Учените потвърдиха, че движението на Слънчевата система създава аномалия, която настоящият космологичен модел не може да обясни.
Слънчевата система се движи през Вселената три пъти по-бързо, в сравнение с предвижда общоприетият космологичен модел, заключи екип от откриватели от университета в Билефелд, управителен от астрофизика Лукас Бьоме. Резултатите, оповестени в списание Physical Review Letters, слагат под въпрос един от основните правила на актуалната космология: хомогенността на Вселената след Големия гърмеж.
Проучването изследва разпределението на радиогалактиките — отдалечени обекти, които излъчват мощни радиовълни. Радиолъчението минава през прахуляк и газ, което ни разрешава да следим галактики, невидими за оптичните телескопи. Движението на Слънчевата система основава резултат на „ радиовятър “: повече галактики се следят в посока на придвижване, в сравнение с в противоположна посока. Екипът употребява данни от масива LOFAR и две други радиообсерватории, прилагайки нова статистическа техника, която регистрира сложността на структурата на радиогалактиките.
Резултатите демонстрират доста отклоняване от повече от пет сигма, което се смята за безапелационно научно доказателство. Измерената анизотропия, или дипол, в разпределението на галактиките е била 3,7 пъти по-силна от плануваното от Стандартния модел. Според професор Доминик Шварц това може да демонстрира нужда от преразглеждане на фундаменталните хрумвания за структурата на Космоса или че разпределението на галактиките е по-малко отмерено, в сравнение с се смяташе до момента.
Новото изследване удостоверява сходни аномалии, проявяващи се преди този момент при наблюденията на инфрачервени квазари, намалявайки опцията за неточност и засилвайки причините за преразглеждане на космологичните модели. Работата показва по какъв начин актуалните техники за наблюдаване могат да трансформират нашето схващане за Вселената.
Откритието демонстрира, че в космоса към момента има доста незнайни. Изследователите акцентират, че по-нататъшни наблюдения могат да оказват помощ за прецизиране на параметрите на придвижването на Слънчевата система и да ревизират еднородността на Вселената в огромни мащаби.
