Слаба съдебна система, нефелна дипломация и отсъстващата държава не дава

Слаба правосъдна система, нефелна дипломация и отсъстващата страна не дава на българина дори адекватна отбрана даже в личната му страна

Датата е 17.04.2008. Около 6:40, в региона на Резово, турска гемия навлиза в български води, само че е прихваната от граничните ни управляващи. Рибарите ловуват нелегално калкан на 1.5 км във вътрешността в българската акватория на Черно море. Турците оказват опозиция, като двама от граничарите ни са нападнати с дървени пръти с железни остриета, а единият от чиновниците е и по-сериозно ранен по ръцете. Бракониер се пробва да отнеме и оръжието на един от служителите на реда ни, при което се стига до къса битка, двамата падат в мрежите и се чува изстрел. Раненият неотложно е превозен към болничното заведение в Царево, където малко по-късно умира.

Разследването открива, че турските жители са се пробвали да потопят и лодката на Гранична полиция. Става ясно, че починалият е бил залавян и преди да лови нелегално калкан в наши териториални води. С една дума – рецидивист.

Фактите към оня миг сочат, че в последните месеци са били зачестили и случаите на нарушавания в региона от страна на дребни и огромни риболовни лодки, в това число и кораби, а от време на време и цели групи както да вземем за пример на 01.04 същата година, когато 8 дребни риболовни кораба са навлезли на 10 благи в български води. За всичко това е била известена турската страна, само че не са подхванали съответните дейности.

Според турската версия, рибарската лодка се била изгубила и инцидентно довлечена от течението в наши териториални води. Тук обаче се губи нишката – в случай че е по този начин, за какво риболовците оказват гневна опозиция на нашите граничари. Турските управляващи неотложно желаят и пояснение от българския дипломат в Анкара Бранимир Младенов, а околните на убития декларират, че не имат вяра на българската експертиза, по тази причина желаят да бъде направена нова аутопсия в турска държавна болница.

И стартира ходенето по тъгите за граничарите ни, защитали българската граница...

Установява се, че Ялчън Ерджан - бракониерът, навлязъл на наша територия, е прострелян от Михаил Цонков, който малко по-късно напуща системата на Министерство на вътрешните работи, а още в първите месеци против него стартира напън да се признае за отговорен в името на добросъседските връзки с Турция. Това описа татко му, който тогава загатва за политическа интервенция.

Макар в Бургас незабавно да стартира подписка в негова отбрана, кметът Димитър Николов пръв да се подписва в негова отбрана, редица организации и локалните медии да се засилват, изпращайки заявления до основния прокурор, президента, Народното събрание и впрочем, а по-късно съдът в Страсбург да оневинява изцяло нашите граничари, приемайки, че касае настъпване на трагичен случай в резултат на инцидентно събитие и че българските гранични служители на реда не са нарушили разпоредбите за потребление на огнестрелно оръжие, още през 2012г. Турция издава заповед за задържането им.

Въпреки че всички експертизи сочат, че изстрелът е несъзнателен, а с цел да се стигне до него турските бракониери имат съществена виновност, тъй като са оказали опозиция и дори са нападнали нашите чиновници, пробвали са да потопят и катера им, граничарите ни нито смеят да изоставен към този момент България, с цел да не бъдат арестувани, нито водят пълностоен професионален и персонален живот, нито отбраната, която получават от наша страна, съумява да им обезпечи дефинитивно успокоение. Напротив, дори няколко години и тук делото е връщано, прекраявано, още веднъж подновявано. 

Върховна прокуратура прецизира, че при вероятно постъпване на молба за екстрадиция от Република Турция, същата не предстои на осъществяване, защото съгласно националното законодателство страната ни не екстрадира свои жители в страни отвън Европейския съюз. Проблемът е, че от турска страна настойчиво, към този момент толкоз години, издевателстват над нашите граничари, а на политическо равнище нашата страна не е съумяла да изиска и реализира преустановяване на точещото се изцяло безпричинно дело.

По-скептично настроените се притесняват и че заради непрекъснатия напън от турска страна, в някакъв миг нашите ръководещи могат да правят отстъпка, припомняйки по какъв начин през годините ние съзнателно и неведнъж сътрудничахме на турските управляващи по разнообразни проблеми, в това число сме им прибирали политически съперници на режима, поискали политическо леговище у нас.

Стигаме до другите случаи, в които нарушителите на закона са още веднъж турски (а и не само) жители, само че нашият съд и управляващите ни, за разлика да вземем за пример от турските, които неотменно пазят ползите на жителите са, не съумяват или може би нямат задоволително воля да бранят сънародниците си.

Убийците по пътя

Поради непрекъснатите случаи на задгранични жители, постоянно точно турски тираджии, които преминавайки през страната ни, правят тежки ПТП-та с жертви български жители, стои въпросът каква е повода нашите съдии да пускат причинителите, като по този метод улесняват тяхното изплъзване от правораздаване и в действителност им спомагат, с цел да могат въпросните да се укрият в родината си. Случаите са неизборими, ето единствено някои от по-фрапиращите.

През 2012г. турски водач на тир прегазва четирима край Поповица и въпреки да е наказан на 5 години, престоява единствено 10 дни в пандиза у нас, след което е освободен и напуща страната. На първа инстанция родните правораздаващи с съображение преценят, че в случай че го пуснат, при такова тежко закононарушение, може да се укрие отвън страната, само че на втора инстанция апелативните магистрати преценят, че т.к. още не е предоставена автотехническата експертиза, не може да се направи обосновано съмнение, че точно въпросният Осман е умъртвил четиримата. Той дори дава обещание пред съда, че ще се явява на делата, в случай че бъде пуснат. Разбира се, повече в никакъв случай не стъпва у нас... Отправените към Турция претенции да признае прозинесената му тук присъда, даже не срещат отговор от тяхна страна.
Една от злополуките, провокирана от турски водач, който бързо-бързо се прибра в родината си
На 08.03.2015г. на основен път Е-79, наоколо до разклона за село Ивановци, турски товарен автомобил навлиза в насрещната лента и се блъска в микробус, а при зверския удар на място умира 37-годишният Калоян Диков. Две девойки – на 8 и 14 години остават без татко. Турският камионджия е освободен от наблюдаващия случая прокурор против " парична гаранция " от 3 000 лв. и възбрана за овакантяване на страната. Както може да се досетите, малко по-късно килърът напуща България, а от паркинга, на който е оставен камионът му (веществено доказателство), той мистериозно изчезва.

На 24 юли 2016 година семейство Бойкови потеглят с мотор за Австрия, с цел да видят внука си, само че са прегазени от турския жител Фарук Бекташ край Драгоман, за когот се открива, че управлявал автомобила си със скорост 135 км/ч., при оптимално позволена в този сектор 60 км/ч. Схемата по-късно я знаете – той бяга от правораздаването, откакто е пуснат под домакински арест с претекста, че има адрес в София. Макар въпросният да се търсеше от „ Интерпол ” с алена бюлетина и да беше открит в Германия, управляващите в Берлин отхвърлиха да ни го върнат, а през 2020г. задочно е наказан на 9 години у нас.

През 2023г. на пътя Хасково – Димитровград, жител с българско и турско поданство застига различен автомобил и го блъска с превишена скорост, в резултат на удара автомобилът на пострадалия се е забила в бетонна ограда, а водачът - 23-годишният Йордан Бозуков, е признат в интензивното поделение на хасковската болница в мозъчна гибел и с пневмоторакс и след осем дни умира. По остарял роден бит причинителят е арестуван след случая, само че малко по-късно е пуснат на независимост и се укрива. Установен е негов адрес в Турция и е изработен опит да бъде свикан посредством правосъдна поръчка за международноправно съдействие, обаче турските правосъдни управляващи отхвърлят да я изпълнят.

Родното ни правосъдие пази задграничните убийци на пътя

През годините са хиляди случаите с произшествия по родните пътища, породени от турски водачи на камиони, а са и десетки тези, които са умъртвили български жители и по-късно са избягали. Само за интервала 2014-2018г. са 21!

Оправдания има безчет - една от аргументите, посочвани като опрощение от нашите магистрати, е, че плануваният двумесечен период в закона не стига за автотехническите експертизи и по тази причина се пускали шофьорите-убийци. Но има и друга – постоянно турските управляващи даже отхвърлят да връщат призовки на нарушителите, оправдавайки се с нашето законодателство, тъй като тук можело да се съди неприсъствено.

Често пояснение е и че съдът пуска по делото отговорните чужденци, в случай че нямат предходни нарушавания като водачи и нямат престъпни прояви. Проява на доверчивост ли е, малка врата в родните закони, посредством която чужденците се измъкват или пък безгрижие и индиферентност от родните магистрати – разновидностите са доста, само че истината е, че почернените фамилии не получават даже минимална поддръжка от страната си.

И по този начин се получава парадоксът, че убийците по пътя хем са укривани от родината си, хем това се случва с дейната помощ на нашите съдии, прокурори, а и ръководещи. Паралелно с това в случаи като този с граничарите, родните управляващи не съумяват на дипломатическо равнище да прекратят дълготраен тормоз над наши сънародници. Стига се и до абсурд по какъв начин те са оправдани даже от съда в Страсбург, само че по искане на турските ръководещи са търсени с " Червена бюлетина " на Интерпол (както двама от граничните ни служители).

Вероятно някой ще каже, че правосъдната ни система постоянно е мащеха за жертвите – даже и българи. И ще е прав. Но когато приказваме за случаи като този с граничарите, като тези със стотиците убийци на пътя – турски жители, прозира и цялостната беззащитност на страната ни, слабата ни или отсъстваща дипломация, неналичието на почит към страната ни от задграничните ни сътрудници.