Слаба мотивация за участие в изборите и паритет в битката

Слаба мотивация за присъединяване в изборите и паритет в борбата за първото място записва национално-представително изследване на организация Алфа Рисърч на старта на предизборната акция.

Изследването е извършено в интервала 21 – 27 февруари 2023г. измежду 1007 пълнолетни жители от цялата страна.

Към момента ПП-ДБ се употребяват с поддръжката на най-мотивираните последователи на двете формирования и биха могли да подобрят позициите си, в случай че съумеят да привлекат по-млади и по-слабо следящи настоящата политика гласоподаватели, които обичайно вземат решение, дали и за кого да гласоподават в последните дни на акцията. Част от твърдите последователи на ГЕРБ-СДС, най-много поданици на регионалните градове, към момента не са намерили задоволителен тласък да отидат до урните на 2-ри април. От това по какъв начин всяка от обединенията се оправи с тези провокации ще зависи спечелилият във вота и адресат на първия мандат за сформиране на държавно управление.

Макар и по-слаба, конспирация е налице и за третата позиция. Към момента тя се заема от Движение за права и свободи с 13.2% от твърдо решилите да гласоподават. В непосредствена непосредственост до тях е Възраждане (11.3%), която се откроява като една от дребното обединения, мобилизирали поддръжка в интервала сред двата избора.

БСП започва акцията със 7.4%, като даже на този ранен стадий се записва явен спад в електоралната ѝ поддръжка. Вътрешните несъгласия отливат последователи от столетницата, които се преориентират в разнообразни направления. Изтичането е най-много към новосформираната коалиция Левицата, само че също към Възраждане и Български напредък.

Три партии са релативно покрай изборната преграда, само че на старта на акцията са към момента под нея. Поради относително ниската готовност на симпатизантите им, в самобитната чакалня за бъдещото Народно събрание остават Български напредък с 3.8%, Левицата с 3.6% и Има Такъв Народ с 3.2%.

Независимо дали в 49ия Парламент ще са показани петте релативно сигурни политически сили, или ще влязат и някои от „ дребните “, предизвикването пред лъчение на постоянно ръководство остава толкоз високо, колкото и пред 48 Народно събрание. При записания все още подобен избирателен резултат за ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, разновидностите пред всяка от двете водещи и мощно конфронтиращи се между тях обединения са или да опитат да ръководят с някоя от останалите партии (с които също имат обрисувани дълбоки разграничителни линии), или да поддържат под някаква форма общо държавно управление. Евентуална необятна коалиция сред ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС е изрично подкрепена от едвам 5% от пълнолетните българи и още 28 на 100 я одобряват за вероятен компромис, като показват умерено утвърждение за нея. Коалиция сред първите две е нежелана от 50 на 100 от българите. По-склонни да я поддържат са последователите на ГЕРБ, до момента в който болшинството от тези на ПП-ДБ остават дистанцирани. Избирателите на Движение за права и свободи, Български напредък, Има Такъв Народ се отнасят по-скоро неутрално, а измежду най-ярките съперници на тази опция са симпатизантите на Българска социалистическа партия и Възраждане. По всичко обаче наподобява, че решението на политическата рецесия няма да пристигна от гласоподавателите, а от способността на партийните водачи да ги убедят в правилността на идващите си дейности.

* проучването е осъществено с средства на Алфа Рисърч.