В Млечния път може да има стотици милиони обитаеми планети
Слънцето е елементарна звезда, само че то не е единственият тип звезда. Повечето звезди в нашата вселена са М-джуджета (понякога наричани червени джуджета), които са доста по-малки и по-червени от Слънцето - и доста от тях може да имат капацитета да одобряват живот, демонстрира ново проучване.
Нов разбор на данните от задачата " Кеплер " за търсене на планети демонстрира, че една трета от планетите към М-джуджетата може да са подобаващи за живот - което значи, че единствено в Млечния път евентуално има стотици милиони обитаеми планети.
За задачите на разбора астрономите от Университета на Флорида са присъединили нова информация от спътника Гая на Европейската галактическа организация, който точно мери дистанциите и придвижванията на звездите, с цел да уточняват измерванията на орбитите на екзопланетите. Изследователите са желали да дефинират параметър на всяка орбита, прочут като ексцентрицитет - мярка за това какъв брой раздължен е пътят на планетата към нейната звезда.
" Разстоянието е в действителност основната част от информацията, която ни липсваше преди и която ни разрешава да създадем този разбор в този момент ", споделя в изказване Шийла Сагър, дипломант по астрономия в Университета на Флорида и водещ създател на проучването.
Планетите към М-джуджетата с огромен ексцентрицитет - доста издължени, овални орбити - се изпържват от звездата, в случай че са задоволително близо, в развой, наименуван приливно нагряване. Приливното нагряване се предизвиква от криволичещата орбита на планетата, която води до разпъване и прилепяне от гравитацията на звездата. Точно както при триенето на ръцете ви, цялото това придвижване води до топлота от триенето. Ако топлината е прекомерно огромна, планетата губи водата си, както и възможностите за развиване на живот на повърхността ѝ. (Тъй като водата е нужна за живота, какъвто го познаваме, тя нормално е в центъра на вниманието при търсенето на обитаеми светове отвън Земята).
Ако планетата към М-джудже е по-далеч, това разстояние може да предотврати измъчването от приливното нагряване - само че тогава планетата ще бъде прекомерно студена, без нужната за живота топлота. Следователно екзопланетите към М-джуджетата би трябвало да бъдат покрай звездите си, с цел да имат даже късмет да бъдат задоволително топли за живот, което ги излага на риск от приливното нагряване, в случай че орбитата им не е чист кръг.
" Само при тези дребни звезди зоната на обитаемост е задоволително близка, с цел да могат тези приливни сили да бъдат от голяма важност ", споделя Сара Балард, астроном от Университета на Флорида и съавтор на проучването.
Със своите нови и усъвършенствани измервания за редица екзопланети, открити от галактическия телескоп " Кеплер ", Сагър и Балард откриха, че две трети от планетите към М-джуджетата ще бъдат изпечени от топлината на техните звезди-домакини, което ще унищожи възможностите им за обитаемост. Но една трета от планетите остават в по този начин наречената зона на Златния камък, където теоретично може да съществува течна вода - дружно с капацитет за живот. Шансовете на една планета да има постоянна, кръгова орбита в зоната на Златния камък се усилват, в случай че тя има различен екзопланетен другар към същата звезда.
" Мисля, че този резултат е в действителност значим за идващото десетилетие на проучванията на екзопланети, тъй като погледът се насочва към тази популация от звезди ", споделя Сагар. " Тези звезди са отлични цели за търсене на дребни планети в орбита, където е допустимо да има течна вода и затова планетата да е обитаема. " /БГНЕС
