Секс, наркотици и рокендрол в "Рокетмен"
Слава богу, киното не е математика: Елтън Джон < Фреди Меркюри и " Куин ", само че филмът за него > " Бохемска рапсодия ", все едно дали Академията и боксофисът ще отчетат този факт. Сравнението сред двата е неизбежно освен тъй като са две високобюджетни музикални биографии, натъпкани със златни шлагери - персонажите са съвсем връстници, действието се развива в една и съща ера и двамата са приети фенове на личния пол.
Но за разлика от напудрения двучасов рекламен видеоклип на Брайън Сингър, в който Рами Малек се кипреше с изкуствено чене и се опитваше да наподобява две педи по-висок, в " Рокетмен " има същинска кино басня, същински спор и същински катарзис, а също така - същинска актьорска игра от страна на Тарън Еджъртън. Симпатягата от " Кингсмен " е неразпознаваем в ролята на неугледния, рано оплешивяващ, нерешителен талант на пианото, който през 70-те продава 4% от всички плочи в музикалните магазини по света. Приятна изненада е и Джейми Бел - в случай че помните момчето балетист от " Били Елиът ", към този момент пораснало - като великия текстописец зад Candle in the Wind, Yellow Brick Road и I`m Still Standing, без който музиката на сър Елтън Джон нямаше да е същата, в случай че въобще бяхме чули за нея. Бърни Топин и Елтън Джон работят дружно от края на 60-те до през днешния ден - невиждан образец за половинвековно сполучливо креативно съдействие, в което единият основава стиховете, другият мелодиите и театралната им интерпретация.
Може би тъй като за времето си е прекомерно декадентен със своите ярки костюми, екстравагантно театрално шоу и декларирана хомосексуалност, Елтън Джон не става доста прочут в България през двете десетилетия на най-голямата си популярност, 70-те и 80-те години на предишното столетие. Навярно и по тази причина " Рокетмен " не звучи по този начин неуместно вторично (като " Бохемска рапсодия " ), когато споделя историята на плахото момче със строги родители, което овладява клавишите като на игра, а на 23 се трансформира в суперзвезда на рока с всички произлизащи от това клишета - алкохол, секс, опиати, благосъстояние и лукс, физически и нравствен крах, прояснение и изплуване. Извън стандартите обаче в " Рокетмен " има и комизъм, и духовитост, и игрива превзетост. За страдание не е употребен задоволително мюзикълният детайл, загатнат в хореографията на първите няколко музикални осъществявания. Но филмът от британеца Декстър Флечър (вече има 4 кино лентата като режисьор, само че го познаваме първо и най-много като артист от " Две димящи цеви " на Гай Ричи), не е и толкоз срамежлив като предшественика си. Вярно, секс сцената е поорязана във финалния киновариант, само че въпреки всичко съществува.
Сред дребното слаби звена на кино лентата регистрирам Брайс Далас Хауърд като майката на Реджи (истинското име на Елтън Джон е Реджиналд Дуайт), която минава през трите десетилетия на кино лентата прекомерно млада и недокосната от времето. Така се проваля единственото по-сериозно женско наличие във кино лентата. За сметка на това, Еджъртън е страховит. Също както и цирковата пъстроцветна сценография. Саундтракът, несъмнено, е без неточност - това въпреки всичко е филм за един от огромните музиканти на XX век! С 20 песни в два часа, " Рокетмен " елементарно би могъл да завие към филм на " Дисни ", само че Флечър ловко се измъква от този капан, като употребява прелестните текстове в ролята на драматургичен прийом и ги оставя да " опишат " основни моменти от историята.
Но за разлика от напудрения двучасов рекламен видеоклип на Брайън Сингър, в който Рами Малек се кипреше с изкуствено чене и се опитваше да наподобява две педи по-висок, в " Рокетмен " има същинска кино басня, същински спор и същински катарзис, а също така - същинска актьорска игра от страна на Тарън Еджъртън. Симпатягата от " Кингсмен " е неразпознаваем в ролята на неугледния, рано оплешивяващ, нерешителен талант на пианото, който през 70-те продава 4% от всички плочи в музикалните магазини по света. Приятна изненада е и Джейми Бел - в случай че помните момчето балетист от " Били Елиът ", към този момент пораснало - като великия текстописец зад Candle in the Wind, Yellow Brick Road и I`m Still Standing, без който музиката на сър Елтън Джон нямаше да е същата, в случай че въобще бяхме чули за нея. Бърни Топин и Елтън Джон работят дружно от края на 60-те до през днешния ден - невиждан образец за половинвековно сполучливо креативно съдействие, в което единият основава стиховете, другият мелодиите и театралната им интерпретация.
Може би тъй като за времето си е прекомерно декадентен със своите ярки костюми, екстравагантно театрално шоу и декларирана хомосексуалност, Елтън Джон не става доста прочут в България през двете десетилетия на най-голямата си популярност, 70-те и 80-те години на предишното столетие. Навярно и по тази причина " Рокетмен " не звучи по този начин неуместно вторично (като " Бохемска рапсодия " ), когато споделя историята на плахото момче със строги родители, което овладява клавишите като на игра, а на 23 се трансформира в суперзвезда на рока с всички произлизащи от това клишета - алкохол, секс, опиати, благосъстояние и лукс, физически и нравствен крах, прояснение и изплуване. Извън стандартите обаче в " Рокетмен " има и комизъм, и духовитост, и игрива превзетост. За страдание не е употребен задоволително мюзикълният детайл, загатнат в хореографията на първите няколко музикални осъществявания. Но филмът от британеца Декстър Флечър (вече има 4 кино лентата като режисьор, само че го познаваме първо и най-много като артист от " Две димящи цеви " на Гай Ричи), не е и толкоз срамежлив като предшественика си. Вярно, секс сцената е поорязана във финалния киновариант, само че въпреки всичко съществува.
Сред дребното слаби звена на кино лентата регистрирам Брайс Далас Хауърд като майката на Реджи (истинското име на Елтън Джон е Реджиналд Дуайт), която минава през трите десетилетия на кино лентата прекомерно млада и недокосната от времето. Така се проваля единственото по-сериозно женско наличие във кино лентата. За сметка на това, Еджъртън е страховит. Също както и цирковата пъстроцветна сценография. Саундтракът, несъмнено, е без неточност - това въпреки всичко е филм за един от огромните музиканти на XX век! С 20 песни в два часа, " Рокетмен " елементарно би могъл да завие към филм на " Дисни ", само че Флечър ловко се измъква от този капан, като употребява прелестните текстове в ролята на драматургичен прийом и ги оставя да " опишат " основни моменти от историята.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ