Как в СССР проектират влак с реактивен двигател на покрива
Скоростният вагон-лаборатория е сполучлив план и потвърждава, че влаковете могат да се движат със скоростта на аероплан.
Но го застига печална орис.
Съветските инженери през 1970-те се пробват да изяснят каква оптималната скорост може да развие трен, в случай че му бъде монтиран… реактивен мотор. Проектът е наименуван точно по този начин – „ Скоростна вагон-лаборатория “.
Валентин Кунов/ТАСС
Идеята, че влаковете могат да „ летят “, вълнува мозъците на учените през целия XX век. Веднага ще ви кажем: получава им се. Това е вагон, който „ лети “ по релсите със скорост 250 км/ч. Въпреки това той по този начин и не влиза в серийно произвеждане. Защо? И що за структура е това?
Наследник на аеровагона
Изобретателят на аеровагона Валериан Иванович Абаковски (1895-1921)Снимка със свободен достъп
За първи път руските инженери се пробват да накарат влаковете да „ летят “ по релсите преди 100 години, когато Валериан Абаковски, елементарен водач от гр. Тамбов (460 км от Москва), убеждава началниците да го пуснат в Тамбовската жп работилница и при започване на 1920-те конструира аеровагон: той безусловно прикрепя витло към вагона и му инсталира авиационен мотор.
Аеровагонът на АбаковскиСнимка със свободен достъп
Вагонът на Абаковски развива до 140 км/ч – невиждана за тези времена скорост. През лятото на 1921 година планът сполучливо навърта над 3000 км, създаването е оповестена за сполучлива и вземат решение да я употребяват за бърз превоз на изключително значими хора.
В утрото на 24 юли 1921 година самият Абаковски и делегация от задгранични комунисти потеглят към руските миньори. Пътят натам минава без катастрофи, аеровагонът се движи със скорост 40-45 км/ч. Но на назад делегацията взема решение да усили скоростта. След като развива 85 км/ч, аеровагонът излетява от релсите с цялостна скорост и се разрушава. От 22-ма души шестима не претърпяват злополуката.
Още един опит
Central Press/Getty Images
„ Скоростната вагон-лаборатория “ е вторият руски опит да се направи скоростен трен. Още повече, че по същото време, през 1966 година, аналогични опити вървят и в Съединени американски щати: по плана с показател М-497 и название Black Beetle работи Нюйоркската централна железница. Те създават трен, който развива до 296 км/ч при маса от 51,3 тона.
Град Калинин. 29 ноември 1970 г.ТАСС
В Съюз на съветските социалистически републики вземат решение да не остават по-назад и през 1960-те години в Калининския вагоностроителен цех работят над личен състав въз основата на електрическия трен ЕР22. Той се задвижва от два мотора АИ-25 – те се употребяват в най-новия по това време аероплан Як-40.
Вагон с реактивна двигателна сила, на който е инсталиран мотор от аероплан „ ЯК-40 “.А. Запара/ТАСС
За да се понижи въздушното противодействие, на вагона са инсталирани обтекатели начело и отзад; спирачките също са усъвършенствани доста – те са създадени по този начин, че да устоят голямо натоварване при стартирането на мотора. Изпитанията на състава са извършени в аеродинамичен тунел, за който са издигнати 15 разнообразни макета на вагона.
Скоростна вагон-лаборатория с реактивна тягаВалентин Кунов/ТАСС
Вагонът е подготвен на 20 октомври 1970 година. Той тежи 59 тона, от които 6 се падат на керосина. Само за 10-15 секунди той развива до 50 км/ч, а рекордната му скорост е 249 км/ч (според други данни тя е даже 274 км/ч). Това е оптималната допустима скорост за жп линия. Въпреки това той по този начин и не става първият скоростен трен.
Архивна фотография
Ръждясва и става монумент
За това има няколко аргументи. На първо място, стартирането на скоростния трен изисква огромна доработка на железопътната линия: с цел да не издухва чакъла, положен по жп линиите, той би трябвало да бъде заменен с бетоново покритие.
Марина Лисицева/ТАСС
На второ място, гарите би трябвало да бъдат преместени на доста разстояние от жилищните квартали поради мощния звук на моторите.
Тогава вземат решение, че новите пътища и новите гари вършат плана стопански неуместен, само че не и ненужен. Програмата „ Скоростна вагон-лаборатория “ е закрита през 1975 година, откакто е оповестена за изцяло изпълнена. Вагонът на реактивна двигателна сила става източник на скъпа информация за държанието на влаковете при свръхвисоки скорости. Скоро тези резултати са употребявани за основаването на скоростния пътнически влак „ Руска тройка “. Що се отнася до самата „ Скоростна вагон-лаборатория “, то тя е оставена да ръждясва на гара Дорошиха в Твер.
MrStepanovka (CC BY 3.0)
За него си спомнят още веднъж чак през 2008 година. Носът на вагона с реактивен мотор е отсечен, оцветен и повдигнат като монумент в чест на 110-годишнината на Тверския (бившия Калинински) вагоностроителен цех.
източник: RUSSIA BEYOND
Но го застига печална орис.
Съветските инженери през 1970-те се пробват да изяснят каква оптималната скорост може да развие трен, в случай че му бъде монтиран… реактивен мотор. Проектът е наименуван точно по този начин – „ Скоростна вагон-лаборатория “.
Валентин Кунов/ТАСС
Идеята, че влаковете могат да „ летят “, вълнува мозъците на учените през целия XX век. Веднага ще ви кажем: получава им се. Това е вагон, който „ лети “ по релсите със скорост 250 км/ч. Въпреки това той по този начин и не влиза в серийно произвеждане. Защо? И що за структура е това?
Наследник на аеровагона
Изобретателят на аеровагона Валериан Иванович Абаковски (1895-1921)Снимка със свободен достъп
За първи път руските инженери се пробват да накарат влаковете да „ летят “ по релсите преди 100 години, когато Валериан Абаковски, елементарен водач от гр. Тамбов (460 км от Москва), убеждава началниците да го пуснат в Тамбовската жп работилница и при започване на 1920-те конструира аеровагон: той безусловно прикрепя витло към вагона и му инсталира авиационен мотор.
Аеровагонът на АбаковскиСнимка със свободен достъп
Вагонът на Абаковски развива до 140 км/ч – невиждана за тези времена скорост. През лятото на 1921 година планът сполучливо навърта над 3000 км, създаването е оповестена за сполучлива и вземат решение да я употребяват за бърз превоз на изключително значими хора.
В утрото на 24 юли 1921 година самият Абаковски и делегация от задгранични комунисти потеглят към руските миньори. Пътят натам минава без катастрофи, аеровагонът се движи със скорост 40-45 км/ч. Но на назад делегацията взема решение да усили скоростта. След като развива 85 км/ч, аеровагонът излетява от релсите с цялостна скорост и се разрушава. От 22-ма души шестима не претърпяват злополуката.
Още един опит
Central Press/Getty Images
„ Скоростната вагон-лаборатория “ е вторият руски опит да се направи скоростен трен. Още повече, че по същото време, през 1966 година, аналогични опити вървят и в Съединени американски щати: по плана с показател М-497 и название Black Beetle работи Нюйоркската централна железница. Те създават трен, който развива до 296 км/ч при маса от 51,3 тона.
Град Калинин. 29 ноември 1970 г.ТАСС
В Съюз на съветските социалистически републики вземат решение да не остават по-назад и през 1960-те години в Калининския вагоностроителен цех работят над личен състав въз основата на електрическия трен ЕР22. Той се задвижва от два мотора АИ-25 – те се употребяват в най-новия по това време аероплан Як-40.
Вагон с реактивна двигателна сила, на който е инсталиран мотор от аероплан „ ЯК-40 “.А. Запара/ТАСС
За да се понижи въздушното противодействие, на вагона са инсталирани обтекатели начело и отзад; спирачките също са усъвършенствани доста – те са създадени по този начин, че да устоят голямо натоварване при стартирането на мотора. Изпитанията на състава са извършени в аеродинамичен тунел, за който са издигнати 15 разнообразни макета на вагона.
Скоростна вагон-лаборатория с реактивна тягаВалентин Кунов/ТАСС
Вагонът е подготвен на 20 октомври 1970 година. Той тежи 59 тона, от които 6 се падат на керосина. Само за 10-15 секунди той развива до 50 км/ч, а рекордната му скорост е 249 км/ч (според други данни тя е даже 274 км/ч). Това е оптималната допустима скорост за жп линия. Въпреки това той по този начин и не става първият скоростен трен.
Архивна фотография
Ръждясва и става монумент
За това има няколко аргументи. На първо място, стартирането на скоростния трен изисква огромна доработка на железопътната линия: с цел да не издухва чакъла, положен по жп линиите, той би трябвало да бъде заменен с бетоново покритие.
Марина Лисицева/ТАСС
На второ място, гарите би трябвало да бъдат преместени на доста разстояние от жилищните квартали поради мощния звук на моторите.
Тогава вземат решение, че новите пътища и новите гари вършат плана стопански неуместен, само че не и ненужен. Програмата „ Скоростна вагон-лаборатория “ е закрита през 1975 година, откакто е оповестена за изцяло изпълнена. Вагонът на реактивна двигателна сила става източник на скъпа информация за държанието на влаковете при свръхвисоки скорости. Скоро тези резултати са употребявани за основаването на скоростния пътнически влак „ Руска тройка “. Що се отнася до самата „ Скоростна вагон-лаборатория “, то тя е оставена да ръждясва на гара Дорошиха в Твер.
MrStepanovka (CC BY 3.0)
За него си спомнят още веднъж чак през 2008 година. Носът на вагона с реактивен мотор е отсечен, оцветен и повдигнат като монумент в чест на 110-годишнината на Тверския (бившия Калинински) вагоностроителен цех.
източник: RUSSIA BEYOND
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ