Защо вярваме на фалшиви новини, които звучат „логично“?
Скорошно изследване на Yettel демонстрира, че 58% от хората са по-склонни да не ревизират вести, които съответстват със личните им убеждения
Дезинформацията е част от ежедневната медийна среда - 9 от 10 души на възраст сред 20 и 50 години у нас са се сблъсквали с манипулативно наличие в медиите. Това стана ясно от скорошно изследване на Yettel, отдадено на медийната просветеност. Тази година телекомът слага медийните умения във фокуса на 20-ото юбилейно издание на публично виновната стратегия „ Безопасен интернет и развиване на цифровите умения ". Изследването има за цел да откри по какъв начин хората се осведомят, какъв брой постоянно срещат подвеждащо наличие, по какъв начин разпознават дали една вест е погрешна и какво въздейства на преценката им, с цел да маркира в кои области би трябвало да се работи за усъвършенстване.
Способността да направляваме сполучливо в новинарския поток и да оценяваме сериозно информацията, с цел да не се подвеждаме и поддаваме на манипулативни въздействия, е едно от основните умения на утрешния ден. „ Целият цифров живот на нашите клиенти минава през мрежата ни и ние имаме основна роля в това да им помогнем, да им дадем инструментите и методите, посредством които те да се усещат предпазени ", споделя Боян Иванович, шеф „ Корпоративни връзки " в Yettel България.
Трансформацията на медиите и оценка на новините по нюх
От изследването на Yettel ясно се вижда, че главният източник на информация е малкия екран, следвана от обществени мрежи и новинарски уеб сайтове. Макар видимо обичайните медии да отстъпват пред цифровите платформи, в действителност те не престават да имат своето влияние. „ Хората употребяват изрезки от телевизионно наличие през обществените мрежи - посредством изявления, мнения, линкове и къси видео клипове. Затова и въздействието на обичайните медии не е намаляло, в противен случай ", счита Иванович.
Тъй като дезинформацията е необятно публикувана в медийната среда, е значимо по какъв начин хората правят оценка новините и кое въздейства върху преценката им. Изненадващ резултат от изследването е фактът, че 44% от участниците разчитат главно на усета си в преценката дали една вест е вярна. Може ли обаче този нюх да бъде подвеждащ? Когато информацията е доста, а времето е малко, хората са склонни да употребяват бързи умствени директни пътища, с цел да стигат до бързи изводи.
„ Днешната медийна среда работи посредством скорост, страст и обществено доверие. Проектирана е по този начин, че да заобикаля рационалната инспекция. Затова усетът може да бъде потребен сигнал, само че не е задоволителен за инспекция на обстоятелствата в новините ", споделя Боян Иванович. Той разяснява, че дезинформацията разчита на струпване - в случай че една неистина е задоволително огромна и се повтори задоволително постоянно, хората са по-склонни да ѝ повярват.
На какво имаме вяра - ролята на страстите, обществения кръг и логаритмите
Основни фактори, които въздействат на преценката ни, когато четем вести, са страстите, общественият кръг и логаритмите в обществените платформи. Емоциите имат силата да замъгляват усещанията ни. Например, в случай че обещано наличие провокира у нас яд или отвращение, то по-силно притегля вниманието ни. Иванович обръща внимание и върху така наречен „ абсурд на отрицателните вести ". „ От една страна, хората настояват, че съзнателно заобикалят отрицателни вести, тъй като ги натоварват. Същевременно тъкмо отрицателните вести притеглят най-вече внимание. Това е естествена реакция - възприемаме ги като риск и желаеме да се предпазим, по тази причина сме по-склонни да им имаме вяра ", разяснява той. Друг публикуван психически механизъм е по-лесното разбиране на информация, която удостоверява това, което към този момент мислим. Проучването демонстрира, че 58% от хората са по-склонни да не ревизират вести, които съответстват със личните им убеждения.
Социалният кръг също дефинира на какво имаме вяра - 63% от хората се доверяват повече на вест, когато е споделена от прочут човек. Това е изцяло естествено - доверието в индивида се трансферира върху наличието и сме склонни да пропуснем инспекцията на обстоятелствата. Освен това, над половината (54%) от хората признават, че не са склонни да поправят свои близки даже когато знаят, че споделената от тях информация е погрешна.
Често осъзнаването, че една вест е погрешна, идва след първичната прочувствена реакция, която е шерване в обществената мрежа. Това ни вкарва в така наречен „ ехтене стаи " - логаритмите стартират да ни демонстрират повече от същото наличие, с което сме взаимодействали и то стартира да ни се коства все по-достоверно.
Проучването демонстрира, че близо 40 на 100 от хората са се подвеждали от погрешно наличие онлайн. „ Информационната среда е все по-трудна и за хората е все по-голямо предизвикателство да се ориентират къде е границата сред действително и нереално, изключително с ролята на изкуствения разсъдък и дийпфейк наличието ", споделя Боян Иванович. Според него, новинарският поток е пренаситен и единствено вътрешен глас не е задоволителна, когато желаеме да оценим дали една вест е вярна.
Инициативи в поддръжка на медийната просветеност
Резултатите от изследването дават моментна фотография, която оказва помощ на Yettel в планирането на идните през годината начинания в поддръжка на медийните умения. Телекомът ангажира нова целева група - студентите, които към този момент могат да вземат участие в публичните процеси и вземането на решения. Заедно с платформата за образования по медийни умения „ How to Know " телекомът към този момент провежда няколко срещи със студенти от СУ „ Св. Климент Охридски " и Великотърновски университет „ Св. св. Кирил и Методий ". Обученията са под формата на ролева игра „ Открий лъжеца ", която слага участниците в хипотетична онлайн обстановка и им дава поле за спор. Всеки от тях получава друга роля - на публицист, жител или трол, през която би трябвало да отсее манипулативното наличие и опитите за въздействие. Към акцията се причислява и bTV като медиен сътрудник.
Целта е да се насърчат значими привички като това да ревизираме източниците, да търсим удостоверение, да разграничаваме факт от субективна оценка и да не споделяме информация, преди да сме сигурни, че е достоверна. Тези умения ще ни оказват помощ да се ориентираме по-уверено в извънредно динамичната цифрова медийна среда, без да ставаме обект на операции.
Дезинформацията е част от ежедневната медийна среда - 9 от 10 души на възраст сред 20 и 50 години у нас са се сблъсквали с манипулативно наличие в медиите. Това стана ясно от скорошно изследване на Yettel, отдадено на медийната просветеност. Тази година телекомът слага медийните умения във фокуса на 20-ото юбилейно издание на публично виновната стратегия „ Безопасен интернет и развиване на цифровите умения ". Изследването има за цел да откри по какъв начин хората се осведомят, какъв брой постоянно срещат подвеждащо наличие, по какъв начин разпознават дали една вест е погрешна и какво въздейства на преценката им, с цел да маркира в кои области би трябвало да се работи за усъвършенстване.
Способността да направляваме сполучливо в новинарския поток и да оценяваме сериозно информацията, с цел да не се подвеждаме и поддаваме на манипулативни въздействия, е едно от основните умения на утрешния ден. „ Целият цифров живот на нашите клиенти минава през мрежата ни и ние имаме основна роля в това да им помогнем, да им дадем инструментите и методите, посредством които те да се усещат предпазени ", споделя Боян Иванович, шеф „ Корпоративни връзки " в Yettel България.
Трансформацията на медиите и оценка на новините по нюх
От изследването на Yettel ясно се вижда, че главният източник на информация е малкия екран, следвана от обществени мрежи и новинарски уеб сайтове. Макар видимо обичайните медии да отстъпват пред цифровите платформи, в действителност те не престават да имат своето влияние. „ Хората употребяват изрезки от телевизионно наличие през обществените мрежи - посредством изявления, мнения, линкове и къси видео клипове. Затова и въздействието на обичайните медии не е намаляло, в противен случай ", счита Иванович.
Тъй като дезинформацията е необятно публикувана в медийната среда, е значимо по какъв начин хората правят оценка новините и кое въздейства върху преценката им. Изненадващ резултат от изследването е фактът, че 44% от участниците разчитат главно на усета си в преценката дали една вест е вярна. Може ли обаче този нюх да бъде подвеждащ? Когато информацията е доста, а времето е малко, хората са склонни да употребяват бързи умствени директни пътища, с цел да стигат до бързи изводи.
„ Днешната медийна среда работи посредством скорост, страст и обществено доверие. Проектирана е по този начин, че да заобикаля рационалната инспекция. Затова усетът може да бъде потребен сигнал, само че не е задоволителен за инспекция на обстоятелствата в новините ", споделя Боян Иванович. Той разяснява, че дезинформацията разчита на струпване - в случай че една неистина е задоволително огромна и се повтори задоволително постоянно, хората са по-склонни да ѝ повярват.
На какво имаме вяра - ролята на страстите, обществения кръг и логаритмите
Основни фактори, които въздействат на преценката ни, когато четем вести, са страстите, общественият кръг и логаритмите в обществените платформи. Емоциите имат силата да замъгляват усещанията ни. Например, в случай че обещано наличие провокира у нас яд или отвращение, то по-силно притегля вниманието ни. Иванович обръща внимание и върху така наречен „ абсурд на отрицателните вести ". „ От една страна, хората настояват, че съзнателно заобикалят отрицателни вести, тъй като ги натоварват. Същевременно тъкмо отрицателните вести притеглят най-вече внимание. Това е естествена реакция - възприемаме ги като риск и желаеме да се предпазим, по тази причина сме по-склонни да им имаме вяра ", разяснява той. Друг публикуван психически механизъм е по-лесното разбиране на информация, която удостоверява това, което към този момент мислим. Проучването демонстрира, че 58% от хората са по-склонни да не ревизират вести, които съответстват със личните им убеждения.
Социалният кръг също дефинира на какво имаме вяра - 63% от хората се доверяват повече на вест, когато е споделена от прочут човек. Това е изцяло естествено - доверието в индивида се трансферира върху наличието и сме склонни да пропуснем инспекцията на обстоятелствата. Освен това, над половината (54%) от хората признават, че не са склонни да поправят свои близки даже когато знаят, че споделената от тях информация е погрешна.
Често осъзнаването, че една вест е погрешна, идва след първичната прочувствена реакция, която е шерване в обществената мрежа. Това ни вкарва в така наречен „ ехтене стаи " - логаритмите стартират да ни демонстрират повече от същото наличие, с което сме взаимодействали и то стартира да ни се коства все по-достоверно.
Проучването демонстрира, че близо 40 на 100 от хората са се подвеждали от погрешно наличие онлайн. „ Информационната среда е все по-трудна и за хората е все по-голямо предизвикателство да се ориентират къде е границата сред действително и нереално, изключително с ролята на изкуствения разсъдък и дийпфейк наличието ", споделя Боян Иванович. Според него, новинарският поток е пренаситен и единствено вътрешен глас не е задоволителна, когато желаеме да оценим дали една вест е вярна.
Инициативи в поддръжка на медийната просветеност
Резултатите от изследването дават моментна фотография, която оказва помощ на Yettel в планирането на идните през годината начинания в поддръжка на медийните умения. Телекомът ангажира нова целева група - студентите, които към този момент могат да вземат участие в публичните процеси и вземането на решения. Заедно с платформата за образования по медийни умения „ How to Know " телекомът към този момент провежда няколко срещи със студенти от СУ „ Св. Климент Охридски " и Великотърновски университет „ Св. св. Кирил и Методий ". Обученията са под формата на ролева игра „ Открий лъжеца ", която слага участниците в хипотетична онлайн обстановка и им дава поле за спор. Всеки от тях получава друга роля - на публицист, жител или трол, през която би трябвало да отсее манипулативното наличие и опитите за въздействие. Към акцията се причислява и bTV като медиен сътрудник.
Целта е да се насърчат значими привички като това да ревизираме източниците, да търсим удостоверение, да разграничаваме факт от субективна оценка и да не споделяме информация, преди да сме сигурни, че е достоверна. Тези умения ще ни оказват помощ да се ориентираме по-уверено в извънредно динамичната цифрова медийна среда, без да ставаме обект на операции.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ