Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците

" Слава във висините Богу, и на земята мир, сред индивидите снизхождение! " (Лука 2:14)

Този свят ден в християнската вяра и просвета се свързва с рождението на  Иисус Христос. То е разказано в евангелията на Лука и Матей.

Светите Апостоли описват за родителите на Иисус – Мария и дърводелецa Йосиф, потомък на самия цар Давид. Те пътували от град Назарет към град Витлеем, родното място на съпругa. Опитали се да отседнат в странноприемница, само че не могли да намерят място и били принудени да пренощуват в една пещера край града, в която по това време пастирите затваряли своите овце. Именно в тази нощ бил роден и младенецът Иисус. Според евангелията, на небето изникнала невероятна светлина и пред намиращите се в близост пастири се появил ангел. Той им споделил, че в тази свята нощ на света се е родил Спасителя и по този начин те станали първите, които се поклонили на християнския Бог.

Според религиозните вярвания точно идването на Христос на земята дава началото на една нова епоха в историята на човечеството. В нощта на Рождество почитта си към младенеца посочили и трима източни мъдреци, които били привлечени от една изгряла на небето звезда, която светела по-силно и по-ярко от всички други.

Именно тези събития дават началото на празника Рождество Христово. В България той стартира още на предната вечер – Бъдни вечер. По улиците потеглят коледари, които тропат по вратите на къщите и пеят „ Бог се роди, Коледо “.

В националните обичаи празникът е именуван още Коледа, Голяма Коледа, Божич, Божик.

Важен миг от коледната обредност е коледуването, което стартира още в среднощ против празника. Участници в обичая са единствено мъже – ергени, годеници и  по-рядко млади, омъжени мъже. Наричат ги „ коладници ”, „ коледарци ”. Коледарските дружини стартират да се оформят още през Коледните пости, най-често на Игнажден. Събират се в дома на своя лидер – „ станеник ”, „ воевода ”, „ коледарски цар ”, който постоянно е женен мъж. Там мъжете си напомнят старите и учат нови коледарски песни. Коледарите се разделят на „ чети ”, „ колове ” или „ куди ” и отпред на всяка избират „ въстаник ” или „ кудабашия ”. В коледарската група има и по-малки момчета, наричани „ котки ”, които вървят преди коледарите, чукат по портите и с мяукане известяват стопаните за своето идване. Други две момчета събират и носят даровете и краваите, събрани по къщите и се назовават „ магарета ” и „ трохобери ”.

Коледарите са пременени в празнично облекло, с украсени калпаци с китки от чимшир и  бръшлян и с венци от пуканки, сушени сливи и стафиди. В ръце коледарите носят дълги геги от лесково или дряново дърво. Коледарските чети потеглят да обикалят селото от среднощ до сутринта на Коледа, с цел да възвестят с ария и благослов раждането на Млада Бога. Стопаните отдалеко ги чуват и с наслада отварят портите на дворовете си.

Репертоарът от коледни песни е доста богат, само че всички те съставляват обредно благопожелание, типично за началото на годината – за изобилие, шанс, здраве и благополучен живот. В песните, изпълнявани в нощта против Коледа, се преплитат прастари езически и християнски показа, което ясно се вижда в претекста „ три самодиви стоят до Младенеца Христос и му подготвят дарове ”. Силна е вярата в магическата мощ на словото. Смята се за неверно коледарските песни да се извършват отвън избрания за тях интервал. Песните са разнообразни по претекстовете си съгласно мястото на осъществяването и съгласно възрастта, пола, общественото и фамилно състояние на индивида, за който се пеят. Коледарите насочат пожелания с ария към всеки член от фамилията – пеят на стопанката, на младата младоженка, извършват песни за новороденото, за момата. Знаят песни и за орач, за пастир, за духовник, за терзия, за кръчмар. В песните за младите е застъпена тематиката за любовта и задомяването, за момината красота и момковото геройство. След изпяването на обредните песни, стопанинът кани коледарите на богата трапеза, черпи ги с вино и ракия. Момата дава своя „ вит-превит кравай ” на коледарския станеник. Той излиза напред, покрай трапезата, смъква калпака си, подвига високо кравая и благословя с така наречен „ популярност ”, „ молитва ”, „ мармарка ”, „ блажанка ”. С тази вербална магия се пожелава още веднъж благоденствие на цялото домочадие и изобилие. Хората вярвали, че с коледните песни и благословии ще се осъществен желанията им за здраве и благоденствие.

Във всеки дом коледарите са дарявани наложително с пара, с месо, сланина, брашно, фасул, лук, вино, които събира и носи „ магарето ”. С тези артикули те си устройват пиршество в дома на „ станеника ” и разпределят дарените им от момите краваи. Ако няколко ергени харесват една и съща мома, за нейния кравай се прави търг с наддаване. Част от събраните артикули продават и парите подаряват на учебното, читалищното или църковното настоятелство. Чрез присъединяване си в коледарския ритуал момците минават в нов обществен статус и към този момент са годни за женене. Много публикувана е националната сентенция, която споделя, че „ момък, който не е коледувал, не може да се ожени ”.

На Коледа съгласно традицията не се работи. Сутринта, празнично пременени, всички фамилии отиват на тържествена празнична литургия в църквата и се поздравяват с „ Честито Рождество! ” После всяко семейство се събира към тържествената Коледна софра и отговява от постите с печено прасе, което мъжете са заклали предния ден. Стопанките подготвят още баница с месо, свинско с праз, печена кокошка. По вътрешностите на прасето предвиждат времето през годината – в случай че сланината на коледната свиня е по-дебела начело, споделят, че зимата ще е дълга и зла. Ако далакът на животното е по-дебел откъм главата, това значи, че зимата скоро ще свърши. До вечерта се разменят празнични гостувания, върви се „ на честито ” у именниците – Христо, Христина. После на площада се извива обичайното общоселско хоро.

След Освобождението на България от османско господство към коледната обредност се прибавя нов детайл – коледното дърво. То е привнесено посредством съветско и чешко ходатайство от Западна Европа и се популяризира най-вече в градовете, като последователно стартира да се прави на Нова година. Навсякъде Коледа се чества три дни, като третият ден е Стефановден /27 декември/.

На днешния празничен ден имен ден имат всички, които носят имената Христо, Христина, Христофор, Радост, Радостин, Радостина, Радослав, Райко, Радка, Румен, Румяна, Кристина, Кристиан, Кристиана, Кристияна, Кристиян, Йосиф, Божан, Божана, Божин, Божил, Радомир и други.