалкането на жителите играят средствата за всеобща информация. Те костюмират шарлатаните в благоприлични одежди и основават у феновете заблуда за тяхната подготвеност, а задъханите репортажи за незначителни неща, измислената драма в реалити телевизионни излъчвания ни объркват и заблуждават дотам, че не сме в положение да се ориентираме кое е истина и бихме могли да се кълнем в това, което въобще не е истина.
Живеем във времена, когато думата " идеология " е считана за архаично разбиране.
Водещият принцип за обществено държание
е опортюнизмът, т.е. опцията за добиване на облаги от всяка съответна обстановка. Напълно разумно това довежда до релативизъм, т.е. до менящи се преценки на обстоятелства и условия, до степен на цялостна диаметралност, разследване на доминирането на опортюнизма в самостоятелния поведенчески стандарт.
Днес на всички места, съгласно Джордж Сорос, " Важен е триумфът, без значение от това по какъв начин е реализиран. Политиците печелят самопризнание за това, че са определени, а не заради правилата, които те показват. Бизнесмените са оценени по тяхното благосъстояние, а не за тяхната почтеност или по приноса на техния бизнес за общественото и икономическо благоденствие. Това, което е вярно, се подчинява на това, което е дейно, и по този начин става допустимо по-лесно да се успее, без да се обръща внимание на въпроса какво е морално. Не е належащо да споделям, че виждам огромна заплаха за стабилността на нашето общество ".
В изявление пред сп. " Ню проспектив коутърли " Збигнев Бжежински декларира: " Далеч не съм уверен, че точно западното светско общество е най-хубавият стожер на човешките права. В културния слой на западното разбиране за добър живот са заложени хедонизъм, облекчаване на личните потребности, консуматорство. Но човек се нуждае от освен това. Осигурената политическа и икономическа отбрана не могат да запълнят духовния или нравствения апетит - преексплоатираното потребителско схващане непроменяемо прераства в интелектуален саморазпад. Това ме кара да мисля, че свръхмощна Америка е в действителност пъклен нежна. Рогът на изобилието у нас на практика пробожда с острието си престижа на Съединени американски щати пред света. Защото необятно пропагандираният по света американски демократизъм кънти на кухо и е изцяло двуличен, когато става въпрос за морал ".
Има една алена нишка, която свързва системите за държавно ръководство от освобождението ни от турско владичество до днешна дата. И то е минимизираното присъединяване на гласоподавателите във властприлагането.
Доколкото ми е известно, до момента в България са извършени единствено пет референдума за интервал от 143 години. Първият е след края на Първата международна война за съдене на виновниците за националната злополука. Вторият е през 1947 година за прокламиране на страната ни за република. Следва референдумът през 1971 година за приемане на така наречен Ж0ивкова конституция. После е референдумът за развиване на атомната енергетика у нас, а най-после - този по отношение на предложенията на Станислав Тодоров Трифонов.
За съпоставяне - през интервала 1848-2012 година
в Швейцарската конфедерация са извършени 582 референдума
като това прави средногодишно близо три и половина референдума.
На извършените федерални референдуми в Швейцария след 1848 година в болшинството случаи гласуването било по повече от един въпрос от друг темперамент. От позиция на въпросите, както акцентира в своята монография " Швейцарският модел. Силата на народна власт " проф. Венелин Цачевски, те могат да бъдат обособени в три съществени групи - промени в конституцията, приемането на нови и смяна на настоящи закони и одобрение на интернационалните контракти, в това число участие на Швейцария в интернационалните организации.
До началото на 90-те години на предишния век присъединяване на швейцарците в референдумите било по-ниско спрямо интензивността им на парламентарните избори. Към края на предишния век гражданската интензивност на двата типа гласоподаване се изравнила, а през обособени години била по-висока на референдумите. Броят на гласувалите от началото на предишния век както в референдумите, по този начин и на парламентарните избори, оформя трайна наклонност към понижение. Броят на гласувалите по време на референдуми мощно варира според от публичния интерес към тематиката. Този брой се трансформира от към 27-30 до 55-56%. Обичайното ниво на участвалите в референдумите е 33-45%.
Широкото потребление на референдумите оказва значимо въздействие върху действието на политическата система в Швейцария. Стабилизиращата политическа роля на референдумите е освен разследване от безусловното признание на техните резултати, само че и чрез въздействието им при взимането на решенията в държавното ръководство. Във всеки миг може да бъде поискано провеждането на референдум по парламентарен или законодателен въпрос.
В България държавното ръководство е освободено от натиска на националната воля. Господстващата от епохи максима в Швейцария " Народът е решил, народът е прав ", тук, на българска територия, би звучала прекомерно екстравагантно.
Пречките за действителното присъединяване на български жители в държавното ръководство са изкусно прикрити в законодателството, като се стартира от Конституцията. Според нейния член 67, алинея 1: "... Обвързването със наложителен мандат е недействително ". Или, иначе казано: " Няма императивни мандати ", т.е. делегирането на власт не може да бъде обсъждано като своего рода контракт сред гласоподавателите и лицето, на което те, чрез изборна процедура, са делегирали избрани властови компетенции. Откъдето следва, че на депутатите не би могло да бъде търсена отговорност от каквото и да е естество за несъблюдение на предизборните им задължения. Още един трик, с цел да бъде изпратен българският суверен да пасе трева!
Е, в България " умниците " от псевдоелита нормално като аргумент срещу директното присъединяване на жителите в ръководството на страната акцентират събитието, че те
не имат насъбран опит
" за разлика от Швейцария, с нейната вековна процедура в директната народна власт ". Лицемерието на този софистичен трик е блестящо легитимирано от обстоятелството, че когато швейцарските жители са почнали да практикуват директната народна власт, те също не са имали опит. Но в случай че понастоящем те към този момент го имат, то е точно тъй като са практикували правилото " Народът е решил. Народът има право! " чрез директната народна власт. Шах и мат на псевдоелита!
Следователно, какъвто и да е препоръчаният концептуален вид за " фризиране " на откритата парадигма за държавно ръководство в България, той съставлява не повече от успешен опит да бъде сложена каруцата преди коня. Очевидно е, че основателите на сходни квазипотенциални модели за радикална смяна на политическото статукво оперират в недостиг на теоретично мотивиране кои обществени модели биха могли да бъдат сполучливи.
Републиканският дух, пропил една нова, републиканска конституция, е само вероятният плодотворен и плодовит вид за обществен план, учреден върху необратима идея за отвод от минималистичната народна власт, в която жителите имат единствено правото да бъдат арбитри чрез изборните си бюлетини сред конкуриращи се политически субекти, на които суверенът да делегира властови компетенции.
Изказано в терминологията на политологията, горното значи държавното ръководство да съставлява
присаждане на компетентността
на специалистите върху дървото на националния суверенитет, и никога да не отразява присаждането на знаците на демокрацията върху дървото на настойничеството на политическите елити.
Подобен модел на държавно ръководство би могъл да бъде дефиниран като " народна власт на контрола ", в контраст на съществувалата до момента в България " константна елитокрация ", константна не по състав, а по механизъм на действие.
Всъщност, като прекатегоризира българския суверен от индивид на обект на държавното ръководство, псевдоелитът у нас в действителност си обезпечава комфорт пред пулта на властта, само че в същото време се лишава от историческата опция да се нарежда като държавници, със собствен принос за благоденствието, духовно и материално. На своите сънародници.
Загубата, безспорно, е повече за българските жители, в сравнение с за псевдоелита.
* Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ