Политиката на САЩ към Куба, Никарагуа и Венецуела предизвика вълна от възмущение в Латинска Америка
Скоро в Лос Анджелис ще се състои Срещата на двете Америки. Но единствено две седмици преди събитието присъединяване на някои страни от района към момента е под въпрос. Причината е политиката на Вашингтон към Куба, Никарагуа и Венецуела, предава Българска телеграфна агенция.
Форумът ще се организира от 6 до 10 юни и това ще бъде деветото събиране на страните от района в този формат и първият, на който Съединени американски щати ще бъдат хазаин от 1994 година насам.
В това си качество Съединени американски щати имат право да изготвят листата на поканените, а при започване на месеца помощник-държавният секретар Брайън Никълс съобщи, представен от Си Ен Ен, че е малко евентуално да бъдат поканени Куба, Никарагуа и Венецуела поради тоталитарното им ръководство и добави, че срещата ще се концентрира върху демокрациите от западното полукълбо.
Въпреки че Белият дом посочи, че описът с гостите към момента не е финален, някои демократично определени водачи предизвестиха, че няма да участват, в случай че в срещата не бъдат включени всички страни.
" Това трябваше да се преглежда като опция, като място от първостепенно значение за разрастване на амбициозната визия за проект за Латинска Америка ", сподели Райън Бърг, специалист по Латинска Америка от Центъра за стратегически и интернационалните проучвания, представен от в. „ Лос Анджелис таймс”.
Правителството на президента Джо Байдън се намира в сложен интервал, тъй като в този момент се пробва да противодейства на възходящото въздействие на Китай в района, да възвърне влошените по време на ръководството на Тръмп връзки и да спре имигрантския поток по южната граница на Съединени американски щати.
Съединени американски щати и проблемите им в района
Сп. „ Форин полиси” отбелязва, 21 страни от Латинска Америка и Карибския басейн са включени в китайската самодейност „ Един пояс, един път”. Освен това Пекин е продал оръжия, самолети, танкове и друго военно съоръжение на няколко страни в района, измежду които Венецуела, Аржентина и Боливия, и е оказал помощ на сътрудниците си там да разработят галактически спътници и архитектура за наземно ръководство.
Що се отнася до втория сериозен проблем на Съединени американски щати – имиграцията, от встъпването в служба на Байдън до момента Съединени американски щати са приели към една четвърт от имигрантите без документи, държани на югозападната граница, което възлиза на към 700 000 от общо 2,7 милиона души, съгласно данни на федералните управляващи, представени от в. „ Ню Йорк таймс”. Останалите незаконни имигранти са били експулсирани по силата на изключителна изпълнителна заповед за публичното здраве, която беше издадена поради пандемията от ковид, или по силата на други юридически актове.
Заповедта, известна като „ Разпоредба 42”, влезе в действие през март 2020 година, когато президент на Съединени американски щати беше Доналд Тръмп. Тя позволяваше търсещите леговище и други имигранти бързо да бъдат експулсирани в Мексико, а здравните управляващи - Центровете за надзор и предварителна защита на болесттите, аргументираха тази мярка с нуждата да се овладее разпространяването на КОВИД-19.
„ Разпоредба 42” породи огромно напрежение и упреци от редица страни, че Вашингтон води прекомерно сурова антиимиграционна политика и се очакваше да отпадне на 23 май, само че предишния петък съд в Луизиана разпореди мярката да остане в действие.
На посетители в Лос Анджелис
Срещите на върха на Северна и Южна Америка са институционализирани срещи на държавните и държавните ръководители от западното полукълбо и се организират на всеки три години. На тях водачите разискват общи политически въпроси и се ангажират да съгласуват дейностите си за справяне с провокациите в района.
Вашингтон имаше съществени очаквания, че договарянията с държавните водачи ще му разрешат да откри път към решаването на увеличаващите се проблеми, само че подготовката за събитието към този момент е помрачена.
В продължение на десетилетия този формат е белязан от различия, свързани с изключването на Куба, написа в. „ Вашингтон пост”. Срещата в Панама през 2015 година обаче беше посетена от тогавашния кубински президент Раул Кастро, който се видя с американския си сътрудник Барак Обама, като по това време двете страни водеха договаряния да възстановят дипломатическите си връзки. Тогава президентите на Венецуела и Никарагуа – Николас Мадуро и Даниел Ортега също дойдоха в Панама.
Двамата взеха присъединяване и в последната среща в Перу през 2018 година, на която Куба изпрати своя външен министър. Срещата беше придружена от разногласия към тогавашния президент Доналд Тръмп, който е извънредно неизвестен измежду латиноамериканските страни, само че спорът значително заглъхна, откакто Тръмп стана първият президент на Съединени американски щати, който пропусна значимото за района събитие, напомня още изданието.
Кой и за какво бойкотира тазгодишната среща?
" Не сме заинтригувани да участваме в тази среща на върха ", съобщи предходната седмица президентът на Никарагуа Даниел Ортега, представен от Ройтерс. " Тази среща на високо ниво не прави чест на никого, тя по-скоро ги омърсява, омърсява ги. Ние, латиноамериканците, би трябвало да се пазиме, с цел да ни почитат ", добави той.
Президентът на Мексико Андрес Мануел Лопес Обрадор съобщи, че в случай че има страни, които не получат предложения, той също няма да замине за Лос Анджелис в символ на взаимност. " Ще изпратим представител на мексиканското държавно управление, само че аз няма да отида ", съобщи той по време на постоянната си конференция предишния вторник, представен от Си Ен Ен.
В началото на месеца той посети Куба и двете страни подписаха контракти за подсилване на двустранните връзки и поощряване на развиването в сферите на образованието, културата, търговията и стопанската система. Освен това двете страни ратифицираха съглашението си за съдействие за справяне с проблемите, подбудени от пандемията от ковид. След визитата си Лопес Обрадор осъди продължаващата повече от 60 години обсада на Куба от страна на Съединени американски щати и прикани американския си сътрудник Джо Байдън да я анулира, определяйки я като " политика на геноцид ", съобщи осведомителният портал „ Пийпълс диспач”.
Мексиканският президент не крие благосклонностите си към кубинското държавно управление. Но даже за доста латиноамерикански страни, които напълно не изпитват топли усеща към трите недемократични режима, срещата на върха за следващ път се трансформира в мотив да си напомнят отношението на Съединени американски щати към тази част от света, в което те виждат надменност, написа в. „ Вашингтон пост”.
Президентката на Хондурас Сиомара Кастро, президентът на Аржентина Алберто Фернандес и външната министърка на Чили Урехола Ногера също показаха противоречие и приканиха за включване на всички заинтригувани страни в срещата.
Миналия вторник президентът на Гватемала Алехандро Яматей съобщи, че няма да замине за Лос Анджелис, откакто предходния ден Съединени американски щати разкритикуваха преназначаването на основния прокурор на страната, който Вашингтон укорява в корупция.
Бразилският президент Жаир Болсонаро евентуално също ще пропусне събитието, настояват източници на Ройтерс, без да показват аргументите.
" Латиноамериканските държавни управления желаят да покажат на Вашингтон, че към този момент не заема водеща позиция в този формат, че това е среща на върха на равни и Чичо Сам не може да взема решение едностранно кой да бъде в листата на гостите ", сподели Брайън Уинтър, основен редактор на сп. „ Америкас куортърли”, представен от в. „ Ню Йорк таймс”.
Успоредно със Срещата на върха на двете Америки обединяване от над 100 организации готви различната Среща на върха на народите за народна власт, която ще се организира в Лос Анджелис от осми до десети юни и която има за цел да показа разнообразни гледни точки и оферти.
" Тъй като Срещата на върха на Америките на Байдън е белязана от изключване и налагане на политически дневен ред, нашата среща на върха ще събере разнообразни гласове от цяла Америка, с цел да изградим нашата обща визия за народна власт и заслужен живот за народите ни ", оповестяват уредниците, представени от „ Пийпълс диспач”.
Форумът ще се организира от 6 до 10 юни и това ще бъде деветото събиране на страните от района в този формат и първият, на който Съединени американски щати ще бъдат хазаин от 1994 година насам.
В това си качество Съединени американски щати имат право да изготвят листата на поканените, а при започване на месеца помощник-държавният секретар Брайън Никълс съобщи, представен от Си Ен Ен, че е малко евентуално да бъдат поканени Куба, Никарагуа и Венецуела поради тоталитарното им ръководство и добави, че срещата ще се концентрира върху демокрациите от западното полукълбо.
Въпреки че Белият дом посочи, че описът с гостите към момента не е финален, някои демократично определени водачи предизвестиха, че няма да участват, в случай че в срещата не бъдат включени всички страни.
" Това трябваше да се преглежда като опция, като място от първостепенно значение за разрастване на амбициозната визия за проект за Латинска Америка ", сподели Райън Бърг, специалист по Латинска Америка от Центъра за стратегически и интернационалните проучвания, представен от в. „ Лос Анджелис таймс”.
Правителството на президента Джо Байдън се намира в сложен интервал, тъй като в този момент се пробва да противодейства на възходящото въздействие на Китай в района, да възвърне влошените по време на ръководството на Тръмп връзки и да спре имигрантския поток по южната граница на Съединени американски щати.
Съединени американски щати и проблемите им в района
Сп. „ Форин полиси” отбелязва, 21 страни от Латинска Америка и Карибския басейн са включени в китайската самодейност „ Един пояс, един път”. Освен това Пекин е продал оръжия, самолети, танкове и друго военно съоръжение на няколко страни в района, измежду които Венецуела, Аржентина и Боливия, и е оказал помощ на сътрудниците си там да разработят галактически спътници и архитектура за наземно ръководство.
Що се отнася до втория сериозен проблем на Съединени американски щати – имиграцията, от встъпването в служба на Байдън до момента Съединени американски щати са приели към една четвърт от имигрантите без документи, държани на югозападната граница, което възлиза на към 700 000 от общо 2,7 милиона души, съгласно данни на федералните управляващи, представени от в. „ Ню Йорк таймс”. Останалите незаконни имигранти са били експулсирани по силата на изключителна изпълнителна заповед за публичното здраве, която беше издадена поради пандемията от ковид, или по силата на други юридически актове.
Заповедта, известна като „ Разпоредба 42”, влезе в действие през март 2020 година, когато президент на Съединени американски щати беше Доналд Тръмп. Тя позволяваше търсещите леговище и други имигранти бързо да бъдат експулсирани в Мексико, а здравните управляващи - Центровете за надзор и предварителна защита на болесттите, аргументираха тази мярка с нуждата да се овладее разпространяването на КОВИД-19.
„ Разпоредба 42” породи огромно напрежение и упреци от редица страни, че Вашингтон води прекомерно сурова антиимиграционна политика и се очакваше да отпадне на 23 май, само че предишния петък съд в Луизиана разпореди мярката да остане в действие.
На посетители в Лос Анджелис
Срещите на върха на Северна и Южна Америка са институционализирани срещи на държавните и държавните ръководители от западното полукълбо и се организират на всеки три години. На тях водачите разискват общи политически въпроси и се ангажират да съгласуват дейностите си за справяне с провокациите в района.
Вашингтон имаше съществени очаквания, че договарянията с държавните водачи ще му разрешат да откри път към решаването на увеличаващите се проблеми, само че подготовката за събитието към този момент е помрачена.
В продължение на десетилетия този формат е белязан от различия, свързани с изключването на Куба, написа в. „ Вашингтон пост”. Срещата в Панама през 2015 година обаче беше посетена от тогавашния кубински президент Раул Кастро, който се видя с американския си сътрудник Барак Обама, като по това време двете страни водеха договаряния да възстановят дипломатическите си връзки. Тогава президентите на Венецуела и Никарагуа – Николас Мадуро и Даниел Ортега също дойдоха в Панама.
Двамата взеха присъединяване и в последната среща в Перу през 2018 година, на която Куба изпрати своя външен министър. Срещата беше придружена от разногласия към тогавашния президент Доналд Тръмп, който е извънредно неизвестен измежду латиноамериканските страни, само че спорът значително заглъхна, откакто Тръмп стана първият президент на Съединени американски щати, който пропусна значимото за района събитие, напомня още изданието.
Кой и за какво бойкотира тазгодишната среща?
" Не сме заинтригувани да участваме в тази среща на върха ", съобщи предходната седмица президентът на Никарагуа Даниел Ортега, представен от Ройтерс. " Тази среща на високо ниво не прави чест на никого, тя по-скоро ги омърсява, омърсява ги. Ние, латиноамериканците, би трябвало да се пазиме, с цел да ни почитат ", добави той.
Президентът на Мексико Андрес Мануел Лопес Обрадор съобщи, че в случай че има страни, които не получат предложения, той също няма да замине за Лос Анджелис в символ на взаимност. " Ще изпратим представител на мексиканското държавно управление, само че аз няма да отида ", съобщи той по време на постоянната си конференция предишния вторник, представен от Си Ен Ен.
В началото на месеца той посети Куба и двете страни подписаха контракти за подсилване на двустранните връзки и поощряване на развиването в сферите на образованието, културата, търговията и стопанската система. Освен това двете страни ратифицираха съглашението си за съдействие за справяне с проблемите, подбудени от пандемията от ковид. След визитата си Лопес Обрадор осъди продължаващата повече от 60 години обсада на Куба от страна на Съединени американски щати и прикани американския си сътрудник Джо Байдън да я анулира, определяйки я като " политика на геноцид ", съобщи осведомителният портал „ Пийпълс диспач”.
Мексиканският президент не крие благосклонностите си към кубинското държавно управление. Но даже за доста латиноамерикански страни, които напълно не изпитват топли усеща към трите недемократични режима, срещата на върха за следващ път се трансформира в мотив да си напомнят отношението на Съединени американски щати към тази част от света, в което те виждат надменност, написа в. „ Вашингтон пост”.
Президентката на Хондурас Сиомара Кастро, президентът на Аржентина Алберто Фернандес и външната министърка на Чили Урехола Ногера също показаха противоречие и приканиха за включване на всички заинтригувани страни в срещата.
Миналия вторник президентът на Гватемала Алехандро Яматей съобщи, че няма да замине за Лос Анджелис, откакто предходния ден Съединени американски щати разкритикуваха преназначаването на основния прокурор на страната, който Вашингтон укорява в корупция.
Бразилският президент Жаир Болсонаро евентуално също ще пропусне събитието, настояват източници на Ройтерс, без да показват аргументите.
" Латиноамериканските държавни управления желаят да покажат на Вашингтон, че към този момент не заема водеща позиция в този формат, че това е среща на върха на равни и Чичо Сам не може да взема решение едностранно кой да бъде в листата на гостите ", сподели Брайън Уинтър, основен редактор на сп. „ Америкас куортърли”, представен от в. „ Ню Йорк таймс”.
Успоредно със Срещата на върха на двете Америки обединяване от над 100 организации готви различната Среща на върха на народите за народна власт, която ще се организира в Лос Анджелис от осми до десети юни и която има за цел да показа разнообразни гледни точки и оферти.
" Тъй като Срещата на върха на Америките на Байдън е белязана от изключване и налагане на политически дневен ред, нашата среща на върха ще събере разнообразни гласове от цяла Америка, с цел да изградим нашата обща визия за народна власт и заслужен живот за народите ни ", оповестяват уредниците, представени от „ Пийпълс диспач”.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ