Защо на Земята има повече звезден прах от червени гиганти, отколкото на метеоритите?
Слънчевата система е основана върху отломките на от дълго време починали звезди. Именно те са ни дали всички детайли, по-тежки от хелия, които съставляват нашите светове. Въпреки това този звезден прахуляк не е разпределен поравно. Част от земните материали на Земята са пристигнали от звезди вид червени колоси. Същите тези съставни елементи обаче се срещат по-рядко на Марс или в Астероидния пояс (вероятни и на другите планети в Слънчевата система). Нов теоретичен труд предлага едно евентуално пояснение.
Облакът, от който се е формирала Слънчевата система, включва освен сурови детайли, само че и прахови зрънца, формирали се в и към други звезди (те съставляват към 3 % от праха в Слънчевата система). По-впечатляващото в тази ситуация е, че над 4 милиарда години по-късно съществуват проби, които могат да разпознаят тези зрънца въз основата на съотношенията на изотопите в детайлите, които ги съставляват (както и типът звезда, която ги е създала).
Проф. Мария Шонбехлер от Цюрихския софтуерен университетизучава проби паладий, с цел да открие техния генезис. Паладият е временен метал, за който учените допускаха (погрешно) преди към 30 години, че държи ключът към студения термоядрен синтез. Вместо това обаче той се употребява за разграждането на изпусканите от колите изгорели газове. Неговата летливост се намира сред две групи от детайли, които са с друга дистрибуция из Слънчевата система. Именно това го прави идеалния материал за проби от този вид.
Когато звездите, които в миналото са преобразували водород в хелий стартират да преобразуват хелия във въглерод и О2, те се издуват и се трансформират в червени колоси, известни като AGB звезди. В ядрата им специфични процеси довеждат до образуването на тежки метали (включително паладий). Останалата част от паладия във Вселената е в резултат на по-драматични събития (като да вземем за пример конфликт на неутронни звезди или детонация на свръхнова).
Това, което Шонбехлер и сътрудниците ѝ се пробват да обяснят, е за какво има по-малко паладий на звезден прахуляк в метеоритите, които са изучавали, спрямо други проучвани метали. „ Паладият е малко по-летлив от останалите измервани детайли. В резултат на това той се кондензира в прахуляк към тези звезди. Ето за какво има по-малко паладий от звезден прахуляк в метеорите, които сме изучавали “, разяснява доктор Матияс Ек от Бристолския университет.
Метеоритите от Астероидния пояс (или тези, отделили се от Марс при конфликт на планетата с огромни обекти) разполагат с по-малко от този материал от алените колоси, в сравнение с земната кора. Шонбехлер има отговор и на това: „ Когато планетите са се формирали, температурите наоколо до Слънцето са били изключително високи. Много от зрънцата наоколо до Слънцето са се изпарили, само че тези от алените колоси са били по-големи и надлежно – по-издръжливи от дребните частици от свръхновите. “
Ето за какво по-вътрешните планети имат повече прахуляк от червени колоси, до момента в който при по-далечните (включително Марс) произходът им е разбъркан.
Източник: Nature Astronomy
