)
Защо не можеш да четеш книга след TikTok: Науката разкрива как кратките видеа унищожават мозъка ни По женски
Скролваш в TikTok часове наред, а след това се чудиш за какво не можеш да се съсредоточиш на работа? Губиш се във Фейсбук Shorts и забравяш значими неща? Не си единствена - науката към този момент има пояснение за това събитие, което визира милиони хора по света.
Интересното е, че от ден на ден хора в самите обществени мрежи стартират да споделят своите паники по тематиката. Потребители на TikTok и Instagram все по-често разгласяват видеа, в които описват по какъв начин са забелязали утежняване на концентрацията си, по какъв начин не могат да четат книги като преди или по какъв начин се усещат като в " мъгла " след часове скролване. Хаштагове като #digitaldetox, #screentime и #socialmediabreak набират известност, а групи за взаимопомощ при цифрова детоксикация порастват непрестанно. Невидимата опасност в джоба ни В епохата на късите видеоклипове живеем заобиколени от невидима опасност, която носим в личните си джобове. Множество ЕЕГ (електроенцефалографски) проучвания предизвестяват с паника: гледането на цифрово наличие от къси видеоклипове - като Instagram Reels, TikToks или Фейсбук Shorts - съществено поврежда нашата дарба за самоконтрол, селективно внимание и памет.
Това не е случайност. Технологичните колоси употребяват най-новите открития в логиката на психиката и невронауката, с цел да основат наличие, което безусловно " заробва " нашия мозък - и то в наша лична щета. Пробуждането: Хората стартират да осъзнават казуса Любопитен феномен се случва напоследък в обществените мрежи - от ден на ден консуматори стартират намерено да споделят своите наблюдения за отрицателните резултати от несъразмерната консумация на малко наличие. В мненията под известни клипове постоянно четем самопризнания като:
" Не мога да се съсредоточвам на работа откакто превъртам TikTok заран "
" Забелязвам, че не мога да чета книги като преди - вниманието ми не е същото като преди "
" Чувствам се като в мъгла след часове в Instagram "
Особено впечатляващо е, че младежите - тези, които са най-засегнати от казуса - са и най-активни в търсенето на решения. Появяват се провокации за понижаване на потреблението на телефона, споделят се тактики за по-съзнателна консумация на наличие, а някои даже документират своя път към цифров минимализъм.
Кратките клипове са майсторски проектирани да свръхстимулират зоните в мозъка, свързани с мотивацията и удоволствието. Резултатът? Бързо се основава пристрастено държание с несъразмерна консумация, сходно на наркотичната взаимозависимост. Най-коварното е, че няма никаква информация за потребителите къде е границата. Никой не ни споделя по кое време сме " преяли " с къси клипове или какъв брой е прекомерно доста. Алгоритмите са програмирани да ни държат залепени към екрана допустимо най-дълго време. Как работи цифровият капан Постоянното превключване сред разнообразни клипове изисква непрестанно сменяне на подтекста, което фрапантно понижава:
- Обхвата на вниманието
- Способността за добър фокус
- Процесите на консолидиране на паметта
При младежи (средна възраст 21 години) по време на несъразмерна цифрова консумация се следи мощно намалена интензивност на префронталния дял на мозъка - точно тази област дава отговор за:
- Контрола върху импулсите
- Селективното внимание
- Планирането
- Критичното мислене
- Взимането на решения Атака против мозъка ни: Какво се случва в главата ни Резултатите от проучванията са шокиращи: вследствие на честата приложимост на къси видеоклипове трайно се усилва импулсивното държание и се намалява способността за всички висши мисловни функционалности. В някои научни публикации се цитира увреда на префронталния дял до 5 пъти по-голяма от тази при алкохолизма.
Представете си - нещо, което вършим всекидневно и считаме за безобидно забавление, може да бъде по-вредно от алкохола! Децата са най-уязвимите жертви Когато цифровата консумация се случва в ранна детска възраст, последствията са още по-драматични. Мозъкът на детето просто не получава късмет да развие обикновено значимите си функционалности. До най-малко 20-годишна възраст използването на такова цифрово наличие директно и трайно поврежда развиването на мозъка.
Важно е да знаем, че префронталният дял на мозъка - този " основен изпълнителен шеф " на нашите мисловни качества - се развива до към 25-годишна възраст. Всяко нездравословно влияние през този интервал може да има дълготрайни последици. " Джънк фууд " за мозъка Кратките видеоклипове са като " джънк храна " за мозъка. Точно както нездравословните храни съдържат преднамерено заложени пристрастяващи детайли, по този начин и цифровото наличие е проектирано да сътвори взаимозависимост.
Поради тези манипулативни детайли няма здравословна граница за потреблението на такова наличие, изключително за деца и младежи. А тук се крие още едно лукавство - достигането на избрана граница, към този момент не ние преценяме какъв брой е задоволително, а пристрастеният ни мозък с намалена функционалност за взимане на решения. Защо хората стават все по-ирационални Ако ви се коства, че хората в близост стават все по-глупави и ирационални, не ви се присвижда. Това в действителност се случва! Масовата консумация на малко цифрово наличие води до деградация на когнитивните качества на цели генерации.
Когнитивното развиване и здраве са в директна взаимозависимост от здравословното умствено стимулиране по време на развиването. Но вместо това, предлагаме на мозъците си непрекъсната доза от " бързо наслаждение " без никаква изгода. Последната опция за смяна Образователната система би трябвало незабавно да поема главната роля в основаването на здравословни умствени тласъци в верните възрасти и да насърчи развиването на висшите когнитивни функционалности.
В противоположен случай рискуваме да навлезем в ерата на " Идиокрацията " - светът от едноименния филм, където интелигентността е необичайност - тъкмо сега, когато изкуственият разсъдък става все по-мощен.
Парадоксът е мъчителен: до момента в който сътворяваме все по-умни машини, ние самите ставаме все по-глупави .
Интересното е, че от ден на ден хора в самите обществени мрежи стартират да споделят своите паники по тематиката. Потребители на TikTok и Instagram все по-често разгласяват видеа, в които описват по какъв начин са забелязали утежняване на концентрацията си, по какъв начин не могат да четат книги като преди или по какъв начин се усещат като в " мъгла " след часове скролване. Хаштагове като #digitaldetox, #screentime и #socialmediabreak набират известност, а групи за взаимопомощ при цифрова детоксикация порастват непрестанно. Невидимата опасност в джоба ни В епохата на късите видеоклипове живеем заобиколени от невидима опасност, която носим в личните си джобове. Множество ЕЕГ (електроенцефалографски) проучвания предизвестяват с паника: гледането на цифрово наличие от къси видеоклипове - като Instagram Reels, TikToks или Фейсбук Shorts - съществено поврежда нашата дарба за самоконтрол, селективно внимание и памет.
Това не е случайност. Технологичните колоси употребяват най-новите открития в логиката на психиката и невронауката, с цел да основат наличие, което безусловно " заробва " нашия мозък - и то в наша лична щета. Пробуждането: Хората стартират да осъзнават казуса Любопитен феномен се случва напоследък в обществените мрежи - от ден на ден консуматори стартират намерено да споделят своите наблюдения за отрицателните резултати от несъразмерната консумация на малко наличие. В мненията под известни клипове постоянно четем самопризнания като:
" Не мога да се съсредоточвам на работа откакто превъртам TikTok заран "
" Забелязвам, че не мога да чета книги като преди - вниманието ми не е същото като преди "
" Чувствам се като в мъгла след часове в Instagram "
Особено впечатляващо е, че младежите - тези, които са най-засегнати от казуса - са и най-активни в търсенето на решения. Появяват се провокации за понижаване на потреблението на телефона, споделят се тактики за по-съзнателна консумация на наличие, а някои даже документират своя път към цифров минимализъм.
Кратките клипове са майсторски проектирани да свръхстимулират зоните в мозъка, свързани с мотивацията и удоволствието. Резултатът? Бързо се основава пристрастено държание с несъразмерна консумация, сходно на наркотичната взаимозависимост. Най-коварното е, че няма никаква информация за потребителите къде е границата. Никой не ни споделя по кое време сме " преяли " с къси клипове или какъв брой е прекомерно доста. Алгоритмите са програмирани да ни държат залепени към екрана допустимо най-дълго време. Как работи цифровият капан Постоянното превключване сред разнообразни клипове изисква непрестанно сменяне на подтекста, което фрапантно понижава:
- Обхвата на вниманието
- Способността за добър фокус
- Процесите на консолидиране на паметта
При младежи (средна възраст 21 години) по време на несъразмерна цифрова консумация се следи мощно намалена интензивност на префронталния дял на мозъка - точно тази област дава отговор за:
- Контрола върху импулсите
- Селективното внимание
- Планирането
- Критичното мислене
- Взимането на решения Атака против мозъка ни: Какво се случва в главата ни Резултатите от проучванията са шокиращи: вследствие на честата приложимост на къси видеоклипове трайно се усилва импулсивното държание и се намалява способността за всички висши мисловни функционалности. В някои научни публикации се цитира увреда на префронталния дял до 5 пъти по-голяма от тази при алкохолизма.
Представете си - нещо, което вършим всекидневно и считаме за безобидно забавление, може да бъде по-вредно от алкохола! Децата са най-уязвимите жертви Когато цифровата консумация се случва в ранна детска възраст, последствията са още по-драматични. Мозъкът на детето просто не получава късмет да развие обикновено значимите си функционалности. До най-малко 20-годишна възраст използването на такова цифрово наличие директно и трайно поврежда развиването на мозъка.
Важно е да знаем, че префронталният дял на мозъка - този " основен изпълнителен шеф " на нашите мисловни качества - се развива до към 25-годишна възраст. Всяко нездравословно влияние през този интервал може да има дълготрайни последици. " Джънк фууд " за мозъка Кратките видеоклипове са като " джънк храна " за мозъка. Точно както нездравословните храни съдържат преднамерено заложени пристрастяващи детайли, по този начин и цифровото наличие е проектирано да сътвори взаимозависимост.
Поради тези манипулативни детайли няма здравословна граница за потреблението на такова наличие, изключително за деца и младежи. А тук се крие още едно лукавство - достигането на избрана граница, към този момент не ние преценяме какъв брой е задоволително, а пристрастеният ни мозък с намалена функционалност за взимане на решения. Защо хората стават все по-ирационални Ако ви се коства, че хората в близост стават все по-глупави и ирационални, не ви се присвижда. Това в действителност се случва! Масовата консумация на малко цифрово наличие води до деградация на когнитивните качества на цели генерации.
Когнитивното развиване и здраве са в директна взаимозависимост от здравословното умствено стимулиране по време на развиването. Но вместо това, предлагаме на мозъците си непрекъсната доза от " бързо наслаждение " без никаква изгода. Последната опция за смяна Образователната система би трябвало незабавно да поема главната роля в основаването на здравословни умствени тласъци в верните възрасти и да насърчи развиването на висшите когнитивни функционалности.
В противоположен случай рискуваме да навлезем в ерата на " Идиокрацията " - светът от едноименния филм, където интелигентността е необичайност - тъкмо сега, когато изкуственият разсъдък става все по-мощен.
Парадоксът е мъчителен: до момента в който сътворяваме все по-умни машини, ние самите ставаме все по-глупави .
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ