,fit(1920:897)&format=webp)
Скръбта след смъртта на домашен любимец може да е толкова силна, колкото и при загуба на член на семейството
Скръбта след загубата на домакински любим може да бъде също толкоз продължителна и тежка, колкото и тази след гибелта на непосредствен човек. Това демонстрират нови научни данни, които удостоверяват нещо, което милиони хора към този момент знаят от персонален опит – връзката с животните постоянно е дълбока, прочувствена и фундаментална.
Проучване, оповестено в академичното списание PLOS One и представено от The Guardian, открива, че хората, претърпели загубата на домакински любим, могат да развият така наречен дълготрайно разстройство на скръбта (Prolonged Grief Disorder, PGD) – положение, публично прието в психологичното здраве, само че все още диагностицирано единствено при загуба на обичан човек.
PGD може да продължи месеци и даже години наред и се характеризира с интензивна горест и блян, възприятие на безизходност, обществена изолираност, компликации в осъществяването на дейности от всекидневието и чувство, че „ част от самия теб е изчезнала “.
Данните: домашните любимци не са „ по-леката “ загуба
Изследването обгръща 975 пълнолетни души във Англия. От тях 7,5% от хората, изгубили домакински любим, дават отговор на критериите за диагностициране на PGD. Това е съвсем същият дял като при хората, изгубили непосредствен другар.
Разликите по отношение на загубата на членове на фамилията са минимални: след гибел на баба или дядо – 8,3%, след загуба на брат или сестра – 8,9%, и след гибел на сътрудник – 9,1%.
По-високи равнища на продължителна тъга се следят само при загуба на родител (11,2%) или дете (21,3%).
Около една пета от участниците, претърпели както загуба на човек, по този начин и на домакински любим, декларират, че са усетили гибелта на животното по-тежко. Това е изключително показателно на фона на по-ранни проучвания, съгласно които хората постоянно изпитват позор, усещат се неловко или обществено изолирани, когато показват мощна тъга за умрял домакински любим.
Един от всеки 12 случая на PGD е обвързван със гибелта на домакински любим
Проучването стига до още един значим извод: почти един от всеки 12 случая на дълготрайно разстройство на скръбта във Англия е обвързван със гибелта на домакински любим. Причината е елементарна – към половината от възрастните хора имат животно, а продължителността на живота им е доста по-кратка от тази на хората.
Авторът на проучването – Филип Хайланд, професор по логика на психиката в Maynooth University (Ирландия), акцентира, че признаците на тежка тъга при загуба на домакински любим са идентични с тези при загуба на човек. Разлика в прекарването на двете загуби на процедура няма.
Неговото мнение е, че резултатите съставляват „ поредно и безапелационно доказателство “, че скръбта за домакински любим е изцяло законна и че диагностичните насоки би трябвало да бъдат разширени.
Проблемът с дефиницията
По думите на Хайланд актуалните диагностични стандарти не разрешават слагането на диагноза PGD, в случай че умрелият не е човек. Това води до парадоксална обстановка: човек може да покрива всички симптоматични и функционални критерии за тежка тъга, само че да остане без диагноза – само тъй като загубата не е на представител на Homo sapiens sapiens.
„ От психическа и еволюционна позиция това е извънредно мъчно за отбрана “, разяснява той, като прибавя, че изключването на загубата на домакински любим от формалните критерии може да се преглежда освен като научно неправилно, само че и като безчувствено.
Проучване, оповестено в академичното списание PLOS One и представено от The Guardian, открива, че хората, претърпели загубата на домакински любим, могат да развият така наречен дълготрайно разстройство на скръбта (Prolonged Grief Disorder, PGD) – положение, публично прието в психологичното здраве, само че все още диагностицирано единствено при загуба на обичан човек.
PGD може да продължи месеци и даже години наред и се характеризира с интензивна горест и блян, възприятие на безизходност, обществена изолираност, компликации в осъществяването на дейности от всекидневието и чувство, че „ част от самия теб е изчезнала “.
Данните: домашните любимци не са „ по-леката “ загуба
Изследването обгръща 975 пълнолетни души във Англия. От тях 7,5% от хората, изгубили домакински любим, дават отговор на критериите за диагностициране на PGD. Това е съвсем същият дял като при хората, изгубили непосредствен другар.
Разликите по отношение на загубата на членове на фамилията са минимални: след гибел на баба или дядо – 8,3%, след загуба на брат или сестра – 8,9%, и след гибел на сътрудник – 9,1%.
По-високи равнища на продължителна тъга се следят само при загуба на родител (11,2%) или дете (21,3%).
Около една пета от участниците, претърпели както загуба на човек, по този начин и на домакински любим, декларират, че са усетили гибелта на животното по-тежко. Това е изключително показателно на фона на по-ранни проучвания, съгласно които хората постоянно изпитват позор, усещат се неловко или обществено изолирани, когато показват мощна тъга за умрял домакински любим.
Един от всеки 12 случая на PGD е обвързван със гибелта на домакински любим
Проучването стига до още един значим извод: почти един от всеки 12 случая на дълготрайно разстройство на скръбта във Англия е обвързван със гибелта на домакински любим. Причината е елементарна – към половината от възрастните хора имат животно, а продължителността на живота им е доста по-кратка от тази на хората.
Авторът на проучването – Филип Хайланд, професор по логика на психиката в Maynooth University (Ирландия), акцентира, че признаците на тежка тъга при загуба на домакински любим са идентични с тези при загуба на човек. Разлика в прекарването на двете загуби на процедура няма.
Неговото мнение е, че резултатите съставляват „ поредно и безапелационно доказателство “, че скръбта за домакински любим е изцяло законна и че диагностичните насоки би трябвало да бъдат разширени.
Проблемът с дефиницията
По думите на Хайланд актуалните диагностични стандарти не разрешават слагането на диагноза PGD, в случай че умрелият не е човек. Това води до парадоксална обстановка: човек може да покрива всички симптоматични и функционални критерии за тежка тъга, само че да остане без диагноза – само тъй като загубата не е на представител на Homo sapiens sapiens.
„ От психическа и еволюционна позиция това е извънредно мъчно за отбрана “, разяснява той, като прибавя, че изключването на загубата на домакински любим от формалните критерии може да се преглежда освен като научно неправилно, само че и като безчувствено.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ