Метафизика на успеха и експертизата на една калинка
Скоро разговарях с човек с значителен бизнес. Дава самун на над 500 души. Оплакваше се от икономическата конюнктура. По едно време телефонът му звънна, беседва, след което сподели: „ Ето, Българска социалистическа партия желаят пари за Бузлуджа. Партии, това е “. Беше ми ясно авансово, че е обвързван някак със столетната групировка. Ясно ми е също, че ГЕРБ се обаждат по същия метод на предприемачи. Помислих си – по какъв начин ли ще се отнася Българска социалистическа партия към този човек, когато вземе властта… Ще обезпечава равнопоставена среда край него, ще бъде кардинална при инспекции, няма да му поставя чадър?... Отговорът е явен от единствено себе си.
Преди много години, някъде към 20, имах позната – хубаво младо момиче, което работеше като секретарка в партиен офис. Беше студентка. Вдигаше телефона, правеше кафе, посрещаше и изпращаше посетители от партийната централа, стоеше на принтера и факса –
нищо повече от секретарка
В предизборни акции обаче неуморно се раздаваше за богатството на партията. Листовки, флаери, шатри… - целият пропаганден инструментариум мина през ръцете й. В една такава акция бе част от екипа на кандидат-депутат. Минаха две-три години, чух, че е приключила. И ето че, незабавно по-късно се оказа началник на институт към министерство. Сащисах се – този институт създава правилници, предлага проектозакони, написа стратегии, касаещи професионалната активност на хиляди хора; а тя до този миг бе просто секретарка. Но въпросният кандидат-депутат бе станал зам.-министър. Нещата се наместиха.
Имах и един прочут, който се занимаваше интензивно из студентските препоръки. Опитваше се да прави и политическа кариера, само че не му спореше. Свястно момче бе, кадърно (без ирония), бързо си откри влиятелна работа в комерсиална компания (икономист по образование). Минаха 3-4 години, покри се нейде, по едно време го чух да се изрича по малкия екран. Пак се сащисах – заемаше висша служба в министерство, което нямаше общо с образованието и професионалната му реализация. После разбрах –
оженил се, а жена му е позната
на човек от същото министерство. Минаха още пет години. Моят прочут стана… министър. Петилетката му послужила като препоръка, тъй като тогавашният министър председател разгласи, че поставя човек с опит в държавната администрация. Дума да няма – умел си бе. И вероятно без ирония през петилетката бе изучил тънкостите на администрацията. Само дето проби поради това, което старите хора назовават „ шуробаджанащина “. Хиляди други млади икономисти нямаха този късмет или умишлено не го потърсиха.
И още един прочут имам, който се издигна. От ранни години си бе партиен деятел, фактор в юношески организации. Имаше шанса директният му партиен шеф да стане министър и да се задържи към 2 години. Благодарение на това моят другар стартира работа в огромна компания (частна, само че нали знаете, телефонът звъни, партията е отсреща), а по-късно, още не навършил 30 години, влезе в държавен ръб – който нямаше общо като активност с досегашния му опит. После партийният му шеф се пенсионира, той зае мястото му, стана народен представител, дружно с това – специалист по вътрешна сигурност (пак без общо с опита). Ще уточня по какъв начин тъкмо стана експерт по следствия, дознания, антитероризъм и няколко типа социална сигурност: в Народното събрание има такава комисия, само че неговата партия не съумя да вкара в Народното събрание човек, който да схваща от тези неща; надлежно за комисията
бе необходим някой, който схваща от всичко
Мина един мандат време, моят прочут се утвърди като „ специалист по вътрешна сигурност “. Даже загрижени за проблематиката журналистки търчат до през днешния ден да му вземат изявленията.
А имам и един различен другар, свободен политически електрон. Достатъчно е вманиачен, два пъти върви при Бойко Борисов да моли да го издигне за кмет на регионален град (имат общи познати, те го вкараха при премиера). Сигурен съм, че моят другар няма да е по-лош кмет от който и да е на ГЕРБ. Но както и да е, Борисов отхвърли. Само си представете обаче обстановката – скимне му на Бойко и каже: „ Добре, ти си! “; или минимум: „ Айде, от мен да мине - ще те създадем консултант, влизаш в листата “. Моят другар автоматизирано ставаше кмет или водещ общински консултант. И щеше да се разпорежда с хиляди ориси. Така се случват тези неща. Така!
Припомних си всички тези истории, откакто разбрах, че специалистка по земеделска стопанска система станала член на Съвета за електронни медии. Четох, че имала богата телевизионна кариера като телефонистка. Честно, към този момент не се сюрпризирам. Претръпнал съм.
А, и още една преживелица. Пак за държавен ръб иде тирада. Познат влезе в подобен към края на тройната коалиция по линия на Национална движение „Симеон Втори". Тоест купи си фабрика на 9 септември. Първата работа на ГЕРБ след това бе да го махне и постави собствен човек на мястото му. Моят прочут
орева света за репресии, политически чистки,
тирания. До през днешния ден, виждам във Facebook, доста се възмущава от партийните калинки. Някак си и неговата орис ми е безчувствена, единствено се усмихвам иронично.
Не знам по какъв начин наподобява от птичи взор цялото това „ кадрово структуриране “ в страната. Не знам в теоретичен труд или книжовен разказ по какъв начин следва да бъде разказано. Но изпод, откъм низините, с елементарни думи, нещата наподобяват тъкмо такива. Естествени процеси са това - както ларвата става какавида и след това пеперуда, по този начин в тази верига имаме човек, партия, властник – и първият човек се трансформира в нов властник. Това е комунално-битова физика.
Само не знам кое е най-нелепото – че такива хора се разпореждат със ориста на цяла страна, или че в случай че се задържат на върха задоволително дълго, един ден се трансформират в „ безспорни престижи “. Да, по този начин се случва – времето минава, човек побелява, под булото на социална безпаметност и неведение придобива житейско достойнство. Започва
да предава скъпите си познания на младите,
никой не се пита какви тъкмо са те. Скоро видях професор да ограмотява популацията посредством медиите в етични правила, откакто цялостен живот е бил прислужник на мощните на деня, дори професурата му е дадена по тази линия. Но така е - професор е, учителки го канят в учебно заведение, деца го посрещат с цветя.
С което кръгът се е затворил. Физиката е станала метафизика.
Преди много години, някъде към 20, имах позната – хубаво младо момиче, което работеше като секретарка в партиен офис. Беше студентка. Вдигаше телефона, правеше кафе, посрещаше и изпращаше посетители от партийната централа, стоеше на принтера и факса –
нищо повече от секретарка
В предизборни акции обаче неуморно се раздаваше за богатството на партията. Листовки, флаери, шатри… - целият пропаганден инструментариум мина през ръцете й. В една такава акция бе част от екипа на кандидат-депутат. Минаха две-три години, чух, че е приключила. И ето че, незабавно по-късно се оказа началник на институт към министерство. Сащисах се – този институт създава правилници, предлага проектозакони, написа стратегии, касаещи професионалната активност на хиляди хора; а тя до този миг бе просто секретарка. Но въпросният кандидат-депутат бе станал зам.-министър. Нещата се наместиха.
Имах и един прочут, който се занимаваше интензивно из студентските препоръки. Опитваше се да прави и политическа кариера, само че не му спореше. Свястно момче бе, кадърно (без ирония), бързо си откри влиятелна работа в комерсиална компания (икономист по образование). Минаха 3-4 години, покри се нейде, по едно време го чух да се изрича по малкия екран. Пак се сащисах – заемаше висша служба в министерство, което нямаше общо с образованието и професионалната му реализация. После разбрах –
оженил се, а жена му е позната
на човек от същото министерство. Минаха още пет години. Моят прочут стана… министър. Петилетката му послужила като препоръка, тъй като тогавашният министър председател разгласи, че поставя човек с опит в държавната администрация. Дума да няма – умел си бе. И вероятно без ирония през петилетката бе изучил тънкостите на администрацията. Само дето проби поради това, което старите хора назовават „ шуробаджанащина “. Хиляди други млади икономисти нямаха този късмет или умишлено не го потърсиха.
И още един прочут имам, който се издигна. От ранни години си бе партиен деятел, фактор в юношески организации. Имаше шанса директният му партиен шеф да стане министър и да се задържи към 2 години. Благодарение на това моят другар стартира работа в огромна компания (частна, само че нали знаете, телефонът звъни, партията е отсреща), а по-късно, още не навършил 30 години, влезе в държавен ръб – който нямаше общо като активност с досегашния му опит. После партийният му шеф се пенсионира, той зае мястото му, стана народен представител, дружно с това – специалист по вътрешна сигурност (пак без общо с опита). Ще уточня по какъв начин тъкмо стана експерт по следствия, дознания, антитероризъм и няколко типа социална сигурност: в Народното събрание има такава комисия, само че неговата партия не съумя да вкара в Народното събрание човек, който да схваща от тези неща; надлежно за комисията
бе необходим някой, който схваща от всичко
Мина един мандат време, моят прочут се утвърди като „ специалист по вътрешна сигурност “. Даже загрижени за проблематиката журналистки търчат до през днешния ден да му вземат изявленията.
А имам и един различен другар, свободен политически електрон. Достатъчно е вманиачен, два пъти върви при Бойко Борисов да моли да го издигне за кмет на регионален град (имат общи познати, те го вкараха при премиера). Сигурен съм, че моят другар няма да е по-лош кмет от който и да е на ГЕРБ. Но както и да е, Борисов отхвърли. Само си представете обаче обстановката – скимне му на Бойко и каже: „ Добре, ти си! “; или минимум: „ Айде, от мен да мине - ще те създадем консултант, влизаш в листата “. Моят другар автоматизирано ставаше кмет или водещ общински консултант. И щеше да се разпорежда с хиляди ориси. Така се случват тези неща. Така!
Припомних си всички тези истории, откакто разбрах, че специалистка по земеделска стопанска система станала член на Съвета за електронни медии. Четох, че имала богата телевизионна кариера като телефонистка. Честно, към този момент не се сюрпризирам. Претръпнал съм.
А, и още една преживелица. Пак за държавен ръб иде тирада. Познат влезе в подобен към края на тройната коалиция по линия на Национална движение „Симеон Втори". Тоест купи си фабрика на 9 септември. Първата работа на ГЕРБ след това бе да го махне и постави собствен човек на мястото му. Моят прочут
орева света за репресии, политически чистки,
тирания. До през днешния ден, виждам във Facebook, доста се възмущава от партийните калинки. Някак си и неговата орис ми е безчувствена, единствено се усмихвам иронично.
Не знам по какъв начин наподобява от птичи взор цялото това „ кадрово структуриране “ в страната. Не знам в теоретичен труд или книжовен разказ по какъв начин следва да бъде разказано. Но изпод, откъм низините, с елементарни думи, нещата наподобяват тъкмо такива. Естествени процеси са това - както ларвата става какавида и след това пеперуда, по този начин в тази верига имаме човек, партия, властник – и първият човек се трансформира в нов властник. Това е комунално-битова физика.
Само не знам кое е най-нелепото – че такива хора се разпореждат със ориста на цяла страна, или че в случай че се задържат на върха задоволително дълго, един ден се трансформират в „ безспорни престижи “. Да, по този начин се случва – времето минава, човек побелява, под булото на социална безпаметност и неведение придобива житейско достойнство. Започва
да предава скъпите си познания на младите,
никой не се пита какви тъкмо са те. Скоро видях професор да ограмотява популацията посредством медиите в етични правила, откакто цялостен живот е бил прислужник на мощните на деня, дори професурата му е дадена по тази линия. Но така е - професор е, учителки го канят в учебно заведение, деца го посрещат с цветя.
С което кръгът се е затворил. Физиката е станала метафизика.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ