Калин Терзийски: Да създавам сюжет за мен е много тежка работа, създателят на сюжети е Господ
" Слава " е разказ, който доста дълго съм очаквал, като майка която има 3-годишна бременост. Това сподели в ефира на „ Добро утро, Европа “ писателят Калин Терзийски във връзка своя нов разказ.
Сериозните книги в действителност имат дълъг интервал на очакване и осмисляне, а след това интервалът на писане не е доста къс. Франц Кафка доста вярно споделя " Аз съм публицист, даже когато не пиша ". И аз към две години и половина не постоянно живеех с мисълта за целеустремено писане. Това е една всеобхватна мисъл в тематиката. Живеех с този феномен в главата си за човешката популярност, суетност, ненавист към славата, човешката злоба. И също така с цел да е романът не фиолофски, а приятна за четене книга, той е примес от истории за фамозни хора, които минаха през живота ми. Един от тях беше Георги Коритаров, който стоеше тук, сподели Калин Терзийски.
Да сътворявам сюжет за мен е доста тежка работа. Създателят на сюжет е Господ, който назовава този сюжет - живот. А ние да сглобяваме развръзки е безмислено. Затова просто описах живи истории. А историята за Георги е историята от последния му ден, когато аз бях поканен да приказваме за литература, както нормално. Аз гледах от у дома преди да потегли, че той поема въздух с доста изпитание, аз съм доктор по обучение. И се чудех по какъв начин може да води по този начин, съпреживявах го с него. Имаше невероятна храброст на умиращия, който обаче не се е предал. Такъв човек описах в последните му часове. Книгата е написана с доверчив възторг, само че аз съм претърпял такива неща, че мога да пиша с всевъзможен. Много съм признателен за всички тези забавни времена и прелестни хора. Вътре са и Лефчев, и Жорж Ганчев, и Симеон Сакскобургготски, Нешка Робева, Кязим Месимов, Рангел Вълчанов, огромни мои другари. Ние злорадо забравяме за тези хора приживе.
Романът " Слава " не е подобен поради фикцията в него, а поради стилистичните похвати и художествеността на езика, сподели още създателят.
Голяма част от романа е разсъждения върху славата, такава каквато я познавам и съм я усетил аз. Има разкази и за моите слави, изясни Терзийски. Той изясни, че сега се е отдал на различен собствен гений – рисуването. Ще открие своя галерия в края на октомври и тя ще включва най-малко 30 картини.
Сериозните книги в действителност имат дълъг интервал на очакване и осмисляне, а след това интервалът на писане не е доста къс. Франц Кафка доста вярно споделя " Аз съм публицист, даже когато не пиша ". И аз към две години и половина не постоянно живеех с мисълта за целеустремено писане. Това е една всеобхватна мисъл в тематиката. Живеех с този феномен в главата си за човешката популярност, суетност, ненавист към славата, човешката злоба. И също така с цел да е романът не фиолофски, а приятна за четене книга, той е примес от истории за фамозни хора, които минаха през живота ми. Един от тях беше Георги Коритаров, който стоеше тук, сподели Калин Терзийски.
Да сътворявам сюжет за мен е доста тежка работа. Създателят на сюжет е Господ, който назовава този сюжет - живот. А ние да сглобяваме развръзки е безмислено. Затова просто описах живи истории. А историята за Георги е историята от последния му ден, когато аз бях поканен да приказваме за литература, както нормално. Аз гледах от у дома преди да потегли, че той поема въздух с доста изпитание, аз съм доктор по обучение. И се чудех по какъв начин може да води по този начин, съпреживявах го с него. Имаше невероятна храброст на умиращия, който обаче не се е предал. Такъв човек описах в последните му часове. Книгата е написана с доверчив възторг, само че аз съм претърпял такива неща, че мога да пиша с всевъзможен. Много съм признателен за всички тези забавни времена и прелестни хора. Вътре са и Лефчев, и Жорж Ганчев, и Симеон Сакскобургготски, Нешка Робева, Кязим Месимов, Рангел Вълчанов, огромни мои другари. Ние злорадо забравяме за тези хора приживе.
Романът " Слава " не е подобен поради фикцията в него, а поради стилистичните похвати и художествеността на езика, сподели още създателят.
Голяма част от романа е разсъждения върху славата, такава каквато я познавам и съм я усетил аз. Има разкази и за моите слави, изясни Терзийски. Той изясни, че сега се е отдал на различен собствен гений – рисуването. Ще открие своя галерия в края на октомври и тя ще включва най-малко 30 картини.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ