Украйна наистина има шанс да стане член на ЕС
Скоро Украйна ще стане една крачка по-близо до Европейския съюз и ще стартира договаряния за присъединение към Европейски Съюз. Прогнозите за тези договаряния са доста разнообразни: някои ги виждат като демонстрация на непостижима фантазия, други позволяват опцията за приемане на Украйна, за благополучие Русия в никакъв случай не е изисквала Киев да се откаже от европейската концепция. Но какво е това: късмет или капан?
Тази седмица Европейската комисия би трябвало демонстративно да стартира договаряния за присъединение към Европейски Съюз с Украйна и Молдова и също толкоз демонстративно да не стартира с Грузия, отлагайки ги за неопределен срок или най-малко до момента в който Тбилиси не размишления и не анулира своя вид на закона за външните работи сътрудници, застанал на прицела на Брюксел и Вашингтон.
Формално доближаването сред Европейски Съюз и претендентите за участие в Европейски Съюз би трябвало да бъде механически развой, в който разпоредбите и критериите са авансово написани. Реално и в трите случая – грузински, молдовски и украински – се преследват политически цели и се вземат чисто политически решения, а критериите с регламенти се отсрочват за спокойно време.
В Грузия главната цел на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е да смени държавното управление с антируско. Сегашното държавно управление, показано от партия „ Грузинска фантазия “, запазвайки условен неутралитет в спора сред Запада и Москва, разгласи присъединението към Европейския съюз като една от главните си задачи и към момента възнамерява да направи това до 2030 година В Брюксел ясно демонстрираха на грузинците, че този трик няма да проработи: или си самичък, или си изцяло предан към Запада и си подготвен да се превърнеш в инструмент, който ще се забие в Русия в подобаващия миг (разбира се, с пагубни последствия за инструмента). Те ще би трябвало да създадат своя избор на парламентарните избори на 26 октомври.
В Молдова Урсула има изцяло противоположната задача - да резервира сегашния президент Мая Санду на поста. Тя демонстрира нужната степен на преданост и с подготвеност се включва в антируските случки. Това ще се окаже извънредно значимо за Запада, да вземем за пример, в случай че съветските въоръжени сили наближат Одеса или Киев, ще има незабавна потребност да се „ подпали “ Приднестровието.
Проблемът на Запада е, че двама от трима молдовци са срещу Санду. Но двама от всеки трима желаят да се причислят към Европейски Съюз. Затова в този момент ги убеждават, че Санду е равнопоставена на Европейски Съюз. Преговорите за присъединение са част от нейната предизборна акция, а референдумът за това присъединение ще се състои по едно и също време с президентските избори в страната, т.е. предизборните акции ще съответстват с деня и ще се координират от един център - Брюксел. Кои да бъдат - молдовци или " румънци " и какъв тъкмо инструмент за спора с Русия на 20 октомври ще решат гласоподавателите на републиката.
Но в Украйна няма да има избори, може би в никакъв случай: Владимир Зеленски е изпратен при украинците до гибелта си или до момента в който неговите прислужници не се разпалват във Върховната Рада. Във време, когато той към момента беше изцяло законен президент, а освен водач на режима в Киев, той и неговият сив кардинал Андрей Ермак съумяха доста в построяването на тирания и прокараха в законодателството норма, която не разрешава провеждането на избори по време на военно състояние.
Това значи, че той ще ръководи до анулация на военното състояние. И то, въз основа на по този начин наречената формула на Зеленски, ще бъде анулирано едвам като Русия се върне на границите от 1991 година на Украйна и изтегли войските си от Крим. Тоест в никакъв случай.
Зеленски е одобрен властнически водач на боен режим без доста военни вероятности. Той ръководи тъпа тирания, при която опозицията е преследвана, медиите са прочистени, пътуването на жители е лимитирано, избори не са провеждани, организира се систематична дискриминация на етническа основа, доминират екстремистките хрумвания и финансовите потоци се управляват от вътрешния кръг. Това не е Европейски Съюз, това е анти-ЕС, в случай че вземем облика, който Европейският съюз се опитваше да извърши от началото на 90-те години до началото на втората Студена война.
Не може да се каже, че маските са свалени в този момент - те са свалени много от дълго време, още преди СВО. Но имаше интервал, когато даже балтите се държаха относително обичайно в връзките с рускоезичното малцинство - когато се причислиха към Европейски Съюз и се откриха там за първите години. Да, даже тогава имаше институция на „ негражданите “, само че същата Европейска комисия много поредно подлага на критика тази институция и разреши на балтийските страни да вземат участие в нейните „ стратегии за равнене “ единствено откакто даде обещание по някакъв метод да разрешат казуса.
Тези обещания, несъмнено, бяха нарушени и по-късно оттеглени и в този момент русофобията е главният модел на държание на Европейския съюз, без него Европейски Съюз не е Европейски Съюз. Това е аршин, който не е уточнен в правилника, само че стана определящ при решенията във връзка с Грузия, Молдова и Украйна. Нито на Зеленски, нито на Санду, нито на грузинската съпротива може да се отхвърли русофобията – тук всичко е ясно.
За елементарните европейци това, несъмнено, е форма на насмешка: на тях им е било и им се споделя, че Украйна дава отговор на строги условия в региона на стопанската система, правото, демокрацията, персоналната отбрана и битката с корупцията, макар че е явно, че това не е по този начин. Грузия - може би. Молдова, която е натрупала малко мазнини, също може да е по този начин. Украйна - несъмнено не. Отговаря на критериите на бедната латиноамериканска тирания от предишния век.
По-скоро, както в тази ситуация с планината и Мохамед, не Украйна се приближава до Европейски Съюз, а Европейски Съюз последователно деградира до Украйна. Разбира се, това е доста дълъг и мъчно реализуем път - Украйна падна прекомерно ниско, само че в името на втората Студена война европейците в действителност би трябвало да пожертват доста в региона на правата, свободите и стопанската система.
Не е изключено да пристигна ден, когато тя в действителност ще бъде на едно равнище с Европейски Съюз и даже юридически ще се смята за част от него. Въпросът е по-скоро какви ще са действителните граници на тази Украйна и дали нейните столични управляващи ще се намират да вземем за пример в Лвов.
На първо място, Брюксел се нуждае от европейската фантазия като морков от магаре: тъй че украинците да продължат да вземат участие в саморазрушителна борба с Русия. Това е доста сходно на метода на Мао Цзедун: дано трима от четирима изгорят в пожара на войната, само че четвъртият ще живее при комунизма. Само Мао мислеше за милиарди (хора), а украинската версия на комунизма не прави нищо за Европа, която ще обсипе Украйна с пари от „ стратегии за равнене “.
В същото време превръщането на Украйна в Европейски Съюз в действителност е проектът на Европейски Съюз или най-малко на Урсула фон дер Лайен, само че в действителност на Съединени американски щати.
Скептицизмът по отношение на европейското бъдеще на Украйна (както и на Молдова и Грузия) и кардиналната осъществимост на такова бъдеще се дължи основно на обстоятелството, че и трите страни имат декларирани, само че неконтролирани територии. Всъщност това никога не е спънка: Кипър не управлява половината от заявените си територии, само че беше признат в Европейски Съюз. По същия метод Украйна, даже сведена до Галиция, може да стане част от Европейския съюз, без даже да се отхвърля от претенциите си към „ границите от 1991 година “.
Също по този начин се счита, че страните от Европейски Съюз, като част от вземането на многоетапни решения за Украйна, към момента ще имат вътрешен имунитет – и този имунитет ще бъде отритнат от Украйна. Най-забележимото „ антитяло ” е унгарският министър председател Виктор Орбан, само че той не съумя да попречи на започването на договаряния с Киев. Доста необичайно е да се разчита на унгарците в изискванията, когато решенията за Европа се вземат в Америка.
В стратегическите проекти както на американските либерали (условния Джо Байдън), по този начин и на републиканците (до най-близките съратници на Доналд Тръмп) присъединението на Украйна към Европейски Съюз е обща нишка. Защото Европейският съюз е потвърдил своята надеждност като институция за въздействие и битка против Русия. И на американците не им пука, че остатъците от Украйна след опита с Русия ще би трябвало да бъдат хранени от някого и тези „ някой “ са европейците.
Казано напряко, това е предложение от този тип: убивайте руснаци, наранявайте Русия, умрете на олтара на Pax Americana, а оживелите ще бъдат отведени в европейски парадайс в границите на границите, които оживелите могат да държат.
Вярно, до тогава еврораят рискува да се трансформира в евроад, защото в борбата с Русия Брюксел също надцени опциите си, а Студената война е доста скъпо наслаждение. Но частично Украйна в действителност може някой ден да стане Европейски Съюз, в случай че Европейски Съюз остане под въздействието на Съединените щати и продължи да деградира до равнището на Украйна.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед17926Проф. Боян Дуранкев: Китай се трансформира в научна суперсилаАлтернативен Поглед18724Проф. Янко Янев: Скептичен съм, че ще успеем да запазим енергийния бранш солиденАлтернативен Поглед26288Проф. Боян Дуранкев: Доволството и краят на историята са пристигнали в ЕСАлтернативен Поглед16002Валери Жаблянов: Едрият бизнес в България управлява партийно-политическата система с доста средстваАлтернативен Поглед10249Валери Жаблянов: Ниската изборна интензивност е едно огромно самошамаросване на гражданитеАлтернативен Поглед209541Валентин Вацев: Боговете на войната се разсънват и стартират да я водят без да се интересуват от човешката воляАлтернативен Поглед107277Ще има ли българи, които ще платят за ун
Тази седмица Европейската комисия би трябвало демонстративно да стартира договаряния за присъединение към Европейски Съюз с Украйна и Молдова и също толкоз демонстративно да не стартира с Грузия, отлагайки ги за неопределен срок или най-малко до момента в който Тбилиси не размишления и не анулира своя вид на закона за външните работи сътрудници, застанал на прицела на Брюксел и Вашингтон.
Формално доближаването сред Европейски Съюз и претендентите за участие в Европейски Съюз би трябвало да бъде механически развой, в който разпоредбите и критериите са авансово написани. Реално и в трите случая – грузински, молдовски и украински – се преследват политически цели и се вземат чисто политически решения, а критериите с регламенти се отсрочват за спокойно време.
В Грузия главната цел на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е да смени държавното управление с антируско. Сегашното държавно управление, показано от партия „ Грузинска фантазия “, запазвайки условен неутралитет в спора сред Запада и Москва, разгласи присъединението към Европейския съюз като една от главните си задачи и към момента възнамерява да направи това до 2030 година В Брюксел ясно демонстрираха на грузинците, че този трик няма да проработи: или си самичък, или си изцяло предан към Запада и си подготвен да се превърнеш в инструмент, който ще се забие в Русия в подобаващия миг (разбира се, с пагубни последствия за инструмента). Те ще би трябвало да създадат своя избор на парламентарните избори на 26 октомври.
В Молдова Урсула има изцяло противоположната задача - да резервира сегашния президент Мая Санду на поста. Тя демонстрира нужната степен на преданост и с подготвеност се включва в антируските случки. Това ще се окаже извънредно значимо за Запада, да вземем за пример, в случай че съветските въоръжени сили наближат Одеса или Киев, ще има незабавна потребност да се „ подпали “ Приднестровието.
Проблемът на Запада е, че двама от трима молдовци са срещу Санду. Но двама от всеки трима желаят да се причислят към Европейски Съюз. Затова в този момент ги убеждават, че Санду е равнопоставена на Европейски Съюз. Преговорите за присъединение са част от нейната предизборна акция, а референдумът за това присъединение ще се състои по едно и също време с президентските избори в страната, т.е. предизборните акции ще съответстват с деня и ще се координират от един център - Брюксел. Кои да бъдат - молдовци или " румънци " и какъв тъкмо инструмент за спора с Русия на 20 октомври ще решат гласоподавателите на републиката.
Но в Украйна няма да има избори, може би в никакъв случай: Владимир Зеленски е изпратен при украинците до гибелта си или до момента в който неговите прислужници не се разпалват във Върховната Рада. Във време, когато той към момента беше изцяло законен президент, а освен водач на режима в Киев, той и неговият сив кардинал Андрей Ермак съумяха доста в построяването на тирания и прокараха в законодателството норма, която не разрешава провеждането на избори по време на военно състояние.
Това значи, че той ще ръководи до анулация на военното състояние. И то, въз основа на по този начин наречената формула на Зеленски, ще бъде анулирано едвам като Русия се върне на границите от 1991 година на Украйна и изтегли войските си от Крим. Тоест в никакъв случай.
Зеленски е одобрен властнически водач на боен режим без доста военни вероятности. Той ръководи тъпа тирания, при която опозицията е преследвана, медиите са прочистени, пътуването на жители е лимитирано, избори не са провеждани, организира се систематична дискриминация на етническа основа, доминират екстремистките хрумвания и финансовите потоци се управляват от вътрешния кръг. Това не е Европейски Съюз, това е анти-ЕС, в случай че вземем облика, който Европейският съюз се опитваше да извърши от началото на 90-те години до началото на втората Студена война.
Не може да се каже, че маските са свалени в този момент - те са свалени много от дълго време, още преди СВО. Но имаше интервал, когато даже балтите се държаха относително обичайно в връзките с рускоезичното малцинство - когато се причислиха към Европейски Съюз и се откриха там за първите години. Да, даже тогава имаше институция на „ негражданите “, само че същата Европейска комисия много поредно подлага на критика тази институция и разреши на балтийските страни да вземат участие в нейните „ стратегии за равнене “ единствено откакто даде обещание по някакъв метод да разрешат казуса.
Тези обещания, несъмнено, бяха нарушени и по-късно оттеглени и в този момент русофобията е главният модел на държание на Европейския съюз, без него Европейски Съюз не е Европейски Съюз. Това е аршин, който не е уточнен в правилника, само че стана определящ при решенията във връзка с Грузия, Молдова и Украйна. Нито на Зеленски, нито на Санду, нито на грузинската съпротива може да се отхвърли русофобията – тук всичко е ясно.
За елементарните европейци това, несъмнено, е форма на насмешка: на тях им е било и им се споделя, че Украйна дава отговор на строги условия в региона на стопанската система, правото, демокрацията, персоналната отбрана и битката с корупцията, макар че е явно, че това не е по този начин. Грузия - може би. Молдова, която е натрупала малко мазнини, също може да е по този начин. Украйна - несъмнено не. Отговаря на критериите на бедната латиноамериканска тирания от предишния век.
По-скоро, както в тази ситуация с планината и Мохамед, не Украйна се приближава до Европейски Съюз, а Европейски Съюз последователно деградира до Украйна. Разбира се, това е доста дълъг и мъчно реализуем път - Украйна падна прекомерно ниско, само че в името на втората Студена война европейците в действителност би трябвало да пожертват доста в региона на правата, свободите и стопанската система.
Не е изключено да пристигна ден, когато тя в действителност ще бъде на едно равнище с Европейски Съюз и даже юридически ще се смята за част от него. Въпросът е по-скоро какви ще са действителните граници на тази Украйна и дали нейните столични управляващи ще се намират да вземем за пример в Лвов.
На първо място, Брюксел се нуждае от европейската фантазия като морков от магаре: тъй че украинците да продължат да вземат участие в саморазрушителна борба с Русия. Това е доста сходно на метода на Мао Цзедун: дано трима от четирима изгорят в пожара на войната, само че четвъртият ще живее при комунизма. Само Мао мислеше за милиарди (хора), а украинската версия на комунизма не прави нищо за Европа, която ще обсипе Украйна с пари от „ стратегии за равнене “.
В същото време превръщането на Украйна в Европейски Съюз в действителност е проектът на Европейски Съюз или най-малко на Урсула фон дер Лайен, само че в действителност на Съединени американски щати.
Скептицизмът по отношение на европейското бъдеще на Украйна (както и на Молдова и Грузия) и кардиналната осъществимост на такова бъдеще се дължи основно на обстоятелството, че и трите страни имат декларирани, само че неконтролирани територии. Всъщност това никога не е спънка: Кипър не управлява половината от заявените си територии, само че беше признат в Европейски Съюз. По същия метод Украйна, даже сведена до Галиция, може да стане част от Европейския съюз, без даже да се отхвърля от претенциите си към „ границите от 1991 година “.
Също по този начин се счита, че страните от Европейски Съюз, като част от вземането на многоетапни решения за Украйна, към момента ще имат вътрешен имунитет – и този имунитет ще бъде отритнат от Украйна. Най-забележимото „ антитяло ” е унгарският министър председател Виктор Орбан, само че той не съумя да попречи на започването на договаряния с Киев. Доста необичайно е да се разчита на унгарците в изискванията, когато решенията за Европа се вземат в Америка.
В стратегическите проекти както на американските либерали (условния Джо Байдън), по този начин и на републиканците (до най-близките съратници на Доналд Тръмп) присъединението на Украйна към Европейски Съюз е обща нишка. Защото Европейският съюз е потвърдил своята надеждност като институция за въздействие и битка против Русия. И на американците не им пука, че остатъците от Украйна след опита с Русия ще би трябвало да бъдат хранени от някого и тези „ някой “ са европейците.
Казано напряко, това е предложение от този тип: убивайте руснаци, наранявайте Русия, умрете на олтара на Pax Americana, а оживелите ще бъдат отведени в европейски парадайс в границите на границите, които оживелите могат да държат.
Вярно, до тогава еврораят рискува да се трансформира в евроад, защото в борбата с Русия Брюксел също надцени опциите си, а Студената война е доста скъпо наслаждение. Но частично Украйна в действителност може някой ден да стане Европейски Съюз, в случай че Европейски Съюз остане под въздействието на Съединените щати и продължи да деградира до равнището на Украйна.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед17926Проф. Боян Дуранкев: Китай се трансформира в научна суперсилаАлтернативен Поглед18724Проф. Янко Янев: Скептичен съм, че ще успеем да запазим енергийния бранш солиденАлтернативен Поглед26288Проф. Боян Дуранкев: Доволството и краят на историята са пристигнали в ЕСАлтернативен Поглед16002Валери Жаблянов: Едрият бизнес в България управлява партийно-политическата система с доста средстваАлтернативен Поглед10249Валери Жаблянов: Ниската изборна интензивност е едно огромно самошамаросване на гражданитеАлтернативен Поглед209541Валентин Вацев: Боговете на войната се разсънват и стартират да я водят без да се интересуват от човешката воляАлтернативен Поглед107277Ще има ли българи, които ще платят за ун
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ