Слънчевата система не е статично място. Тя се движи около

Слънчевата система не е статично място. Тя се движи към Млечния път, а понякога пресича области с по-плътна междузвездна среда. Нямаме ясна визия какво въздействие оказват тези облаци от водород и други материали върху Слънчевата система, само че е изцяло допустимо срещите с тях да са довели до ледников интервал.

Предишно проучване, оповестено по-рано през годината, допуска, че преди 2 милиона години нашата Слънчева система е пресякла компактен междузвезден облак, което може да е довело до ледников интервал. Сега нов теоретичен труд откри втори вероятен образец, този път преди 7 милиона години, само че последствията от тази среща може да са били по-сложни. 

„ Този облак в действителност е бил в нашето минало и в случай че сме пресекли нещо толкоз солидно, сме били изложени на въздействието на междузвездната среда “, споделя съавторът и галактически физик Мерав Офер от Бостънския университет в изказване по отношение на по-ранната публикация.

Учените допускат, че междузвездният облак е повлиял на мехура от плазма, основан от Слънцето - хелиосферата. Съответно двете срещи, първо с ръба на Местния мехур (преди 7 милиона години) и по-късно със Студения облак на локалния рис (преди 2 милиона години), са вкарали огромни количества спомагателен водород в горната част на атмосферата.

Този междузвезден водород - в композиция с кислорода в атмосферата - би образувал вода. Кислородът би могъл да идва от озона, който в някои случаи е привършен до 99 %. А съществуването на вода в по-големи количества на по-големи височини може да е основало доста повече сребристи облаци - извънредно рядко мъгляво атмосферно събитие, което се среща на към 76-85 километра над повърхността.

Тези новообразувани облаци няма да са редки и мъхести, а плътни - и тук идва същината на въпроса за климата. Междузвездният газ може евентуално да повлияе на горните пластове на атмосферата, само че дали би могъл да провокира ледников интервал? Отговорът към този момент е неразбираем. Наличието на сребристи облаци може да е отразило доста повече слънчева светлина, само че те биха могли да задържат и повече топлота от земята. Възможно е и други фактори, като да вземем за пример увеличението на галактическите лъчи и други феномени, да не са довели до ясно изразено захлаждане или стопляне.

Екипът допуска, че по-подробно 3D моделиране на атмосферата би могло да позволи загадката, само че може да се окаже, че приносът не е толкоз явен и да не е допустимо да се разпознават доказателства в геологичните записи, че Земята и Слънчевата система са минали през тези облаци.

Изследването е оповестено в Geophysical Research Letters.

Източник: IFLScience