Славата на Пловдив като културната столица на България заслужено не

Славата на Пловдив като културната столица на България справедливо не стопира да се разнася из България и по света. Този път в мотив за това се трансформира фестивалът „ Празници на фолклорното хорово изкуство – 2024 ”, чието първо издание се състоя през предишния уикенд в Пловдив и събра на една сцена сформира като: Народен хор при НУМТИ " Добрин Петков " - Пловдив с диригент Явор Тасков, Дамска групировка Da Capo - Ловеч при Академия " Музикален свят " с диригент Доротея Динкова, Народен хор при НУФИ " Широка лъка " с диригент Ганчо Гавазов, Квартет " Светоглас – тайнството на българската полифония " с началник Милен Иванов и, несъмнено, Академичен национален хор с диригент Костадин Бураджиев. Изпълненията бяха посрещнати от бурните овации на многочислената аудитория, пристигнала особено в Малката базилика от Филипопол, с цел да се наслаждения на осъществяванията.
Прочетете още
Организатор на събитието е маестро Костадин Бураджиев – дълготраен диригент на Академичен национален хор. С него разговаряхме по тематиката по какъв начин се е родила концепцията за основаването на сходен конгрес и каква беше последната една година за Академичен национален хор.

- Маестро, доста се веселя за опцията да поговорим за Празниците на фолклорното хорово изкуство, които се организираха доста сполучливо в Малката базилика на Филипополис. Бихте ли разказали по какъв начин се роди концепцията за организирането им?

- Идеята в действителност не е „ от през вчерашния ден ”, а към този момент от няколко години я премислям. Исках да създадем конгрес, в който огромните български хорове да се съберат на една сцена и да покажат творчеството си.

Миналата година сътворих Сдружение „ Фолклор и съвремие ” и желаех то да започва активността си. Вярно е, че под шапката на същата организация се развива ръководения от мен Академичен национален хор, само че желаех да развия и още нещо. И това беше въпросният конгрес, който взех решение да попроменя от първичната концепция и да трансформира в Празници на фолклорното хорово изкуство.

Оставих събитието отворено за присъединяване на фолклорни и школувани хорове, при изискването те да се включат с стратегия, построена върху задължения на фолклорни песни. Целта е да се извършва националната ария, да се оповестяват имената на композиторите, а събитието да даде опция на другите обединения и техните диригенти да си създадат среща и да споделят креативния си взор върху нотите на съответните творби. Само при такива срещи човек може да добие усещане за това какво става в другите гадове на страната и по какъв начин там, да вземем за пример, диригентът работи с партитурата и групировката, която управлява.

През трите минали дни изявата на обединенията беше в действителност впечатляваща и те в действителност се постараха да показват най-хубавото като качество на прочит на партитурите. А публиката също имаше опция да се запознае с творчеството на тези сформира.

- А каква стойност носи сходно събитие за културното развиване на Пловдив?

- Когато работих по организацията на събитието, този въпрос не ме е вълнуваше толкоз. Но още във вечерта на закриването получих няколко молби от разнообразни колективи от няколко града, които към този момент желаеха да вземат участие в идващото издание. Така разбрах, че това събитие към този момент има народен отклик и е разнесло славата на нашия Пловдив на всички места. Все отново става дума за културно събитие, което дава опция на съставите, с изключение на да вземат участие във форума, и да прегледат забележителностите в града, което способства малко или доста за стопанската система му.

- А каква е историята на Академичния национален хор, който дирижирате?

- На 1 септември предходната година бях пенсиониран по закона за висшето обучение и изненадващо за мен ми беше отнето управлението на Академичен национален хор, с което работих повече от 20 години. С хора съм постигнал огромни триумфи през годините и съм станал прочут като негов диригент. И тук държа да подчертая, че името Академичен национален хор е патентовано от мен, има основано и лого. Думата „ научен ” не значи, че хорът принадлежи на съответна просветителна институция, а демонстрира белег за високо равнище, което продължава университетските обичаи. Настоящият Студентски национален хор, който остана след моето овакантяване, е негов правоприемник, а триумфите, с които се хвали, се дължат на моя персонален труд.

Когато се случиха събитията към пенсионирането ми, ние трябваше да участваме в турне в Париж, само че щом оповестих, че аз към този момент не съм диригент, от Франция отхвърлиха присъединяване на хора. Все отново уредниците доста държаха персонално на моето присъединяване и ми предоставиха опцията да се включа, при изискване че съумея да събера групировка. И аз съумях да я направя доста бързо с някогашни мои студентки и приятелки. Тук желая да изкажа благодарността си към госпожа Елена Радева, която ни предложения в Париж и с това ни се довери.

На 28 октомври предходната година с поддръжката на секретаря на Народно читалище „ Алеко Константинов ” госпожа Анахид Парсехян, която ни даде пространство за подготовки, ние започнахме усилена работа. За доста малко време подготвихме две едночасови стратегии, едната от които с ортодоксална музика, а другата с фолклорна.

- А по какъв начин породи концепцията за издаването на първия албум на Академичния национален хор?

- Когато се завърнахме от турнето в Париж просто предложих на девойките от групировката да записваме ортодоксалната стратегия. И по този начин в действителност се появи албумът.

Имахме към този момент концерти, по време на които представихме диска, с групировката участвахме и в Националните награди „ Кристална лира ”, а напълно скоро ще участваме и в предаването „ Религията през днешния ден ” по Българска национална телевизия 1. Формацията работи интензивно с подготовки три пъти в седмицата и към този момент сме в предзаписен интервал и за идващия диск, който ще бъде с фолклорна музика.