Скоростта на звука на Марс бе измерена за първи път

Скоростта на звука на Марс бе измерена за първи път и тя е много по-различна от тази на Земята. Марсоходът „ Пърси “ (Perseverance) е оборудван както с микрофон, по този начин и с лазери и експерти използваха тази композиция, с цел да измерят скоростта на звука в неговата среда.

През последните 50 години камерите на галактическите апарати ни разрешават да виждаме други планети – от време на време в дължини на вълната, оттатък тези, които човешкото око разпознава. „ Пърси “ обаче е първият, който разполага и с микрофон. Благодарение на него ние можем да изучим един непознат свят и от по-различна вероятност. Както без подозрение знаете, звукът не може да се популяризира в галактическото пространство. Ето за какво Марс е единственото място, на което нашите сонди биха могли да се възползват от съществуването на микрофон (както и на Титан).

От научна позиция откритията, оповестени по време на 53-ата Лунна и планетарна научна конференция от планетарния академик  Баптис Чид от националната лаборатория „ Лос Аламос “, разкриват високи температурни съмнения по повърхността на Марс, които за в бъдеще несъмнено би трябвало да бъдат проучени по-подробно.

Скоростта на звука не е универсална константа. Тя се трансформира според от плътността и температурата на средата, през която звукът пътува. Колкото по-плътна е средата, толкоз по-бързо се придвижва.

Ето за какво звукът се движи с 343 метра в секунда в нашата атмосфера при температура от 20 градуса по Целзий, само че с 1480 метра в секунда във вода и с 5100 метра в секунда в стомана.

Атмосферата на Марс (0.020 kg/m3) е доста по-разредена от земната (около 1.2 kg/m3). Само това би трябвало да ни приказва, че звукът на Червената планета ще се популяризира по по-различен метод.

Атмосферният слой директно над повърхността – така наречен планетарен граничен пласт – усложнява в допълнение обстановката. През деня стоплянето на повърхността генерира конвективни възходящи потоци, които основават мощна турбуленция.

Стандартните принадлежности за тестването на топлинните градиенти на повърхността са извънредно прецизни, само че могат да се повлияят от най-различни неща. За благополучие, „ Пърси “ разполага с нещо неповторимо – микрофони, които ни разрешават да чуем звуците на Марс, както и лазери, които да предизвикат тон в верния миг.

 С помощта микрофона учените записват вариациите в акустичното налягане сега, в който лазерът на марсохода разрушава част от локалните скали. Впоследствие мерят времето сред изстрелването на лазера и момента, в който звукът доближава до микрофона на височина от 2,1 метра. Именно по този начин те пресмятат скоростта на звука на повърхността.

„ Скоростта на звука, получена посредством тази техника, се пресмята по целия път на акустично разпространяване, който минава от земята до височината на микрофона “, пишат откривателите в своя конферентен отчет.

Резултатите на учените поддържат по-стари прогнози, съгласно които звуците се популяризират през атмосферата наоколо до повърхността с към 240 метра в секунда.

„ Заради неповторимите свойства на молекулите въглероден диоксид при ниско налягане Марс е единствената скалиста планета в Слънчевата система с атмосфера, при която скоростта на звука се трансформира тъкмо в средата на звуковата честотна лента (20 херца до 20 000 херца) “, пишат още откривателите.

При честоти над 240 херца вибриращите молекули въглероден диоксид нямат време да се успокоят или да се върнат към първичното си положение. В резултат на това получаваме тон, който пътува с повече от 10 метра в секунда при по-високи честоти, в сравнение с при по-ниски.

С други думи – по-високите звуци доближават слушателя по-бързо от по-ниските.

Можете да прочетете целия отчет на учените.

Източник: Science Alert