Градовете с над 1 млн. души население в света ще се увеличат шест...
Склонността на хората да се събират и заселват в групи стартира още от древността, като хората се възползват от икономическите и обществени преимущества на близостта. Оттогава насам наклонността към урбанизация малко или доста се форсира, само че нищо не може да се съпостави със 100-годишния интервал, който стартира през 1980 година, написа Bloomberg.
В десетилетията от този момент насам преминахме от едвам 40% от международното население, което живее в градски региони (2,3 милиарда души), до предстоящ връх през 2080 година, когато 9,2 милиарда души може да живеят в градове, което се равнява на към 85-90% от международното население, съгласно прогнозите на програмата на Организация на обединените нации „ Хабитат “. През същия стогодишен интервал от 1980 до 2080 година броят на градовете с над 1 млн. души население евентуално ще нарасне от 275 на близо 1600, което е шесткратно нарастване.
Годината 1980 бележи началото на специфичен интервал,
в който бързата нова урбанизация на Глобалния юг (движена от индустриализацията и подпомагана от технологиите) и новата форма на реурбанизация на Глобалния север (движена от услугите, информацията и промишленостите на знанието/творчеството) се сплотиха, с цел да ускорят урбанизацията в международен мащаб.
Темпът на измененията от 1980 година насам доста надвиши опциите на градовете и на държавните управления да реагират от позиция на комунални услуги, публични услуги, превоз и изключително жилища. Това докара до 1,1 млн. души, живеещи в неофициални селища, и над 300 млн. бездомни хора през днешния ден, по данни на ООН-Хабитат. Неадекватната жилищна политика в развитите страни, съчетана с превръщането на недвижимите парцели в световно търгувани активи, също докара до сериозна недостижимост в сполучливите градове в доста региони.
Междувременно 2080 година не е единствено краят на този век, а и моментът, в който съгласно неотдавнашни прогнози на Организация на обединените нации популацията на света ще доближи връхната си точка. Историята за мощно повишаване на популацията с бърза урбанизация, последван от негов недпредсказуем спад, основава особени провокации за градовете и техните ръководители.
Векът на градовете
Всички райони означават растеж на градското си население, само че темповете варират от бързи и доста бързи до извънредно бързи. Темпът, степента и характерът на смяната се разграничават от един район в различен. През идващите десетилетия по-голямата част от чистия приръст на популацията ще пристигна от Африка, Индия, Югоизточна Азия и Западна Азия, до момента в който Европа ще означи спад, а Океания, Латинска Америка и Северна Америка – сдържан растеж.
Този взор един век напред демонстрира крайностите на благосъстоянието и бедността в градовете, които постоянно са огромни, колкото тези сред районите. Макар да знаем, че градовете са местата, където се основават нови работни места и стойност, те са и местата, където се събират бедните хора в търсене на заслон, благоприятни условия и услуги.
Важен урок е да не се придвижват хрумвания за градовете като цяло от един район в различен. Осло и Лагос няма доста общо между тях, само че са градове. Градските центрове в Северна Америка се сблъскаха с провокации след пандемията, с които огромна част от останалия свят не се сблъска.
Пик на човечеството, пик на градовете
Една такава последица: самите градове способстват за възможен спад на популацията. С урбанизирането им обществата като цяло стават по-богати, а хората живеят по-дълго и раждат по-малко деца.
Правени са доста опити за повишение на раждаемостта в страни по света, където спадът на популацията се форсира. Те нормално включват възстановяване на здравните грижи по време на бременност и раждане, както и политики за поддръжка на по-големи фамилии като отпуск по майчинство, данъчни тласъци и грижи за децата. Макар че другите подходи от време на време са се оказвали отчасти сполучливи, те не са понижили общия спад на популацията в по-богатите страни. Вместо това миграцията е била главната форма на напредък на градското население в по-богатите страни.
В десетилетията от този момент насам преминахме от едвам 40% от международното население, което живее в градски региони (2,3 милиарда души), до предстоящ връх през 2080 година, когато 9,2 милиарда души може да живеят в градове, което се равнява на към 85-90% от международното население, съгласно прогнозите на програмата на Организация на обединените нации „ Хабитат “. През същия стогодишен интервал от 1980 до 2080 година броят на градовете с над 1 млн. души население евентуално ще нарасне от 275 на близо 1600, което е шесткратно нарастване.
Годината 1980 бележи началото на специфичен интервал,
в който бързата нова урбанизация на Глобалния юг (движена от индустриализацията и подпомагана от технологиите) и новата форма на реурбанизация на Глобалния север (движена от услугите, информацията и промишленостите на знанието/творчеството) се сплотиха, с цел да ускорят урбанизацията в международен мащаб.
Темпът на измененията от 1980 година насам доста надвиши опциите на градовете и на държавните управления да реагират от позиция на комунални услуги, публични услуги, превоз и изключително жилища. Това докара до 1,1 млн. души, живеещи в неофициални селища, и над 300 млн. бездомни хора през днешния ден, по данни на ООН-Хабитат. Неадекватната жилищна политика в развитите страни, съчетана с превръщането на недвижимите парцели в световно търгувани активи, също докара до сериозна недостижимост в сполучливите градове в доста региони.
Междувременно 2080 година не е единствено краят на този век, а и моментът, в който съгласно неотдавнашни прогнози на Организация на обединените нации популацията на света ще доближи връхната си точка. Историята за мощно повишаване на популацията с бърза урбанизация, последван от негов недпредсказуем спад, основава особени провокации за градовете и техните ръководители.
Векът на градовете
Всички райони означават растеж на градското си население, само че темповете варират от бързи и доста бързи до извънредно бързи. Темпът, степента и характерът на смяната се разграничават от един район в различен. През идващите десетилетия по-голямата част от чистия приръст на популацията ще пристигна от Африка, Индия, Югоизточна Азия и Западна Азия, до момента в който Европа ще означи спад, а Океания, Латинска Америка и Северна Америка – сдържан растеж.
Този взор един век напред демонстрира крайностите на благосъстоянието и бедността в градовете, които постоянно са огромни, колкото тези сред районите. Макар да знаем, че градовете са местата, където се основават нови работни места и стойност, те са и местата, където се събират бедните хора в търсене на заслон, благоприятни условия и услуги.
Важен урок е да не се придвижват хрумвания за градовете като цяло от един район в различен. Осло и Лагос няма доста общо между тях, само че са градове. Градските центрове в Северна Америка се сблъскаха с провокации след пандемията, с които огромна част от останалия свят не се сблъска.
Пик на човечеството, пик на градовете
Една такава последица: самите градове способстват за възможен спад на популацията. С урбанизирането им обществата като цяло стават по-богати, а хората живеят по-дълго и раждат по-малко деца.
Правени са доста опити за повишение на раждаемостта в страни по света, където спадът на популацията се форсира. Те нормално включват възстановяване на здравните грижи по време на бременност и раждане, както и политики за поддръжка на по-големи фамилии като отпуск по майчинство, данъчни тласъци и грижи за децата. Макар че другите подходи от време на време са се оказвали отчасти сполучливи, те не са понижили общия спад на популацията в по-богатите страни. Вместо това миграцията е била главната форма на напредък на градското население в по-богатите страни.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ