Скрининг за рак на дебелото черво на 93 380 души показа 14,2% положителни теста
Скрининг за рак на дебелото черво на 93 380 души сподели 14,2% позитивни теста
Скрининг за рак на дебелото черво, проведен от фондация, единствено за 3 месеца е обхванал 93 381 българи при проект на страната за идващите 4 година да бъдат тествани 100 000 души. Това стана ясно от резултатите на националната акция на фондация “Лъчезар Цоцорков ”, разгърната в 101 обитаеми места в страната посредством над 300 лаборатории сред март и
юни под мотото “Заедно против рака на дебелото черво ”.
“Скринингът носи безспорни стопански изгоди на страната ни. Имаше голям смисъл и поради всички същински човешки истории, които хората споделяха с нас по време на самодейността, и поради избавените животи ”, сподели Елена Джамбазова,
програмен шеф “Здравеопазване ” във фондацията и “мотор ” на акцията по думите на сътрудниците ѝ.
Големият брой изследвани хора и включването на толкоз доста градове от другите райони на страната придава на данните смисъл и на национално представително изследване за България – единствената страна в Европейския съюз, в която се регистрира увеличение на смъртността от онкологични болести. Използвано е проучването за окултна, скрита кръв в изпражненията –
най-често употребяваният и на ниска цена способ на скрининг за рак на дебелото черво в съюза.
С позитивен тест са 14,2% от участниците. Това не е диагноза, а мотив за спомагателна инспекция, и хората са ориентирани за инвазивно проучване на вътрешността на дебелото черво – колоноскопия, която сигурно да откри или отхвърли рака. Вече има пациенти,
минали през сполучливо премахване на образуванията, описаха лекари.
Колоректалният карцином, както медицината назовава рака на дебелото и правото черво, по данни на GLOBOCAN е номер едно измежду онкологичните болести в България (15,5% от всички новодиагностицирани),
а по смъртност го изпреварва единствено ракът на белия дроб.
От колоректален рак всеки ден си отиват по 8 българи, за година – към 2760 души, заяви специалистът в региона на здравните политики доктор Славейко Джамбазов при представянето на резултатите от скрининга.
Основната причина за високия брой на умрелите е късното разкриване,
тъй като постоянно липсват признаци чак до напредването на рака. Ако карциномът е открит в началната му фаза, на 5-ата година са живи най-малко 90% от пациентите. Когато диагнозата е сложена в напреднал етап – най-вече 14 от 100 души. Голяма разлика има и в качеството на живот и затрудненията при хората със болестта.
Целта на скрининга за рак на дебелото черво е злокачествените тумори да се открият в начален етап, когато възможностите за сполучливо лекуване са положителни.
Скрининговата стратегия за ранно определяне има безценния капацитет да избавя животи и да способства с над 31 млн. лв. към БВП през живота на пациентите, които евентуално могат да бъдат
диагностицирани посредством нея.
За съпоставяне – направените разноски за самодейността са били кръгло 1,430 млн. лева, или приблизително по 15 лева на участник. Ако се вкара на национално равнище измежду най-застрашената възрастова група от 50 до 74 година, такава акция може
да спести над 27 млн. лева за здраве до 2029 година вследствие на предотвратените напреднали случаи.
Фондацията благодари на актьорите Теодора Духовникова и Захари Бахаров, които безплатно вземат участие в акцията и дават публичност на самодейността. За акцията е съдействало и Министерството на здравеопазването, на което е възложен анализът на резултатите.
Скринингът демонстрира ясна наклонност за разлика на риска според от пола.
От 59 хиляди изследвани дами 7000 се оказват с позитивен резултат за окултна, скрита в изпражненията кръв. От доста по-нисък сбор мъже обаче – 34 хиляди, има непосредствен безспорен брой на позитивните проби (6225). Разликата е изключително забележима в процентите позитивни
проби – 11,93% от дамите против 18,19% от мъжете.
Смущава и разпределението на случаите по възраст. В считаната за подрискова група от 18 до 49 година има 9% позитивни теста, или близо 1 от 10 души. Теоретично за рака на дебелото черво с ранно начало е по-вероятно да има генетичен съставен елемент. В скрининга на фондацията 16,2%
оповестяват за кръвен родственик с рак на делето или правото черво.
Другите рискови фактори, върху които човек няма власт, са възраст над 45-50 година, хронични възпалителни и автоимунни заболявания на червата. Но може да въздейства върху неподходящите
фактори от метода на живот
– пушене, алкохол, затлъстяване, липса на физическа интензивност. Справянето с тези привички на равнище общество допускат дълготрайни ограничения и възможни резултати надалеч в бъдещето. Бързи резултати за понижаване на смъртността обаче може да даде въвеждането на скринингова стратегия, която да откри хората с колоректален карцином в ранен етап, изясни доктор Джамбазов.
Скрининг за рак на дебелото черво, проведен от фондация, единствено за 3 месеца е обхванал 93 381 българи при проект на страната за идващите 4 година да бъдат тествани 100 000 души. Това стана ясно от резултатите на националната акция на фондация “Лъчезар Цоцорков ”, разгърната в 101 обитаеми места в страната посредством над 300 лаборатории сред март и
юни под мотото “Заедно против рака на дебелото черво ”.
“Скринингът носи безспорни стопански изгоди на страната ни. Имаше голям смисъл и поради всички същински човешки истории, които хората споделяха с нас по време на самодейността, и поради избавените животи ”, сподели Елена Джамбазова,
програмен шеф “Здравеопазване ” във фондацията и “мотор ” на акцията по думите на сътрудниците ѝ.
Големият брой изследвани хора и включването на толкоз доста градове от другите райони на страната придава на данните смисъл и на национално представително изследване за България – единствената страна в Европейския съюз, в която се регистрира увеличение на смъртността от онкологични болести. Използвано е проучването за окултна, скрита кръв в изпражненията –
най-често употребяваният и на ниска цена способ на скрининг за рак на дебелото черво в съюза.
С позитивен тест са 14,2% от участниците. Това не е диагноза, а мотив за спомагателна инспекция, и хората са ориентирани за инвазивно проучване на вътрешността на дебелото черво – колоноскопия, която сигурно да откри или отхвърли рака. Вече има пациенти,
минали през сполучливо премахване на образуванията, описаха лекари.
Колоректалният карцином, както медицината назовава рака на дебелото и правото черво, по данни на GLOBOCAN е номер едно измежду онкологичните болести в България (15,5% от всички новодиагностицирани),
а по смъртност го изпреварва единствено ракът на белия дроб.
От колоректален рак всеки ден си отиват по 8 българи, за година – към 2760 души, заяви специалистът в региона на здравните политики доктор Славейко Джамбазов при представянето на резултатите от скрининга.
Основната причина за високия брой на умрелите е късното разкриване,
тъй като постоянно липсват признаци чак до напредването на рака. Ако карциномът е открит в началната му фаза, на 5-ата година са живи най-малко 90% от пациентите. Когато диагнозата е сложена в напреднал етап – най-вече 14 от 100 души. Голяма разлика има и в качеството на живот и затрудненията при хората със болестта.
Целта на скрининга за рак на дебелото черво е злокачествените тумори да се открият в начален етап, когато възможностите за сполучливо лекуване са положителни.
Скрининговата стратегия за ранно определяне има безценния капацитет да избавя животи и да способства с над 31 млн. лв. към БВП през живота на пациентите, които евентуално могат да бъдат
диагностицирани посредством нея.
За съпоставяне – направените разноски за самодейността са били кръгло 1,430 млн. лева, или приблизително по 15 лева на участник. Ако се вкара на национално равнище измежду най-застрашената възрастова група от 50 до 74 година, такава акция може
да спести над 27 млн. лева за здраве до 2029 година вследствие на предотвратените напреднали случаи.
Фондацията благодари на актьорите Теодора Духовникова и Захари Бахаров, които безплатно вземат участие в акцията и дават публичност на самодейността. За акцията е съдействало и Министерството на здравеопазването, на което е възложен анализът на резултатите.
Скринингът демонстрира ясна наклонност за разлика на риска според от пола.
От 59 хиляди изследвани дами 7000 се оказват с позитивен резултат за окултна, скрита в изпражненията кръв. От доста по-нисък сбор мъже обаче – 34 хиляди, има непосредствен безспорен брой на позитивните проби (6225). Разликата е изключително забележима в процентите позитивни
проби – 11,93% от дамите против 18,19% от мъжете.
Смущава и разпределението на случаите по възраст. В считаната за подрискова група от 18 до 49 година има 9% позитивни теста, или близо 1 от 10 души. Теоретично за рака на дебелото черво с ранно начало е по-вероятно да има генетичен съставен елемент. В скрининга на фондацията 16,2%
оповестяват за кръвен родственик с рак на делето или правото черво.
Другите рискови фактори, върху които човек няма власт, са възраст над 45-50 година, хронични възпалителни и автоимунни заболявания на червата. Но може да въздейства върху неподходящите
фактори от метода на живот
– пушене, алкохол, затлъстяване, липса на физическа интензивност. Справянето с тези привички на равнище общество допускат дълготрайни ограничения и възможни резултати надалеч в бъдещето. Бързи резултати за понижаване на смъртността обаче може да даде въвеждането на скринингова стратегия, която да откри хората с колоректален карцином в ранен етап, изясни доктор Джамбазов.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ