Слънцето продължава с буйната активност, която започна в средата на

Слънцето продължава с буйната интензивност, която стартира в средата на януари. Това значи, че неизбежното към този момент се е случило – част от въпросните изригвания са се насочили към нашата планета и доста скоро ни чакат слънчеви стихии, написа уеб сайтът Science Alert.

Според Центъра за прогнозиране на галактическото време към Националната океанска и атмосферна администрация на Съединени американски щати (NOAA) и английската метеорологична работа през идващите няколко дни ще има леки до междинни геомагнитни стихии.

Нямаме мотив за терзание обаче – през последните няколко дни Земята към този момент бе ударена от няколко леки и умерени геомагнитни стихии - G1 и G2 по петстепенната канара за слънчеви стихии. При сходно равнище можем да чакаме известна деградация на високочестотните радиосигнали на високи географски ширини. Не е изключено и да се наложи предприемането на коригиращи дейности за спътниците заради промени в съпротивлението. Колебания в електрическата мрежа и известни разстройства в работата на спътниците също са вероятни.

Специалистите считат, че интензивността и на северните, и на южните полярни сияния може да нарасне.

Слънчевите стихии са нещо изцяло обикновено. Те настъпват, когато нашето Слънце стане доста по-активно. В резултат на това короналните изхвърляния на маса и слънчевите ветрове смущават магнитното поле на планетата и нейната горна атмосфера. В момента се случват и двете неща.

Короналните изхвърляния на маса съставляват тъкмо това, което допуска и тяхното име. Слънчевата корона – най-външният район на атмосферата на звездата – изригва и изхвърля плазма и магнитни полета в галактическото пространство. Ако короналното изхвърляне на маса е ориентирано към Земята, конфликтът на слънчевото изхвърляне с магнитното поле на Земята може да аргументи геомагнитна стихия - известна още като слънчева стихия.

Що се отнася до слънчевите ветрове, те се зараждат в „ дупките “ на слънчевата корона – това са по-хладните и не чак толкоз плътни райони на плазмата в слънчевата атмосфера (и с по-отворени магнитни полета). Подобни открити райони разрешават на слънчевите ветрове да „ избягат “ по-лесно и да издуят електромагнитната радиация в космоса с висока скорост. Ако дупката е обърната към Земята, тези ветрове духат непосредствено към нас.

var width = window.innerWidth || document.documentElement.clientWidth || document.body.clientWidth; window.googletag = window.googletag || {cmd: []}; googletag.cmd.push(function() { googletag.defineSlot(`/401112551/m.fakti_post_2`, [[728, 90], [300, 100], [660, 250], [750, 200], [336, 280], [300, 250], [320, 50], [600, 250], [300, 600], [300, 75], [320, 100], [750, 300]], `div-gpt-ad-1646992589137-0`).addService(googletag.pubads()); googletag.pubads().enableSingleRequest(); googletag.enableServices(); }); googletag.cmd.push(function() { googletag.display(`div-gpt-ad-1646992589137-0`); });

Когато заредените частици от Слънцето ударят атмосферата на Земята, те стартират да се придвижват по линиите на земното магнитно поле и се насочват към полюсите. Там падат върху горната атмосфера и си взаимодействат с молекулите в нея. Въпросното взаимоотношение йонизира молекулите и ги кара да сияят. Така се образува полярното зарево.

Според прогнозата за полярните сияния на Space Weather 14 и 15 март имат оптимални равнища надлежно на Kp 6 и Kp 5 на десетточковия Kp показател на геомагнитна интензивност. Т.е. вероятността да се образуват ярки и динамични сияния е огромна.