Боян Рашев: Колко струва безплатната енергия от ВЕИ?
" Слънцето и вятърът ни дават безвъзмездна сила, по тази причина би трябвало да употребяваме единствено тях! " - чувам тази мантра, откогато се помня. Вчера попаднах на първата графика, която демонстрира крайните цени на електрическата енергия за семействата в обособените щати на Съединени американски щати. На върха са Хавай, Калифорния и Масачузец, а на дъното - Юта, Северна Дакота и Айдахо. Всички си имат доста слънце и вятър, само че първите мощно залагат на тях, а вторите - на локалните си въглища. Резултатът е ясно забележим.
На втората графика демонстрирам единствено ситуацията, до което се е докарала Калифорния. Почти всеки ден чистият товар на системата (общото ползване минус тока от слънце и вятър) клони към нула най-малко за 5-6 часа. Цените в този диапазон са близки до нулата или негативни. Накрая обаче семействата заплащат най-скъпия ток в континенталната част на Съединени американски щати. Увеличението на цените на тока за бизнеса в Калифорния през последното десетилетие можете да видите на третата графика.
Богата Калифорния чудесно знае какво е енергийна беднотия, в Юта не помнят какво е това. Писна ми да изяснявам за какво става по този начин - който ме чете постоянно, знае.
Само ще обърна внимание на цените на тока в доминираните от локални въглищни Топлоелектрическа централа мрежи на Юта, Северна Дакота, Айдахо. Те чудесно демонстрират какъв брой на ниска цена би било и тук (без потребност от дотации!), в случай че цените на въглеродните квоти бяха на равнището на Съединени американски щати.
Да, слънцето и вятърът имат своето място в електроенергийната система, само че то би трябвало да е лимитирано до момента в който цялата система извлича изгода от тях. Когато проникването им надвиши избрани равнища, те стартират повече да пречат. Работа на регулатора е да дефинира тези равнища съгласно съответните локални условия и да постави спирачките в точния момент. Когато политиката му пречи, регулаторът не си прави работата и най-после всички страдат.
В Европа от дълго време сме прекрачили границата на рационалното. Даже и в България настойчиво гоним Калифорния, че нали би трябвало да ги стигнем американците.
Коментар на Боян Рашев в обществените мрежи.
