Защо у нас не плащат за разкриване на корупция
Славчо КЪНЧЕВ* /> Дефектът в законодателството за битка срещу корупцията у нас, в началото в Наказателния кодекс от времето на Народна република България, останал и в началните години на така наречен преход след 10 ноември 1989 година, в това число и на най-новата нормативна база, е, че липсва материалният интерес на възможните осведомители за корупция и за ощетяване на страната.
Не такава е практиката в редица страни, в това число в Съединени американски щати. Всъщност концепцията за парично заплащане на " доносник-тръбачите " (от англ. глагол whistle - " клеветя " в жаргонно значение, и blower - " глашатай " ) произлиза от Англия през далечната 1318 година Тогава крал Едуард II предлага една трета от санкцията да се изплаща на relator-а (какъвто е правният термин), т.е. на индивида, донесъл за осъществено стопанско закононарушение, което е ощетило кралската хазна. В случай, че релейторът заведе дело против държавните служители, които са злоупотребили в своя изгода.
През 1540 година в закон против корупцията при правосъден спор и против практиката на подкупване на съдии крал Хенри VIII постановява елементарни информатори да имат право да завеждат каузи, когато става въпрос за искания по отношение на поземлена благосъстоятелност. Този закон е към момента в действие в Република Ирландия, макар че през 1976 година в Англия той беше анулиран. Правото на един елементарен осведомител да води правосъдно дело, когато са наранени ползите на Обединеното кралство, по-късно е
пренесено в британската колония
в Новия свят. Например в Масачузетс " санкциите за машинация при продажбата на самун " да бъдат разпределяни една трета за инспектора, който открие машинация. Подобни закони биха могли да бъдат открити в правните кодекси на Кънектикът, Ню Йорк, Вирджиния и Северна Каролина.
Гражданската война в Съединени американски щати (1861-1865) е белязана с измами на всички равнища на държавното ръководство, както във федералните служби, по този начин и в администрацията на въстаналата Конфедерация. По време на войната безскрупулни снабдители продават на армията на Съюза грохнали и немощни коне и мулета в неприятно здравословно положение, дефектно оръжие и амуниции, както и гранясала храна, с изключение на другите лъжлив дейности. Ето за какво Конгресът на Съединени американски щати утвърждава Закон против подправените искания. Идеята на закона е, че който доставя артикули или прави услуги на страната, които не дават отговор на декларираните количества и качество, носи наказателна отговорност. Този закон влиза в действие на 2 март 1863 година и тъй като е признат по време на президентстването на Линкълн, е наименуван " Законът на Линкълн ". Законодателният акт постанова отговорност на лицата или фирмите (най-често федерални доставчици), които мамят при присъединяване си в осъществяването на държавни стратегии.
Важно е, че законът предлага премия, наречена " qui tam застраховане ", която разрешава на жителите да завеждат каузи от името на страната и да им бъде заплащан % от възобновената сума. Qui tam е абревиатура от латинската правна фраза " qui tam pro domino rege quam pro se ipco in hac parte sequitur " - " този, който стартира дело в интерес на нашия стопанин краля, както и за самия себе си ".
В процеса " qui tam " жителите, иницииращи правосъдни каузи, са наричани relator (релатор) - " клеветник " за стопанско закононарушение. Qui tam релаторите са с приети отчасти трансферирани от страна на държавното управление права за завеждане на каузи.
За военните разноски по време на Втората международна война прокурорите изчакват, до момента в който Министерството на правораздаването инициира правосъдно дело, и по-късно незабавно стартират цивилен каузи на съображение на Закона против подправените искания (ЗФП) - процедура, наречена по това време " паразитна ". В Конгреса се появяват настроения да бъде анулиран ЗФП, само че е решено, вместо премахването на закона, единствено да бъде понижен делът за премия на релаторите от възобновените загуби, понесени от страната.
Законът търпи още една корекция
през 1986 година, която още веднъж се дължи на каузи, свързани с военните разноски. По време на осъществената от президента Роналд Рейгън стратегия за модернизиране на армията на Съединени американски щати бяха открити голям брой измами от военните снабдители. Затова и Конгресът ожесточава законодателството съгласно ЗФП.
Законът в началото е прилаган във връзка с военни снабдители, само че от последното десетилетие на предишния век акцентът се измества към публичното опазване на здравето, като 40% от възвърнатите средства са от разнообразни мошеничества, свързани с двете най-големи държавни стратегии за опазване на здравето - " Медикейд " и " Медикеър ". Най-често срещаните измами са осъществявани от огромните американски фармацевтични компании.
Обикновено трикът е компанията производител на даден медикамент нелегално да уголемява в приложеното напътствие обсега на неговото деяние отвън утвърждения преди стартирането му на пазара. По този метод лекарите го предписват за по-широк кръг болести, в сравнение с е регламентиран от американската Агенция за медикаментите и храните. После здравноосигурителните каси изплащат направените от лечебните заведения и пациентите разноски за закупуване на съответните количества от медикамента.
Когато обаче се намесят " доносниците-тръбачи ", след съответното следствие, фармацевтичните компании биват глобени, като релаторите получават своя дял от санкцията, платена от нарушителите. Например през 2010 година филиал на " Джонсън & Джонсън " се съгласи да изплати над 81 млн. $ цивилен и престъпни санкции по дело в интерес на Агенцията за медикаментите и храните, водено от двама " доносници-тръбачи ".
По сходни обвинявания беше глобена и фармацевтичната компания " Мерк " поради иницииране на свръхпрезапасяване на екипажи от войските на Съединени американски щати по време на войните в Ирак и Афганистан. В изказване, оповестено на 3 януари 2012 година, компанията се съгласи за 31,9 млн. $ санкция, без обаче да признае публично своята виновност. Въпреки това " доносникът-тръбач " по делото Джери Х. Браун получи 3,6 млн. $.
От 2012 година над 70% от всички инициирани федерални акции по ЗФП са стартирани от " доносници-тръбачи ". Правителството си възстановява 38,9 милиарда $ от 1987 до 2013 година на съображение на каузи по Закона против подправените искания, от които 27,2 милиарда $ са в резултат на qui tam, стартирани от релатори. През 2014 година релаторите предизвикват над 700 каузи на съображение ЗФП. С каузи на съображение на Закона против подправените искания единствено от 2009 година до момента федералното държавно управление си е възвърнало 31,3 милиарда $.
Защо в България не е в действие подобен закон, който да
подтиква разкриването на измами
в това число и на укрити налози? Какво би могло да се случва, в случай че у нас бъдат въведени Закон против подправените искания (Законът на Линкълн) и Закон за погрешни данъчни документи, подкрепени от материално стимулиране на " доносниците-тръбачи "? Вариантите са безброй. Между тях е и наранената горделивост на някоя брачна половинка, секретарка, чиновник, съучастник и така нататък, разполагащи със секретна информация, от която могат да завоюват.
Като имаме поради цялостната далавераджийска конюнктура у нас, стига да бъдат признати такива два закона за противопоставяне на ощетяването на страната, с обилно материално стимулиране на " доносник-свирачите ", пред данъчни, финансови служби, прокуратура и други ще се извият опашки.
И тъй като българският (псевдо)елит, колкото е безочлив, е и не по-малко остроумен по какъв начин да мами суверена, посмъртно няма да си постави таралеж в гащите.
Както е прозрял Томас Джеферсън: " Големите врагове на хората са нарушителите и управниците, по тази причина дано да вържем вторите с веригите на Конституцията, с цел да не се трансфорат те в легализирана версия на първите ". Откъдето се постанова изводът, че българският народ е изправен пред незаобиколимата алтернатива: или да продължи да бъде ограбван от (псевдо)елита, или да наложи обективни за неговите ползи закони.
* Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България
>
>
Не такава е практиката в редица страни, в това число в Съединени американски щати. Всъщност концепцията за парично заплащане на " доносник-тръбачите " (от англ. глагол whistle - " клеветя " в жаргонно значение, и blower - " глашатай " ) произлиза от Англия през далечната 1318 година Тогава крал Едуард II предлага една трета от санкцията да се изплаща на relator-а (какъвто е правният термин), т.е. на индивида, донесъл за осъществено стопанско закононарушение, което е ощетило кралската хазна. В случай, че релейторът заведе дело против държавните служители, които са злоупотребили в своя изгода.
През 1540 година в закон против корупцията при правосъден спор и против практиката на подкупване на съдии крал Хенри VIII постановява елементарни информатори да имат право да завеждат каузи, когато става въпрос за искания по отношение на поземлена благосъстоятелност. Този закон е към момента в действие в Република Ирландия, макар че през 1976 година в Англия той беше анулиран. Правото на един елементарен осведомител да води правосъдно дело, когато са наранени ползите на Обединеното кралство, по-късно е
пренесено в британската колония
в Новия свят. Например в Масачузетс " санкциите за машинация при продажбата на самун " да бъдат разпределяни една трета за инспектора, който открие машинация. Подобни закони биха могли да бъдат открити в правните кодекси на Кънектикът, Ню Йорк, Вирджиния и Северна Каролина.
Гражданската война в Съединени американски щати (1861-1865) е белязана с измами на всички равнища на държавното ръководство, както във федералните служби, по този начин и в администрацията на въстаналата Конфедерация. По време на войната безскрупулни снабдители продават на армията на Съюза грохнали и немощни коне и мулета в неприятно здравословно положение, дефектно оръжие и амуниции, както и гранясала храна, с изключение на другите лъжлив дейности. Ето за какво Конгресът на Съединени американски щати утвърждава Закон против подправените искания. Идеята на закона е, че който доставя артикули или прави услуги на страната, които не дават отговор на декларираните количества и качество, носи наказателна отговорност. Този закон влиза в действие на 2 март 1863 година и тъй като е признат по време на президентстването на Линкълн, е наименуван " Законът на Линкълн ". Законодателният акт постанова отговорност на лицата или фирмите (най-често федерални доставчици), които мамят при присъединяване си в осъществяването на държавни стратегии.
Важно е, че законът предлага премия, наречена " qui tam застраховане ", която разрешава на жителите да завеждат каузи от името на страната и да им бъде заплащан % от възобновената сума. Qui tam е абревиатура от латинската правна фраза " qui tam pro domino rege quam pro se ipco in hac parte sequitur " - " този, който стартира дело в интерес на нашия стопанин краля, както и за самия себе си ".
В процеса " qui tam " жителите, иницииращи правосъдни каузи, са наричани relator (релатор) - " клеветник " за стопанско закононарушение. Qui tam релаторите са с приети отчасти трансферирани от страна на държавното управление права за завеждане на каузи.
За военните разноски по време на Втората международна война прокурорите изчакват, до момента в който Министерството на правораздаването инициира правосъдно дело, и по-късно незабавно стартират цивилен каузи на съображение на Закона против подправените искания (ЗФП) - процедура, наречена по това време " паразитна ". В Конгреса се появяват настроения да бъде анулиран ЗФП, само че е решено, вместо премахването на закона, единствено да бъде понижен делът за премия на релаторите от възобновените загуби, понесени от страната.
Законът търпи още една корекция
през 1986 година, която още веднъж се дължи на каузи, свързани с военните разноски. По време на осъществената от президента Роналд Рейгън стратегия за модернизиране на армията на Съединени американски щати бяха открити голям брой измами от военните снабдители. Затова и Конгресът ожесточава законодателството съгласно ЗФП.
Законът в началото е прилаган във връзка с военни снабдители, само че от последното десетилетие на предишния век акцентът се измества към публичното опазване на здравето, като 40% от възвърнатите средства са от разнообразни мошеничества, свързани с двете най-големи държавни стратегии за опазване на здравето - " Медикейд " и " Медикеър ". Най-често срещаните измами са осъществявани от огромните американски фармацевтични компании.
Обикновено трикът е компанията производител на даден медикамент нелегално да уголемява в приложеното напътствие обсега на неговото деяние отвън утвърждения преди стартирането му на пазара. По този метод лекарите го предписват за по-широк кръг болести, в сравнение с е регламентиран от американската Агенция за медикаментите и храните. После здравноосигурителните каси изплащат направените от лечебните заведения и пациентите разноски за закупуване на съответните количества от медикамента.
Когато обаче се намесят " доносниците-тръбачи ", след съответното следствие, фармацевтичните компании биват глобени, като релаторите получават своя дял от санкцията, платена от нарушителите. Например през 2010 година филиал на " Джонсън & Джонсън " се съгласи да изплати над 81 млн. $ цивилен и престъпни санкции по дело в интерес на Агенцията за медикаментите и храните, водено от двама " доносници-тръбачи ".
По сходни обвинявания беше глобена и фармацевтичната компания " Мерк " поради иницииране на свръхпрезапасяване на екипажи от войските на Съединени американски щати по време на войните в Ирак и Афганистан. В изказване, оповестено на 3 януари 2012 година, компанията се съгласи за 31,9 млн. $ санкция, без обаче да признае публично своята виновност. Въпреки това " доносникът-тръбач " по делото Джери Х. Браун получи 3,6 млн. $.
От 2012 година над 70% от всички инициирани федерални акции по ЗФП са стартирани от " доносници-тръбачи ". Правителството си възстановява 38,9 милиарда $ от 1987 до 2013 година на съображение на каузи по Закона против подправените искания, от които 27,2 милиарда $ са в резултат на qui tam, стартирани от релатори. През 2014 година релаторите предизвикват над 700 каузи на съображение ЗФП. С каузи на съображение на Закона против подправените искания единствено от 2009 година до момента федералното държавно управление си е възвърнало 31,3 милиарда $.
Защо в България не е в действие подобен закон, който да
подтиква разкриването на измами
в това число и на укрити налози? Какво би могло да се случва, в случай че у нас бъдат въведени Закон против подправените искания (Законът на Линкълн) и Закон за погрешни данъчни документи, подкрепени от материално стимулиране на " доносниците-тръбачи "? Вариантите са безброй. Между тях е и наранената горделивост на някоя брачна половинка, секретарка, чиновник, съучастник и така нататък, разполагащи със секретна информация, от която могат да завоюват.
Като имаме поради цялостната далавераджийска конюнктура у нас, стига да бъдат признати такива два закона за противопоставяне на ощетяването на страната, с обилно материално стимулиране на " доносник-свирачите ", пред данъчни, финансови служби, прокуратура и други ще се извият опашки.
И тъй като българският (псевдо)елит, колкото е безочлив, е и не по-малко остроумен по какъв начин да мами суверена, посмъртно няма да си постави таралеж в гащите.
Както е прозрял Томас Джеферсън: " Големите врагове на хората са нарушителите и управниците, по тази причина дано да вържем вторите с веригите на Конституцията, с цел да не се трансфорат те в легализирана версия на първите ". Откъдето се постанова изводът, че българският народ е изправен пред незаобиколимата алтернатива: или да продължи да бъде ограбван от (псевдо)елита, или да наложи обективни за неговите ползи закони.
* Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България
>
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ