Славата на легендарните български хакери от последните десетилетия на миналия

Славата на именитите български хакери от последните десетилетия на предишния век бе изтупана от праха в публикация в едно от най-големите английски издания (снимка: CC0 Public Domain)

„ Как България се трансформира във водещата фабрика за вируси в света “ – това заглавие се появи в понеделник в специфичната медийна подборка на постоянния бюлетин на Масачузетския софтуерен институт (MIT). Връзката води към безвъзмездна и свободно налична публикация в британския вестник „ Гардиън “ под заглавие „ По следите на Dark Avenger: най-опасния основател на вируси в света “.

„ Създателят на някои от най-зловредните стратегии е неизвестен към този момент повече от три десетилетия “, разяснява редакторът на специфичната подборка на MIT, преди да даде линка към публикацията (специалната медийна подборка в бюлетина на MIT съставлява сбирка от 10-20 заглавия от международните медии по 10 настоящи тематики, които „ би трябвало да се прочетат “ – б.а.). Самата споделя за тъмните времена през 1980-те години, когато „ за феновете на компютърните вируси няма по-добро място на света от България “.

Статията на известното английско издание е оповестена на 9 май към 06:00 ч. английско време. Още същият ден тя намира своето място в бюлетина на MIT, разпратен единствено няколко часа по-късно.

Талантливи и отегчени

Сюжетът се върти към личността на млад ИТ инженер на име Веселин Бончев и неизвестен изверг, който основава компютърни вируси и се подвизава в компютърния свят под псевдонима Dark Avenger. В напоителни 25 000 знака – дължина, пет пъти по-голяма от публикация като актуалната – „ Гардиън “ споделя по какъв начин младият академик Бончев изследвал появяването на ранните компютърни болести. Той, съгласно изданието, я коментирал из тогавашните медии, с което обаче „ въодушевил още повече създатели на вируси “.

Статията на английския вестник реферира и към създателя на Центъра за тестване на вируси в Хамбург Мортън Суимър, който „ е представен в публикация на New York Times от 1990 година: „ Българите освен създават най-вече компютърни вируси, те създават най-хубавите “.

„ Българската фабрика за вируси беше фабрика в смисъла на Анди Уорхол: свободен колектив от млади български мъже (всички бяха мъже), които бяха доста интелигентни и отегчени. Писането [на вируси] се трансформира в източник на интелектуална стимулация и форма на обществено разграничаване “, споделя „ Гардиън “.

Публикацията акцентира, че особнякът зад псевдонима Dark Avenger остава незнаен. „ Това, че някой или някоя група може да провокира безпорядък в международен мащаб и да остане в неопределеност, е удивително, изключително като се има поради, че България е дребна страна… “, написа създателят. „ Неизвестността на Dark Avenger бе предвестител на идните неща. Едно ново потомство ще употребява булото на анонимността, с цел да работи изцяло безнаказано. И те биха наводнили нововъзникващата световна мрежа с нови типове самовъзпроизвеждащ се злоумишлен програмен продукт, доста по-разрушителен от всичко, основано от Dark Avenger, с доста от които към момента живеем през днешния ден “.

В края на публикацията има дребна пояснителна записка. Тя прецизира, че обявата е „ редактирана извадка “ от книга под заглавие „ Fancy Bear Goes Phishing: The Dark History of the Information Age, in Five Extraordinary Hacks “, чиито създател Скот Шапиро е и създател на самата публикация във вестника.

Крайностите на махалото

Историята, разказана в книгата и публикацията, в огромната си част се развива в последните десетилетия на предишния век. Мнозина от по-възрастните експерти в ИТ сектора си спомнят добре за Бончев и събитията, наранени в повествованието.

Но както махалото на стенен часовник се движи сред две крайни положения, през идващите десетилетия България измина дълъг път на развиване в ИТ, достигайки до другата прекаленост: с годините тя се трансформира в средище на ИТ гении, където значително от водещите софтуерни компании в света построяват свои основни развойни центрове.

HP и SAP, Visteon и Bosch са някои от световните софтуерни колоси, основали огромни механически екипи точно у нас в новия век. От години тук са още разработчикът на складови роботи и автоматика Ocado Technology, развойни екипи имат IBM и VMware, която основава сърцевината на своя програмен продукт в София, американската Progress, Micro Focus, немската Software AG, Endava, няколко огромни разработчика на игрово-развлекателен програмен продукт и още цялостен лист с имена. Само през последната година звена у нас откриха канадската ИТ компания Adastra, софтуерният разработчик DataArt, американската компания за AI системи LivePerson  – и то освен в София, само че и в Русе, Варна.

Технически и развойни ИТ екипи у нас към този момент имат и редица международни компании от други промишлености. Например ИТ центърът на Кока-Кола в България е основна част от световната ИТ мрежа на корпорацията от над 5 години. Стъпването на японската Nidec в София бе шумно коментирано, бидейки част от по-мащабна наклонност в страната ни да се концентрира създаването на авто програмен продукт за водещи марки от автомобилната промишленост.
още по темата
Навярно още по-показателно е, че от няколко години точно в България се намира водещият развоен център на Acronis – едно от огромните международни имена тъкмо в света на ИТ сигурността. Офисът им е работно място на няколкстотин души. Пак у нас и френският ИТ колос Atos има собствен световен център за киберсигурност, също ситуиран в София.

Развойните центрове се славят със солидните хонорари за чиновниците си и великодушните обществени пакети. Обичайна процедура е хората в екипите им да доброволстват в разнообразни благотворителни инициативи. ИТ фирмите даже обезпечават специфични работни дни за такива цели. Именно ИТ бизнесът изигра водеща роля в прекратяването на порочните практики, добили популярност под определението „ сива стопанска система “.

По всичко проличава, че от парадайс за създателите на компютърни вируси през 80-те България последователно се е трансформирала в сърцето на развоя на някои от най-мощните софтуерни системи в софтуерния свят като цяло и в частност в областта на киберсигурността.

Като ин и ян

На фона на смяната вероятно могат да се намерят задоволително образци, че български инженерен гений към момента взе участие в „ тъмните мрежи “ и света на киберпрестъпността. „ България, въпреки и дребна страна, постоянно се е отличавала с надарени хора и от двете страни на барикадата “, споделя Златомир Миланов, инженер решения за сигурност в COMPUTER 2000 България, който взе отношение към обявата на „ Гардиън “. Миланов съпоставя историята на инж. Веселин Бончев и злодея Dark Avenger с безконечната битка сред ин и ян, доброжелателното и злонамереното потребление на един и същи инструмент, било то нож, пушка или компютърен код.

Тази битка на крайностите е постоянно на ход. Но има нещо, което е друго през днешния ден: мотивацията. „ Модерните хакерски атаки не се случват от дадена персона, която написа програмен код в мазето на къщата си, както е илюстрирано в голям брой медии. Става дума за мощно проведени групировки, целящи доста по-сериозни изгоди като финансови приходи, бойкот и шпионаж “, споделя Миланов. Той удостоверява наблюденията и на доста други специалисти по киберзащита. „ Тези групировки са постоянно спонсорирани, от време на време даже от обещано държавно управление, или пък дават своите злонамерени тактики и техники на трети лица против възнаграждение “.

Няма ги към този момент надарените и отегчени инженери, търсещи своите 5 минути популярност посредством пакостлива досетливост. А в добре проведените групировки за кибернападения други националности играят водещата роля.