Когато държавата е превърната в держава
Славчо КЪНЧЕВ*
" Пребъдва мъдростта на оня, чиито каузи стоят нагоре от мъдростта му. Не ще пребъде мъдростта на оня, чиято мъдрост стои нагоре от делата му. "
Раби Ханина бен Доса (I в. пр.н.е.), юдейски мъдрец> Дали още веднъж реанимираната дискусия какво да е държавното устройство на България - парламентарна или президентска република, е настоящата призма, през която би следвало да бъде оценена обществено-политическата реалност у нас? И тази опция да бъде обсъждана като само съдържаща смислов капацитет за избор, с оглед благоденствието - духовно и материално, на българския народ. Или това е парекселанс проблем от територията на логиката на психиката на преднамереното въздействие, чиято съответна задача е да продължи без спиране процеса на заблуждаване на суверена, че той населява страна, чиято държавност подхожда в оптималната степен на републиканската парадигма за ръководство?
През 1981 година у нас имаше поредност от публични мероприятия за 1300-годишнината от основаването на българската страна. И тогава, и в този момент " българската страна " е едно от най-често срещаните словосъчетания в обществения дискурс.
Каква е етимологията на думата " страна "? Тя идва от " държа в ръцете си " във всички славянски езици. Още в първото издание на " Толкавый словарь живаго великорусскаго языка " (1863-1866) на Владимир Иванович Дал като едно от смислите на " держава " е дадена " една от регалиите, златното кълбо с кръст от горната страна, царската ябълка ". На всички публични изображения на съветски царе те държат в ръцете си " держава ".
За глагола " держать " или още " держивать " същият речник като смисъл дава: " пипвам или понечвам, без да пускам; вардя, удържам " и прочие в същия непосредствен смисъл.
В Речник на българския език, т. 4, издание на Българска академия на науките, 1984 година, глаголът " държа " има дадени 30 смисли. Сред тях " послужвам за опора на нещо, подкрепям ", " дълготрайно, трайно задържане ", " вардя нещо или някого с избрана цел ", " поставям огромни грижи, постаравам се да стане нещо, да се извърши нещо; залягам ". За " страна " в същия речник е даден смисъл на " политическа организация на обществото ".> Неписаната конституция > Реалността потвърждава по незаобиколим метод, че страната е комплицирана система, избрана от динамичното взаимодействие на субектите, които са градивните й детайли.
Именно в процеса на действие на държавността най-ясно личи разминаването сред схоластичните теории, изложени в голям брой научни писания по държавно устройство, както и конституционно право, и неписаната конституция.
Това разбиране " неписана конституция ", различаващо се от трудове главен закон, вкарва във философията на правото деецът на немското работническо придвижване, дребнобуржоазният социалист, родоначалникът на една от разновидностите на опортюнизма в работническото придвижване - ласалиантството, Фердинанд Ласал.
Неписаната конституция съставлява онази цялост от приложения в практиката на самата писана конституция, на цялата нормативна база, постоянно прекомерно фриволно тълкувана от магистратите в правосъдната сфера, на обществените взаимоотношения на обособените членове на обществото.
Относителната тежест на обособените съставни елементи на политическия пазар дефинира динамичността в неписаната конституция. Тя не е статична структура, а отразява съотношението на силите сред партийните функционери по високите равнища, бюрократичната общественост, кръговете на стопански ползи, и жителите.
Този термин - " политически пазар ", отразява една действителност, която към този момент близо тридесет и три години не действа в интерес на жителите. Това е по този начин, тъй като е нарушена демократичната система за държавно ръководство, и по-точно неговият републикански дух е изцяло отстранен. Въпреки че най-малко номинално българската държавност е категоризирана като " република ".
В античната Римска република във взимането на държавни решения са взели участие и жителите (без дамите, робите и чужденците). Затова римският оратор, политик и публицист Цицерон заключава: " Rest publica est rest populi " - " Държавните каузи са дело на народа ".
Именно доминирането на републиканския детайл в държавното ръководство е не само > нужното, само че и задоволително условие > една обществено-политическа система да е демократична. Ако използваме една мисъл на шестнадесетия президент на Съединени американски щати Ейбрахам Линкълн, то тя е " Управление на народа, от народа, за народа ".
Системата на представителната народна власт обаче основава обилни благоприятни условия за нарушение на първия, а оттова и на третия принцип от триединната поговорка на Линкълн.
Когато липсва законова нормативна база за реализиране на активен надзор от страна на жителите върху трите сфери на властприлагане по времето сред изборите, то, както потвърждава цялата история на човешката цивилизация, прекомерно постоянно управническият капацитет бива употребен за облекчаване на персонални упоритости и користни ползи от материално и/или психическо естество. Т.е. лицата, на които в изискванията на представителна народна власт са били делегирани властови компетенции, престават в своите дейности да се управляват само от ползите на народа. Следователно ръководството престава да е " на народа ". Оттук автоматизирано и по незаобиколим метод следва, че такова управление на държавните каузи престава да е и " за народа ".
Именно с цел да се освободят от " оковите " на контрола и - още по-страшно - от възможни тежки наказания поради осъществяването от тяхна страна на ненародополезно държавно ръководство, основателите на актуалната българска конституция изхвърлиха всички съществуващи в предходния главен закон, признат през 1971 година, така наречен живковска конституция. Става дума за действени антиелитарни положения, които, най-малко номинално, създаваха законова основа за надзор от страна на ръководеното болшинство от жители върху ръководещото малцинство.
Премахнати бяха член 7, който гласеше: " Народните представители и съветници са виновни и се регистрират пред своите гласоподаватели. Те могат да бъдат отзовани и преди периода, за който са определени ", както и беше изваден от политическата процедура, а и от самата нова конституция, с претенцията да е " демократична ", член 128: " Съдиите и правосъдните заседатели са изборни. Те могат да бъдат отзовани и преди периода, за който са определени ".
Съвсем предумишлено в сегашната конституция не бяха положени доста правни положения, съществуващи в задгранични съществени закони, които имат капацитет за реализиране на надзор от суверена върху сферата на държавното ръководство.
В редица страни самите конституции са > признати едвам след всенародно утвърждение > Посредством такава процедура са признати конституцията на Петата френска република през 1958 година, конституцията на Руската федерация през 1993 година, на Казахстан - 1995 година Върху африканския континент единствено за интервала от 1989 до 1993 година 16 страни одобряват своите конституции чрез процедура за всенародно допитване. Дори в някои от тях жителите са имали опция да вземат участие и в съставянето на текста на главния закон. Най-новият образец е Тунис, където конституцията беше призната през юли 2022 година
Българските жители не имат това право. Освен това тематиката на въпросите, по които може да се произнасят те, е мощно стеснена по отношение на задграничните практики. Освен че на референдум не могат да бъдат обсъждани въпросите от компетентност на Велико Народно заседание, член 9, алинея 2 от Закона за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление (ЗПУГ) постанова необятен диапазон от рестрикции по отношение на разискваните тематики.
Например изискуемият най-малък брой годни подписи на основатели за приемане на нов закон или за смяна на действителен е 400 000, до момента в който в Швейцарската конфедерация, с близо 2 млн. души по-многобройно население от България, той е 50 000. В Швейцария няма период за събирането на подписите, у нас е единствено 3 месеца. В доста американски щати срокът е от 12 месеца до неопределен. Освен това в България, с цел да бъде приет референдумът за годен, е належащо в гласуването да са взели участие най-малко толкоз гласоподаватели, колкото е бил броят им на последните парламентарни избори. В Швейцария няма дължим най-малко на участниците в референдума.
Възвръщането на властовия капацитет в неговия първодържател - българския суверен, е сложна задача. Но, както е прозрял античният китайски мъдрец Конфуций: " Това, което е мъчно да се направи, би трябвало да се прави с огромна упоритост ". По кротичък път или със мощ.> * Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България
>
" Пребъдва мъдростта на оня, чиито каузи стоят нагоре от мъдростта му. Не ще пребъде мъдростта на оня, чиято мъдрост стои нагоре от делата му. "
Раби Ханина бен Доса (I в. пр.н.е.), юдейски мъдрец> Дали още веднъж реанимираната дискусия какво да е държавното устройство на България - парламентарна или президентска република, е настоящата призма, през която би следвало да бъде оценена обществено-политическата реалност у нас? И тази опция да бъде обсъждана като само съдържаща смислов капацитет за избор, с оглед благоденствието - духовно и материално, на българския народ. Или това е парекселанс проблем от територията на логиката на психиката на преднамереното въздействие, чиято съответна задача е да продължи без спиране процеса на заблуждаване на суверена, че той населява страна, чиято държавност подхожда в оптималната степен на републиканската парадигма за ръководство?
През 1981 година у нас имаше поредност от публични мероприятия за 1300-годишнината от основаването на българската страна. И тогава, и в този момент " българската страна " е едно от най-често срещаните словосъчетания в обществения дискурс.
Каква е етимологията на думата " страна "? Тя идва от " държа в ръцете си " във всички славянски езици. Още в първото издание на " Толкавый словарь живаго великорусскаго языка " (1863-1866) на Владимир Иванович Дал като едно от смислите на " держава " е дадена " една от регалиите, златното кълбо с кръст от горната страна, царската ябълка ". На всички публични изображения на съветски царе те държат в ръцете си " держава ".
За глагола " держать " или още " держивать " същият речник като смисъл дава: " пипвам или понечвам, без да пускам; вардя, удържам " и прочие в същия непосредствен смисъл.
В Речник на българския език, т. 4, издание на Българска академия на науките, 1984 година, глаголът " държа " има дадени 30 смисли. Сред тях " послужвам за опора на нещо, подкрепям ", " дълготрайно, трайно задържане ", " вардя нещо или някого с избрана цел ", " поставям огромни грижи, постаравам се да стане нещо, да се извърши нещо; залягам ". За " страна " в същия речник е даден смисъл на " политическа организация на обществото ".> Неписаната конституция > Реалността потвърждава по незаобиколим метод, че страната е комплицирана система, избрана от динамичното взаимодействие на субектите, които са градивните й детайли.
Именно в процеса на действие на държавността най-ясно личи разминаването сред схоластичните теории, изложени в голям брой научни писания по държавно устройство, както и конституционно право, и неписаната конституция.
Това разбиране " неписана конституция ", различаващо се от трудове главен закон, вкарва във философията на правото деецът на немското работническо придвижване, дребнобуржоазният социалист, родоначалникът на една от разновидностите на опортюнизма в работническото придвижване - ласалиантството, Фердинанд Ласал.
Неписаната конституция съставлява онази цялост от приложения в практиката на самата писана конституция, на цялата нормативна база, постоянно прекомерно фриволно тълкувана от магистратите в правосъдната сфера, на обществените взаимоотношения на обособените членове на обществото.
Относителната тежест на обособените съставни елементи на политическия пазар дефинира динамичността в неписаната конституция. Тя не е статична структура, а отразява съотношението на силите сред партийните функционери по високите равнища, бюрократичната общественост, кръговете на стопански ползи, и жителите.
Този термин - " политически пазар ", отразява една действителност, която към този момент близо тридесет и три години не действа в интерес на жителите. Това е по този начин, тъй като е нарушена демократичната система за държавно ръководство, и по-точно неговият републикански дух е изцяло отстранен. Въпреки че най-малко номинално българската държавност е категоризирана като " република ".
В античната Римска република във взимането на държавни решения са взели участие и жителите (без дамите, робите и чужденците). Затова римският оратор, политик и публицист Цицерон заключава: " Rest publica est rest populi " - " Държавните каузи са дело на народа ".
Именно доминирането на републиканския детайл в държавното ръководство е не само > нужното, само че и задоволително условие > една обществено-политическа система да е демократична. Ако използваме една мисъл на шестнадесетия президент на Съединени американски щати Ейбрахам Линкълн, то тя е " Управление на народа, от народа, за народа ".
Системата на представителната народна власт обаче основава обилни благоприятни условия за нарушение на първия, а оттова и на третия принцип от триединната поговорка на Линкълн.
Когато липсва законова нормативна база за реализиране на активен надзор от страна на жителите върху трите сфери на властприлагане по времето сред изборите, то, както потвърждава цялата история на човешката цивилизация, прекомерно постоянно управническият капацитет бива употребен за облекчаване на персонални упоритости и користни ползи от материално и/или психическо естество. Т.е. лицата, на които в изискванията на представителна народна власт са били делегирани властови компетенции, престават в своите дейности да се управляват само от ползите на народа. Следователно ръководството престава да е " на народа ". Оттук автоматизирано и по незаобиколим метод следва, че такова управление на държавните каузи престава да е и " за народа ".
Именно с цел да се освободят от " оковите " на контрола и - още по-страшно - от възможни тежки наказания поради осъществяването от тяхна страна на ненародополезно държавно ръководство, основателите на актуалната българска конституция изхвърлиха всички съществуващи в предходния главен закон, признат през 1971 година, така наречен живковска конституция. Става дума за действени антиелитарни положения, които, най-малко номинално, създаваха законова основа за надзор от страна на ръководеното болшинство от жители върху ръководещото малцинство.
Премахнати бяха член 7, който гласеше: " Народните представители и съветници са виновни и се регистрират пред своите гласоподаватели. Те могат да бъдат отзовани и преди периода, за който са определени ", както и беше изваден от политическата процедура, а и от самата нова конституция, с претенцията да е " демократична ", член 128: " Съдиите и правосъдните заседатели са изборни. Те могат да бъдат отзовани и преди периода, за който са определени ".
Съвсем предумишлено в сегашната конституция не бяха положени доста правни положения, съществуващи в задгранични съществени закони, които имат капацитет за реализиране на надзор от суверена върху сферата на държавното ръководство.
В редица страни самите конституции са > признати едвам след всенародно утвърждение > Посредством такава процедура са признати конституцията на Петата френска република през 1958 година, конституцията на Руската федерация през 1993 година, на Казахстан - 1995 година Върху африканския континент единствено за интервала от 1989 до 1993 година 16 страни одобряват своите конституции чрез процедура за всенародно допитване. Дори в някои от тях жителите са имали опция да вземат участие и в съставянето на текста на главния закон. Най-новият образец е Тунис, където конституцията беше призната през юли 2022 година
Българските жители не имат това право. Освен това тематиката на въпросите, по които може да се произнасят те, е мощно стеснена по отношение на задграничните практики. Освен че на референдум не могат да бъдат обсъждани въпросите от компетентност на Велико Народно заседание, член 9, алинея 2 от Закона за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление (ЗПУГ) постанова необятен диапазон от рестрикции по отношение на разискваните тематики.
Например изискуемият най-малък брой годни подписи на основатели за приемане на нов закон или за смяна на действителен е 400 000, до момента в който в Швейцарската конфедерация, с близо 2 млн. души по-многобройно население от България, той е 50 000. В Швейцария няма период за събирането на подписите, у нас е единствено 3 месеца. В доста американски щати срокът е от 12 месеца до неопределен. Освен това в България, с цел да бъде приет референдумът за годен, е належащо в гласуването да са взели участие най-малко толкоз гласоподаватели, колкото е бил броят им на последните парламентарни избори. В Швейцария няма дължим най-малко на участниците в референдума.
Възвръщането на властовия капацитет в неговия първодържател - българския суверен, е сложна задача. Но, както е прозрял античният китайски мъдрец Конфуций: " Това, което е мъчно да се направи, би трябвало да се прави с огромна упоритост ". По кротичък път или със мощ.> * Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ