По примера на Левски
Славчо КЪНЧЕВ*
" Който има стеснен мироглед, не може да е великодушен; който има плитка душа, не може да върви с огромни крачки и с лекост. "
Китайска сентенция
Посредством медиите в общественото пространство още веднъж се интензифицира дискурсът по тематиката " Нова конституция ".
Настоящият главен закон е в действие от 13 юли 1991 година, когато е обнародван в " Държавен вестник ", т.е. той е годен близо 30 години. И в случай че предположим, че идната конституция би имала най-малко същата дълготрайност на деяние, то даже за българите на по 20 години огромна част от дейния им живот ще бъде рамкирана законодателно от идващия главен закон. Твърде мощен мотив, с цел да бъдат надълбоко заинтригувани всички както от цялостната му философия, по този начин и от конкретността на неговите обособени членове.
Несъмнено мераклиите след това да се тупат в гърдите, че точно те са породили полемиката, още занапред са не един или двама. Френският мъдрец Жан-Жак Русо (1712-1778) от дълго време се е произнесъл: " Ако суетата е направила някого благополучен, то без подозрение този някой е бил простак. "
Ваксинирани против това знание за личната им суетливост през годините от 1991-ва до момента, бяхме очевидци нееднократно на гастролите из телевизионните студиа и пред радиомикрофоните на
" Бащите " и " Майките " на Конституцията
Но не това себепоглаждане на косъма на персоналното щестлавие беше най-вредоносната изява, а тяхната " опълченска " посветеност против " попълзновенията ", без значение от коя част на политическия набор, за изработката на нова конституция.
Конституцията е призната, 12 юли 1991 година
Съзнателно използвах отглаголното съществително от " направя ", вместо термина " приемане ", който е залегнал в преамбюла на настоящия ни главен закон: " Ние, народните представители на Седмото Велико Народно заседание [...] одобряваме тази Конституция ". В Речника на българския език, т. 14, издание на Българска академия на науките, 2012 година, за глагола " одобрявам " са дадени 38 смисли, като четиринадесетото е " одобрявам, утвърждавам нещо, нормално посредством гласоподаване ".
Всъщност терминът " приемане " отразява много тъкмо процеса на появяването на настоящия ни главен закон. Имало е екип от специалисти, които, дружно с правистите депутати, са работили върху плана за конституция, като е бил реализиран подобен неин текст, който да бъде допустим за нужното болшинство от народни представители за нейното одобрение при гласуването, т.е. за нейното приемане.
В политическото пространство няма толкоз малко събитие, което да не би могло да бъде показано като безпределно огромно по значение. И появяването на обявата в " Държавен вестник " на 13 юли 1991 година е точно подобен образец. Защо ли?
Въпреки гръмогласните и безапелационни изказвания откъм болшинството от заседаващите в пленарната зала на остарялата постройка на Народното събрание, че новият главен закон освен приключва предходната " тоталитарна форма " на държавно ръководство и открива демокрацията у нас, само че и основава нужните гаранции за неговото деяние, структурното разминаване по отношение на пропагандните панегирици е налице.
Още античните гръцки философи са били наясно, че истината се познава в сравнението. Тук, върху българска територия,
образецът е даден 120 години преди 13 юли 1991 година
" В хода на практическата организаторска активност Левски тества и постанова правилата на неосъществената до тогава (до времето на Левски - б.а.) национална организация на революцията (пише проф. Николай Генчев). Тези правила разумно са систематизирани в " Нареда на служащите за освобождението на българския народ ", написана от Левски в края на 1870 година и началото на 1871 година като резюме на насъбрания към този момент опит. " Както свидетелства Хр. Ив. Големия, съмишленик на Апостола, точно Левски желал " да се подреди от народа и служащите " един закон, признат с " вишегласие " от всички. Още повече, че тогава Левски е предвиждал изборна процедура на приемане на уставопроекта от висшото управление от частните комитети.
Оригиналът на " Наредата " по форма съставлява пример за разискване, тъй като е написан в лявата половина на листа, а дясната е оставена празна - предопределена за бележки при разискването. Самият факт, че всички трябвало да си кажат думата, е индикативен за изпълването със наличие на възгледа на Васил Левски, че освободена България би трябвало да бъде " чиста и свята република ". Затова от него е планувано републиканско по дух разискване на Наредата.
Близо две хилядолетия по-рано римският оратор, юрист, публицист и политически деятел Марк Тулий Цицерон (106-43 година пр.н.е.) заключава: " Държавните каузи са дело на народа " (под " народ " римският политик е имал поради единствено свободните жители от мъжки пол в тогавашното робовладелско общество).
Може би
парадигмата на Апостола
е била и е останала изолиран метод в световен мащаб? Съвсем не, е безапелационният отговор на действителността.
Текстът на понастоящем настоящата конституция на Френската република (от 4 октомври 1958 г.) стартира по този начин:
" Правителството на Републиката в сходство с Конституционния закон от 3 юли 1958 година предложило,
Френският народ приел,
Президентът на Републиката обнародва Конституционния закон, наличието на който следва... "
В преамбюла на главния закон на Испания категорично е казано, че неговият текст е утвърден от испанския народ.
Приемането на конституция чрез осъществяване на референдум може да бъде осъществено и без авансово разглеждане на планове в представителните държавни органи, да вземем за пример конституцията на Франция от 1958 година, на Руската федерация от 1993 година, конституцията на Казахстан от 1995 година и други В разрастващите се страни подобен способ се употребява постоянно. За интервала 1989-2000 година посредством референдуми са били признати конституциите на над 20 страни в Африка.
Но референдумът може да бъде единствено окончателният етап в процеса на създаването и приемането на конституция. При преход от тоталитарни и властнически режими към народна власт все по-голямо разпространяване получава подобен способ като свикването за разискване и координиране на главните правила на бъдещата конституция на общонационална конференция с присъединяване на всички политически и обществени сили в дадена страна (партиите, публичните организации, деловите и религиозните кръгове и т.н.). Такива конференции са били извършени в Бенин, Буркина Фасо, Конго, Нигерия, Чад, Мадагаскар и в някои други страни. Конференциите утвърждават съгласуваните правила на бъдещата конституция и поръчват на основания от тях за преходния интервал краткотраен законодателен орган (Висшия съвет на Републиката в Бенин, Конго, Чад) да създаде на тяхна основа окончателния текст и да го изнесе на референдум.
По принцип
референдумът е най-демократичният
по своя резултат метод за приемането (или не) на конституция. Например, подложеният на всенародно допитване през 1946 година план за конституция на Френската република е отритнат. По същия метод в Нидерландия и Франция през 2005 година бе отритнат планът за Европейска конституция.
По-често в развитите демократични страни референдумът бива употребен като форма за дефинитивно утвърждение на главния закон, след неговото разглеждане и утвърждение от представителните органи. По този метод са били признати конституциите на Италия през 1947 година, Гърция - 1975 година, Португалия - 1976 година, Испания - 1978 година, Румъния - 1991 година, и други Има и вид, когато процесът има противоположна посока: конституцията, към този момент призната на референдум, след това бива утвърдена от още веднъж определените парламенти (например конституцията на Бирма от 1947 година, Етиопия - 1987 г.).
Все отново референдумите имат един минус - на тях жителите имат право да гласоподават единствено с " да " или " не ", без да могат да нанасят корекции в оферти за допитване план за конституция.
Една оригиналност в актуалната международна процедура на конституционното развиване в световен мащаб сътвори Исландия, където самите жители имат опция да вземат участие директно в процеса на основаването на текста на бъдещия главен закон.
Но в България (псевдо)елитът със зъби и нокти брани присвоеното от него право да прилапва всичко, което може да докопа. За да има гаранция, че този развой ще протича оптимално елементарно, първата му грижа е да сегрегира голямото болшинство от поданството като дебилни човеци, без минимално присъединяване в правенето на главния закон в личната им страна.
Какво бил предначертавал Левски ли? Това няма значение. Стига му да си стои по стените. Ням, както е глух и републиканският дух в Републиката по днешните български земи.
* Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България
" Който има стеснен мироглед, не може да е великодушен; който има плитка душа, не може да върви с огромни крачки и с лекост. "
Китайска сентенция
Посредством медиите в общественото пространство още веднъж се интензифицира дискурсът по тематиката " Нова конституция ".
Настоящият главен закон е в действие от 13 юли 1991 година, когато е обнародван в " Държавен вестник ", т.е. той е годен близо 30 години. И в случай че предположим, че идната конституция би имала най-малко същата дълготрайност на деяние, то даже за българите на по 20 години огромна част от дейния им живот ще бъде рамкирана законодателно от идващия главен закон. Твърде мощен мотив, с цел да бъдат надълбоко заинтригувани всички както от цялостната му философия, по този начин и от конкретността на неговите обособени членове.
Несъмнено мераклиите след това да се тупат в гърдите, че точно те са породили полемиката, още занапред са не един или двама. Френският мъдрец Жан-Жак Русо (1712-1778) от дълго време се е произнесъл: " Ако суетата е направила някого благополучен, то без подозрение този някой е бил простак. "
Ваксинирани против това знание за личната им суетливост през годините от 1991-ва до момента, бяхме очевидци нееднократно на гастролите из телевизионните студиа и пред радиомикрофоните на
" Бащите " и " Майките " на Конституцията
Но не това себепоглаждане на косъма на персоналното щестлавие беше най-вредоносната изява, а тяхната " опълченска " посветеност против " попълзновенията ", без значение от коя част на политическия набор, за изработката на нова конституция.
Конституцията е призната, 12 юли 1991 година
Съзнателно използвах отглаголното съществително от " направя ", вместо термина " приемане ", който е залегнал в преамбюла на настоящия ни главен закон: " Ние, народните представители на Седмото Велико Народно заседание [...] одобряваме тази Конституция ". В Речника на българския език, т. 14, издание на Българска академия на науките, 2012 година, за глагола " одобрявам " са дадени 38 смисли, като четиринадесетото е " одобрявам, утвърждавам нещо, нормално посредством гласоподаване ".
Всъщност терминът " приемане " отразява много тъкмо процеса на появяването на настоящия ни главен закон. Имало е екип от специалисти, които, дружно с правистите депутати, са работили върху плана за конституция, като е бил реализиран подобен неин текст, който да бъде допустим за нужното болшинство от народни представители за нейното одобрение при гласуването, т.е. за нейното приемане.
В политическото пространство няма толкоз малко събитие, което да не би могло да бъде показано като безпределно огромно по значение. И появяването на обявата в " Държавен вестник " на 13 юли 1991 година е точно подобен образец. Защо ли?
Въпреки гръмогласните и безапелационни изказвания откъм болшинството от заседаващите в пленарната зала на остарялата постройка на Народното събрание, че новият главен закон освен приключва предходната " тоталитарна форма " на държавно ръководство и открива демокрацията у нас, само че и основава нужните гаранции за неговото деяние, структурното разминаване по отношение на пропагандните панегирици е налице.
Още античните гръцки философи са били наясно, че истината се познава в сравнението. Тук, върху българска територия,
образецът е даден 120 години преди 13 юли 1991 година
" В хода на практическата организаторска активност Левски тества и постанова правилата на неосъществената до тогава (до времето на Левски - б.а.) национална организация на революцията (пише проф. Николай Генчев). Тези правила разумно са систематизирани в " Нареда на служащите за освобождението на българския народ ", написана от Левски в края на 1870 година и началото на 1871 година като резюме на насъбрания към този момент опит. " Както свидетелства Хр. Ив. Големия, съмишленик на Апостола, точно Левски желал " да се подреди от народа и служащите " един закон, признат с " вишегласие " от всички. Още повече, че тогава Левски е предвиждал изборна процедура на приемане на уставопроекта от висшото управление от частните комитети.
Оригиналът на " Наредата " по форма съставлява пример за разискване, тъй като е написан в лявата половина на листа, а дясната е оставена празна - предопределена за бележки при разискването. Самият факт, че всички трябвало да си кажат думата, е индикативен за изпълването със наличие на възгледа на Васил Левски, че освободена България би трябвало да бъде " чиста и свята република ". Затова от него е планувано републиканско по дух разискване на Наредата.
Близо две хилядолетия по-рано римският оратор, юрист, публицист и политически деятел Марк Тулий Цицерон (106-43 година пр.н.е.) заключава: " Държавните каузи са дело на народа " (под " народ " римският политик е имал поради единствено свободните жители от мъжки пол в тогавашното робовладелско общество).
Може би
парадигмата на Апостола
е била и е останала изолиран метод в световен мащаб? Съвсем не, е безапелационният отговор на действителността.
Текстът на понастоящем настоящата конституция на Френската република (от 4 октомври 1958 г.) стартира по този начин:
" Правителството на Републиката в сходство с Конституционния закон от 3 юли 1958 година предложило,
Френският народ приел,
Президентът на Републиката обнародва Конституционния закон, наличието на който следва... "
В преамбюла на главния закон на Испания категорично е казано, че неговият текст е утвърден от испанския народ.
Приемането на конституция чрез осъществяване на референдум може да бъде осъществено и без авансово разглеждане на планове в представителните държавни органи, да вземем за пример конституцията на Франция от 1958 година, на Руската федерация от 1993 година, конституцията на Казахстан от 1995 година и други В разрастващите се страни подобен способ се употребява постоянно. За интервала 1989-2000 година посредством референдуми са били признати конституциите на над 20 страни в Африка.
Но референдумът може да бъде единствено окончателният етап в процеса на създаването и приемането на конституция. При преход от тоталитарни и властнически режими към народна власт все по-голямо разпространяване получава подобен способ като свикването за разискване и координиране на главните правила на бъдещата конституция на общонационална конференция с присъединяване на всички политически и обществени сили в дадена страна (партиите, публичните организации, деловите и религиозните кръгове и т.н.). Такива конференции са били извършени в Бенин, Буркина Фасо, Конго, Нигерия, Чад, Мадагаскар и в някои други страни. Конференциите утвърждават съгласуваните правила на бъдещата конституция и поръчват на основания от тях за преходния интервал краткотраен законодателен орган (Висшия съвет на Републиката в Бенин, Конго, Чад) да създаде на тяхна основа окончателния текст и да го изнесе на референдум.
По принцип
референдумът е най-демократичният
по своя резултат метод за приемането (или не) на конституция. Например, подложеният на всенародно допитване през 1946 година план за конституция на Френската република е отритнат. По същия метод в Нидерландия и Франция през 2005 година бе отритнат планът за Европейска конституция.
По-често в развитите демократични страни референдумът бива употребен като форма за дефинитивно утвърждение на главния закон, след неговото разглеждане и утвърждение от представителните органи. По този метод са били признати конституциите на Италия през 1947 година, Гърция - 1975 година, Португалия - 1976 година, Испания - 1978 година, Румъния - 1991 година, и други Има и вид, когато процесът има противоположна посока: конституцията, към този момент призната на референдум, след това бива утвърдена от още веднъж определените парламенти (например конституцията на Бирма от 1947 година, Етиопия - 1987 г.).
Все отново референдумите имат един минус - на тях жителите имат право да гласоподават единствено с " да " или " не ", без да могат да нанасят корекции в оферти за допитване план за конституция.
Една оригиналност в актуалната международна процедура на конституционното развиване в световен мащаб сътвори Исландия, където самите жители имат опция да вземат участие директно в процеса на основаването на текста на бъдещия главен закон.
Но в България (псевдо)елитът със зъби и нокти брани присвоеното от него право да прилапва всичко, което може да докопа. За да има гаранция, че този развой ще протича оптимално елементарно, първата му грижа е да сегрегира голямото болшинство от поданството като дебилни човеци, без минимално присъединяване в правенето на главния закон в личната им страна.
Какво бил предначертавал Левски ли? Това няма значение. Стига му да си стои по стените. Ням, както е глух и републиканският дух в Републиката по днешните български земи.
* Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ