Който носи в сърцето и в душата си любовта към изкуството, няма начин да избяга от него, каза скулпторът Спас Дочев
Скулпторът Спас Дочев, който живее и твори в Ловеч, е приключил Националната художествена академия (НХА) в София. Не съм имал съмнения към кое висше образователно заведение да се насоча, безапелационен е дългогодишният шеф на Художествената изложба „ Проф. Теофан Сокеров “ в люляковия град.
Средното си обучение е получил в Техникума по керамика и стъкло в столицата със компетентност „ Декорация “ – избор, който предопределя бъдещия му професионален път. Още като възпитаник Дочев се посвещава съществено на рисуването. Заедно с четирима съученици те провеждат курс по рисунка на очерк с частен преподавател, с цел да се приготвят целеустремено за кандидатстване в НХА, защото точно това е и най-важният изпит за банкет. „ Подготвяхме се още от втори курс на техникума. Бяхме окуражени и знаехме какво желаеме “, описа той.
Спомените му от Академията са изпълнени с страст и до през днешния ден провокират неспокойствие у него. „ Имах шанс, влязох от първия път “, сподели Спас Дочев. Приет е от първия път в компетентност „ Декоративно-монументална статуя “ при сериозна конкуренция – 117 претенденти се борят за едвам осем места. Успоредно с това е признат и в компетентност „ Керамика “, само че избира скулптурата.
Попада в класа на проф. Димитър Даскалов – един от одобрените български скулптори монументалисти, създател на паметника на Христо Ботев в Калофер и на редица монументални творби в страната.
Впоследствие класът наброява 16 души, откакто към признатите осем се причисляват студенти, трансферирали се от живопис и графика. Сред сътрудниците му са имена, които по-късно ще станат необятно разпознаваеми – Вежди Рашидов, Петър Ралев, Иван Русев, който през днешния ден е професор в НХА, и редица други.
Ателието им не е в главната постройка или в двора на Академията, а в тогавашна игрална зала от 20-те и 30-те години на предишния век на ул. „ Аксаков “ в София. Пространството се трансформира в креативна лаборатория, където студентите работят непрекъснато. „ Дори съм преспивал там “, спомня си създателят.
По думите му проф. Даскалов е давал на него и сътрудниците му свободата да работят независимо. Преподавателят идвал понякога, с цел да поправя творбите им. „ Много съм удовлетворен от заряда, който получих тогава като образование “, признателен е Дочев.
Днес той е безапелационен – геният е нужен, само че не е достатъчен; без гений може да се влезе в Академията, само че не трябва да се разчита единствено на него.
Според него изобразителното изкуство и изключително скулптурата към този момент не са измежду най-предпочитаните специалности от младежите – има други по-актуални, които ги притеглят. Въпреки това има вяра, че същинската пристрастеност към изкуството е по-силна от всяка наклонност.
„ Който носи в сърцето и душата си любовта към изкуството, няма метод да избяга от него “, съобщи Дочев. И добави, че единственият сигурен път към триумфа и постигането на стремежи резултат остава трудът.
Средното си обучение е получил в Техникума по керамика и стъкло в столицата със компетентност „ Декорация “ – избор, който предопределя бъдещия му професионален път. Още като възпитаник Дочев се посвещава съществено на рисуването. Заедно с четирима съученици те провеждат курс по рисунка на очерк с частен преподавател, с цел да се приготвят целеустремено за кандидатстване в НХА, защото точно това е и най-важният изпит за банкет. „ Подготвяхме се още от втори курс на техникума. Бяхме окуражени и знаехме какво желаеме “, описа той.
Спомените му от Академията са изпълнени с страст и до през днешния ден провокират неспокойствие у него. „ Имах шанс, влязох от първия път “, сподели Спас Дочев. Приет е от първия път в компетентност „ Декоративно-монументална статуя “ при сериозна конкуренция – 117 претенденти се борят за едвам осем места. Успоредно с това е признат и в компетентност „ Керамика “, само че избира скулптурата.
Попада в класа на проф. Димитър Даскалов – един от одобрените български скулптори монументалисти, създател на паметника на Христо Ботев в Калофер и на редица монументални творби в страната.
Впоследствие класът наброява 16 души, откакто към признатите осем се причисляват студенти, трансферирали се от живопис и графика. Сред сътрудниците му са имена, които по-късно ще станат необятно разпознаваеми – Вежди Рашидов, Петър Ралев, Иван Русев, който през днешния ден е професор в НХА, и редица други.
Ателието им не е в главната постройка или в двора на Академията, а в тогавашна игрална зала от 20-те и 30-те години на предишния век на ул. „ Аксаков “ в София. Пространството се трансформира в креативна лаборатория, където студентите работят непрекъснато. „ Дори съм преспивал там “, спомня си създателят.
По думите му проф. Даскалов е давал на него и сътрудниците му свободата да работят независимо. Преподавателят идвал понякога, с цел да поправя творбите им. „ Много съм удовлетворен от заряда, който получих тогава като образование “, признателен е Дочев.
Днес той е безапелационен – геният е нужен, само че не е достатъчен; без гений може да се влезе в Академията, само че не трябва да се разчита единствено на него.
Според него изобразителното изкуство и изключително скулптурата към този момент не са измежду най-предпочитаните специалности от младежите – има други по-актуални, които ги притеглят. Въпреки това има вяра, че същинската пристрастеност към изкуството е по-силна от всяка наклонност.
„ Който носи в сърцето и душата си любовта към изкуството, няма метод да избяга от него “, съобщи Дочев. И добави, че единственият сигурен път към триумфа и постигането на стремежи резултат остава трудът.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ