Как да се разведем с чужденец, който живее в чужбина?
Сключен цивилен брак с чужденец или сред българи, които живеят в чужбина, може да бъде преустановен посредством бракоразвод от българските съдилища при изискване, че един от съпрузите е български жител или има нормалното местожителство на територията на Република България.
Когато и двамата съпрузи желаят да се разведат, стига един от тях да е български жител или да има всекидневно местожителство в Република България, те могат да се разведат по реда на взаимното единодушие в България, като за това е належащо да подадат молба за бракоразвод, както и да се явят на правосъдното съвещание по делото.
В случай, обаче, че не е допустимо страните да се разведат по реда на взаимното единодушие, то брачният партньор, който е бълграски жител или има всекидневно местожителство в страната и желае да се разведе, може да предяви иск за бракоразвод пред българския съд, без значение от това дали неговият брачен партньор е чужденец и/ или живее отвън страната. За задачата се подава искова молба до съда за бракоразвод, като единствено по категорично направено искане съдът се произнася по въпроса за виновността.
След като исковата молба постъпи в съда, съдът разпорежда дубликат от същата и от приложените към нея доказателства да бъдат връчени на другия брачен партньор, на който се дава опция да подаде писмен отговор на молбата в едномесечн период от приемането и като в този период той може да направи своите възражения против желае, както и да предяви своите насрещни искове, в случай че има такива.
Връчването на известията се прави на сегашния, а в случай че няма подобен – на непрекъснатия адрес на ответника. Когато обаче, той живее отвън територията на Република България и надлежно няма регистриран непрекъснат и сегашен адрес на територията на Република България се слага въпросът по какъв начин ще му бъде обявено за заведеното дело.
В тези случаи е от голяма важност дали ищецът знае или не адреса на ответника в чужбина.
Ако ищецът не знае адреса на ответника в чужбина, то известието до ответника за предявения иск за бракоразвод против него може да се извърши посредством обява в неофициалния раздел на „ Държавен вестник”. За задачата ищецът следва да подаде молба до съда, пред който е завел делото, с искане да бъде позволено връчването да стране по този ред. За да бъде почетена молбата от съда, ищецът следва да показа информация, от която да е видно, че ответникът няма непрекъснат и сегашен адрес на територията на Република България, а също по този начин ищецът би трябвало да заявява и че не му е прочут адрес на ответника в чужбина. Ако макар обявата в „ Държавен вестник”, ответникът не се яви на делото, то съдът му назначава длъжностен юрист на разходи на ищеца, който да съставлява ответника по делото.
В случай, че на ищеца е прочут адреса на ответника в чужбина, то известието до ответника, че против него е формирано дело се връчва на известния адрес в чужбина. Призоваването, както и връчването на известия и бумаги в чужбина се прави посредством българските дипломатически или консулски представители или способените задгранични органи. Съдът, пред който искът е предявени се обръщат към тях посредством Министерството на правораздаването. Ако ответникъте е български жител, може да се желае съдействието на българските дипломатически и консулски представители по отношение на връчването на известието.
С връчване на известието, на ответника се указва да уточни адрес на територията на Република България, на който да бъдат връчвани последващите известия по делото. Ако макар тези инструкции, ответникът не уточни адрес на територията на Република България, известията се ползват по делото и се смятат за постоянно връчени.
В случай, че ищецът уточни адрес, на който да бъде връчено съобщнието до ответника за формирано против него дело, само че все пак връчването не бъде сполучливо извършено, то съдът, пред който делото е висящо разпорежда връчването да стане посредством обява в „ Държавен вестник”. Ако и в този случай, ответникът не се яви по делото, то съдът му назначава длъжностен юрист, който да го съставлява по делото.
Когато и двамата съпрузи желаят да се разведат, стига един от тях да е български жител или да има всекидневно местожителство в Република България, те могат да се разведат по реда на взаимното единодушие в България, като за това е належащо да подадат молба за бракоразвод, както и да се явят на правосъдното съвещание по делото.
В случай, обаче, че не е допустимо страните да се разведат по реда на взаимното единодушие, то брачният партньор, който е бълграски жител или има всекидневно местожителство в страната и желае да се разведе, може да предяви иск за бракоразвод пред българския съд, без значение от това дали неговият брачен партньор е чужденец и/ или живее отвън страната. За задачата се подава искова молба до съда за бракоразвод, като единствено по категорично направено искане съдът се произнася по въпроса за виновността.
След като исковата молба постъпи в съда, съдът разпорежда дубликат от същата и от приложените към нея доказателства да бъдат връчени на другия брачен партньор, на който се дава опция да подаде писмен отговор на молбата в едномесечн период от приемането и като в този период той може да направи своите възражения против желае, както и да предяви своите насрещни искове, в случай че има такива.
Връчването на известията се прави на сегашния, а в случай че няма подобен – на непрекъснатия адрес на ответника. Когато обаче, той живее отвън територията на Република България и надлежно няма регистриран непрекъснат и сегашен адрес на територията на Република България се слага въпросът по какъв начин ще му бъде обявено за заведеното дело.
В тези случаи е от голяма важност дали ищецът знае или не адреса на ответника в чужбина.
Ако ищецът не знае адреса на ответника в чужбина, то известието до ответника за предявения иск за бракоразвод против него може да се извърши посредством обява в неофициалния раздел на „ Държавен вестник”. За задачата ищецът следва да подаде молба до съда, пред който е завел делото, с искане да бъде позволено връчването да стране по този ред. За да бъде почетена молбата от съда, ищецът следва да показа информация, от която да е видно, че ответникът няма непрекъснат и сегашен адрес на територията на Република България, а също по този начин ищецът би трябвало да заявява и че не му е прочут адрес на ответника в чужбина. Ако макар обявата в „ Държавен вестник”, ответникът не се яви на делото, то съдът му назначава длъжностен юрист на разходи на ищеца, който да съставлява ответника по делото.
В случай, че на ищеца е прочут адреса на ответника в чужбина, то известието до ответника, че против него е формирано дело се връчва на известния адрес в чужбина. Призоваването, както и връчването на известия и бумаги в чужбина се прави посредством българските дипломатически или консулски представители или способените задгранични органи. Съдът, пред който искът е предявени се обръщат към тях посредством Министерството на правораздаването. Ако ответникъте е български жител, може да се желае съдействието на българските дипломатически и консулски представители по отношение на връчването на известието.
С връчване на известието, на ответника се указва да уточни адрес на територията на Република България, на който да бъдат връчвани последващите известия по делото. Ако макар тези инструкции, ответникът не уточни адрес на територията на Република България, известията се ползват по делото и се смятат за постоянно връчени.
В случай, че ищецът уточни адрес, на който да бъде връчено съобщнието до ответника за формирано против него дело, само че все пак връчването не бъде сполучливо извършено, то съдът, пред който делото е висящо разпорежда връчването да стане посредством обява в „ Държавен вестник”. Ако и в този случай, ответникът не се яви по делото, то съдът му назначава длъжностен юрист, който да го съставлява по делото.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ