Скокът на здравната осигуровка трябва да е плавен – така,

„ Скокът на здравната осигуровка би трябвало да е равномерен – по този начин, както се прави с нарастването на минималната работна заплата и на оптималния застрахователен приход. За да няма потрес върху платците, които отчасти са и бизнесът, и българските жители. Затова поетапното нарастване на 10% е рационална стъпка “. Това сподели пред Нова телевизия здравният икономист Аркади Шарков.

Той посочи, че поетапното нарастване може да бъде с по 0,5% до 1% на година.

По думите му обяснението на здравният министър, че осигуровката няма да се подвига доникъде на 2026 година евентуално е обвързвано с продължаващите диспути към това дали до края на годината ще бъде уравновесен държавният бюджет и дали политическите сили са подготвени да излязат с почтена позиция пред жителите по отношение на разноските, направени през последните 4 години.

„ Не приказвам съответно за опазването на здравето, а за общите обществени разноски. Ако те не бъдат обезщетени, рискът от дългова рецесия е сериозен — изключително на прага на влизането в еврозоната. Ако успеем да овладеем обстановката, това ще е добър образец пред нашите западни сътрудници “, акцентира Шарков.

Той обаче бе безапелационен, че въпреки номинално здравната вноска да е 8%, тежестта в по-голямата си част пада върху работещите в частния бранш.

„ Това са към 1,67 милиона души, които обезпечават сред 60% и 65% от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. От своя страна, страната покрива единствено едвам към 40% за девет групи обезпечавани лица, в това число деца, пенсионери, които са най-големите потребители на здравни услуги, а дружно с тях и администрация, военни, полиция и други. В този смисъл тези 1,67 милиона души поемат тежестта за здравето на към 5 милиона чисти ползватели на системата “, акцентира икономистът.

Той напомни, че системата е основана на взаимен принцип и съобщи, че страната би трябвало също да прояви взаимност към тези, които действително заплащат, а точно платците от частния бранш.

Аркади Шарков даде и съответен отговор за измененията, които ще станат факт, в случай че здравната вноска се усили на 10%: при 8% приходите в Здравната каса са към 9,8% милиарда лева, а при 10% те ще се набъбнат на 12,3 милиарда лева

Той напомни, че средствата, които страната заделя от брутния вътрешен артикул за опазване на здравето, са извънредно незадоволителни – до момента в който в Европа този % е 8,5-9%, у нас те действително са към 5%, а останалите 4% влизат под формата на доплащания.

„ Докато в Европа доплащанията са към 1-1,5%, то у нас са 3-3,5% “, сподели икономистът, само че в допълнение уточни, че доплащанията все пак леко понижават и това намира израз в по-добрия достъп до медикаменти за хипертония и нараснали цени на клинични пътеки да вземем за пример. Все още обаче няма смяна във връзка с медицинските произведения и диагностиката в извънболничната помощ, означи той.

Аркади Шарков акцентира значимостта на контрола над разноските, част от който е и достъпът на хората до пациентското им досие в НЗИС, което дава в действително време визия за разноските, които фондът прави за всеки жител.  

Той предвижда, че до края на тази година пари за нарастване на заплатите на младите лекари не може да се чакат при актуалната рамка на бюджета, само че това може да стане идната година с актуализацията му.