Сондата Солар орбитър поема на мисия за пряко наблюдение на Слънцето
Слънцето ни изпраща освен топлота и светлина, само че е и източник на сложните за прогнозиране и евентуално рискови за телекомуникациите на Земята слънчеви стихии. С цел по-доброто схващане на тези разстройства и по-успешна отбрана, на задача за директно наблюдаване на централната ни звезда потегля сондата "Солар орбитър ", съобщи Франс прес.
Космическият уред на Европейската галактическа организация (ЕКА) ще бъде изстрелян в неделя вечерта от Кейп Канаверал, Флорида, в съдействие с НАСА. На борда му има 10 научни инструмента (209 кг потребен товар). "Солар орбитър " ще бъде изстрелян с ракета-носител "Атлас V 411 ". Пътешествието на сондата ще продължи две години, а научната й задача - сред пет и девет години.
Стойността на плана е 1,5 милиарда евро, съобщи Българска телеграфна агенция.
След като премине през орбитите на Венера и Меркурий, сондата "Солар орбитър ", чиято оптималната скорост ще доближи 245 000 километра в час, ще може да се приближи до Слънцето на разстояние от 42 милиона километра.
Чрез тази траектория "Солар орбитър " ще "има способността да следи Слънцето непосредствено ", изяснява Матийо Бертомие от Националния център за научни проучвания.
НАСА изстреля сондата, която би трябвало да "докосне " Слънцето
Данните, събрани от сондата, ще добавят тези от "посестримата " й "Паркър " на НАСА, изстреляна през 2018 година Американският уред се приближи на по-малко разстояние от Слънцето (между 7 и 8 милиона километра), само че без технология за директно наблюдаване, поради интензивната топлота.
Оборудвана с шест инструмента за отдалечено проучване, европейската сонда "Солар орбитър " ще може да улавя изображения от "безпрецедентно разстояние ", както и да снима за първи път в историята слънчевите полюси. Учените към момента нямат визия по какъв начин наподобяват слънчевите полярни райони.
Останалите четири инструмента ще изследват "на място " средата към Слънцето.
Главната цел на задачата е да откри по какъв начин централната ни звезда основава и управлява хелиосферата - "балон " от материя, обграждащ цялата Слънчева система, който действа като "магнитен пашкул "и ни защищава от галактически лъчи, идващи оттатък Слънчевата система.
Въпросният "балон " се къпе в непрекъснат поток от заредени частици - т.нар безоблачен вятър. Неговата променлива скорост е една от загадките, която експертите се надяват да разрешат благодарение на сондата "Солар орбитър ".
Въпреки наблюденията от времето на Галилей, на Слънцето протичат редица физически явления, като да вземем за пример слънчевите стихии, чиито взаимоотношения със Земята и до ден сегашен интригуват научната общественост.
Загадка остава и механизмът в източника на слънчевите стихии - къси, само че интензивни феномени, които провокират разстройства в слънчевия вятър. Често неочакваната им поява ги прави мъчно предсказуеми.
Специалистите се надяват благодарение на сондата "Паркър " да подобрят разбирането си за слънчевите стихии - евентуално рискови за телекомуникациите на Земята, и да подобрят методите за прогнозирането им, както и за слънчевите цикли и за корона.
Най-мощната слънчева стихия, позната на човечеството и наречена "събитие на Карингтън ", е записана през 1859 година Супербурята заглушава телеграфните връзки в Европа и Северна Америка и провокира северни сияния на необикновени места като Карибския басейн.
Космическият уред на Европейската галактическа организация (ЕКА) ще бъде изстрелян в неделя вечерта от Кейп Канаверал, Флорида, в съдействие с НАСА. На борда му има 10 научни инструмента (209 кг потребен товар). "Солар орбитър " ще бъде изстрелян с ракета-носител "Атлас V 411 ". Пътешествието на сондата ще продължи две години, а научната й задача - сред пет и девет години.
Стойността на плана е 1,5 милиарда евро, съобщи Българска телеграфна агенция.
След като премине през орбитите на Венера и Меркурий, сондата "Солар орбитър ", чиято оптималната скорост ще доближи 245 000 километра в час, ще може да се приближи до Слънцето на разстояние от 42 милиона километра.
Чрез тази траектория "Солар орбитър " ще "има способността да следи Слънцето непосредствено ", изяснява Матийо Бертомие от Националния център за научни проучвания.
Данните, събрани от сондата, ще добавят тези от "посестримата " й "Паркър " на НАСА, изстреляна през 2018 година Американският уред се приближи на по-малко разстояние от Слънцето (между 7 и 8 милиона километра), само че без технология за директно наблюдаване, поради интензивната топлота.
Оборудвана с шест инструмента за отдалечено проучване, европейската сонда "Солар орбитър " ще може да улавя изображения от "безпрецедентно разстояние ", както и да снима за първи път в историята слънчевите полюси. Учените към момента нямат визия по какъв начин наподобяват слънчевите полярни райони.
Останалите четири инструмента ще изследват "на място " средата към Слънцето.
Главната цел на задачата е да откри по какъв начин централната ни звезда основава и управлява хелиосферата - "балон " от материя, обграждащ цялата Слънчева система, който действа като "магнитен пашкул "и ни защищава от галактически лъчи, идващи оттатък Слънчевата система.
Въпросният "балон " се къпе в непрекъснат поток от заредени частици - т.нар безоблачен вятър. Неговата променлива скорост е една от загадките, която експертите се надяват да разрешат благодарение на сондата "Солар орбитър ".
Въпреки наблюденията от времето на Галилей, на Слънцето протичат редица физически явления, като да вземем за пример слънчевите стихии, чиито взаимоотношения със Земята и до ден сегашен интригуват научната общественост.
Загадка остава и механизмът в източника на слънчевите стихии - къси, само че интензивни феномени, които провокират разстройства в слънчевия вятър. Често неочакваната им поява ги прави мъчно предсказуеми.
Специалистите се надяват благодарение на сондата "Паркър " да подобрят разбирането си за слънчевите стихии - евентуално рискови за телекомуникациите на Земята, и да подобрят методите за прогнозирането им, както и за слънчевите цикли и за корона.
Най-мощната слънчева стихия, позната на човечеството и наречена "събитие на Карингтън ", е записана през 1859 година Супербурята заглушава телеграфните връзки в Европа и Северна Америка и провокира северни сияния на необикновени места като Карибския басейн.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ