Скоро след раждането на сина ни, на жена ми ѝ

Скоро след раждането на сина ни, на жена ми ѝ предложиха обещаваща работа. Взехме извънредно, само че рационално решение: тя приема новата позиция, а аз оставам да се грижа за детето.

Готов съм да виждам метафизичен на неизбежните прочувствени компликации, само че казусът е в моята невероятна отмалялост. Чувствам се като оглупял кухненски робот. Каква е повода? Нали дамите някак си се оправят!

Константин, 34 години

Психологът дава отговор:

Константин, благодарим за въпроса и за доверието. Първо, бих желал да отбележа, че вашето решение не е просто „ извънредно, само че рационално “, а е извънредно значимо, съвременно и отговорно - такова, на каквото не всеки мъж би се съгласил. Същевременно е значимо да се подчертае, че то е и доста комплицирано, тъй като ви сблъсква с една действителност, която нормално остава незабелязана. Освен умората, в нея има и голям брой други страсти като безсилие, яд, засегнатост и неспокойствие, с които би трябвало да се откри метод да се съжителства.

Нека разгледаме дружно какво се случва.

Сблъскали сте се с обстоятелството, че животът ви към този момент не ви принадлежи. Пишете, че се „ чувствате като оглупял кухненски робот “ и това е отлична метафора за чувството, че животът ви към този момент въобще не е ваш. Принуден сте да обслужвате ползите и потребностите на различен човек, който даже не може да каже от какво има потребност. Това е голям труд, който, за разлика от работата в офис, няма явен график, а даже и да има подобен, той постоянно се нарушава.

Тази история няма начало и край. По-точно, теоретично има, само че в действителността всички разбираме, че всичко е почти и постоянно може да се обърка.

Вашият труд постоянно е обществено обезценен, тъй като в нашето общество към момента битува концепцията, че „ да си седиш у дома с детето е доста елементарно, не е като да вървиш на работа “. В реалност това надалеч не е по този начин. Не споменавате по какъв начин са реагирали на това решение вашите другари и близки, само че допускам, че ви се е налагало или към момента ви се постанова да оправдавате избора си, а това също лишава доста сили.

Лишили сте се от доста познати неща: другарство с възрастни, персонално пространство, способи за отмора и възобновяване. Пишете, че „ дамите някак си устоят “, само че в действителност съвсем всички дами изпитват доста сходни страсти и мисли. Раждането на дете е освен благополучие и обич, само че и нахлуване в един изцяло друг свят, за който рядко сме готови, тъй като животът се трансформира радикално.

Какво можете да извършите, с цел да се подкрепите?

Признайте, че ви е мъчно! Това, което вършиме, е тежко както физически, по този начин и прочувствено. Придайте стойност на труда си - направете лист със дилемите, които изпълнявате денем, и обсъдете със брачната половинка си дали тя би могла да поеме част от тях.
Например, когато се прибере от работа, вие ѝ „ предавате поста “, а вие отивате на разходка, на фитнес, на среща с другари или просто си почивате. Приемете, че това, което вършиме, е работа. А както на всяка работа, и вие би трябвало да имате отмора.
Когато детето спи, почивайте и вие - хранете се, четете, играйте игри - правете всичко, което ще ви помогне да се отпуснете и възстановите.

Търсете си „ сътрудници “: по време на разходка постоянно можете да намерите „ свои “ хора - други майки или татковци с колички. Може би измежду приятелите и познатите ви има такива с дребни деца, които най-малко от време на време ще могат да ви вършат компания. Върнете си заниманията, които е допустимо. Обожавали сте да ходите на фитнес? Чудесно, уговорете се с жена си няколко пъти седмично вечер да ви пуска за час и половина.

Най-важното е да помните, че сте дилетант в тази област. Не изисквайте прекалено много от себе си, позволете си да приемате помощ, когато е допустимо, и не се опасявайте да вършиме неточности.

Снимки: Freepik