Слънцето грее в душата на всеки от нас. Независимо дали

Слънцето грее в душата на всеки от нас. Независимо дали го виждаме или не, само че то е там и единственото, което би трябвало да създадем, с цел да усетим топлината му, е да отворим очи и да си позволим да го забележим и усетим.

Когато в душата ни е мрачно и тъмно, това не е краят. Това значи единствено едно – че сме се фокусирали тъкмо в това кътче, където са скрити болката и отчаянието, само че в случай че създадем най-малко малко изпитание, можем да излезем оттова и да погледнем на света през очите на вярата.

За жал, страданията са част от житейския ни път и няма по какъв начин да ги избегнем. Поне не всички от тях. И колкото по-скоро се примирим с този факт, толкоз по-добре за нас. Трябва да се научим да одобряваме това, което не е по силите ни да променим.

Няма по какъв начин, ще би трябвало да се надигнем против компликациите и да ги преодолеем с неотстъпчивост, изпитание на волята и непоколебима религия, че предстоят и светли дни. Да знаем, че ще ги дочакаме. Но не и със скръстени ръце. Необходимо е да се борим, да ги заслужим. Нищо в този свят не идва безплатно, въпреки и от време на време да ни наподобява по този начин. Но това чувство е безусловно подправено. Всяко нещо, което ни се случва има причина и е разследване от нещо.

Бездействието е пагубно за нас, хората. Затова постоянно би трябвало да сме устремени към личните си цели, даже и в случай че по пътя на тяхното осъществяване решим да изоставим една и да поемем към нова.

Това, че променяме задачите си няма никакво значение, тъй като човек израства и помъдрява, а знаем, че целите ни зависят точно от това. Но, значимото е друго – да се движим напред и да не си разрешаваме да останем в застой.

Слънцето в нас да ни води и ще ни служи като изобилен източник на положителна сила. За да реализираме всичко, към което се стремим.

Слънцето в душите ни е заложено от самия Създател и то е това, което ни тласка към напредък, към рационализиране и себепознание.

Раждаме се с чисти души, слънчеви и жизнерадостни, само че след това, до момента в който терзаем по трънливите пътища на живота, като че ли нещо се пречупва в нас и забравяме за извора на благополучие и наслада в сърцата си. В моменти на обезсърчение и изтощение разрешаваме на недостойни усеща да нахлуят в душите ни.  А не трябва. Трябва да помним, че всичко е в нашите ръце. Ние сме тези, които можем да променим себе си и света.

Каквото и да се случи, би трябвало да помним, че слънцето в душите ни няма да угасне. То ще грее постоянно в нас, за нас и за тези, които обичаме.