Слънце. Кафе. Думи. Врабче. Много са. Сърце. Отляво. Море. Да

Слънце. Кафе. Думи. Врабче. Много са. Сърце. Отляво. Море.

Да си на слънчево място, оставил работни задължения, телефонни диалози, срещи, проекти, и да премине през теб чувството, че всичко е тъкмо такова, каквото би трябвало да бъде.

Всеки и всичко бърза. Хора, думи, събития... Но ти си отвън това.

Туп- туп. Туп-туп. Туп-туп.

После тишината в теб завърта всичко на занимателен каданс, в който можеш да узнаеш цялата същност на бързащите " неща ".

А след това умерено и решително, с предчувствието за бъдещето, да се връщаш цялостен във всеки спомен. Да си цялостен във всяко настояще.

И не че това да не бързаш не ти коства нещо. Напротив. Лукс е. За мозъка. Но не и за сърцето.

Този текст и концепция за меню е част от " Постове и Пости ", в които споделяме какво хапваме по време на пости и какви постове ни хапят.

Какво похапвам през днешния ден:

Мъничкият не е на градина през днешния ден, по тази причина от сутринта направих Постни мъфини със сладко от малини и сушена арония..
Прекарахме през целия ден дружно, направихме си пикник с остатъка от Кексчетата и банани.

За вечеря замесих небрежно тесто - брашно, вода, олио. За мен Пица с гъби, зелен и червен свеж пипер, праз + рукола и свеж босилек от сандъчетата на терасата. За непостещите прибавих гауда и кашкавал.