Склонността към приемане на подкуп у нас се е увеличила
Склонността към приемане на рушвет у нас се е нараснала с 12% в интервала от 2010 година до март 2023 година Това демонстрира дълбочинно изследване на екип откриватели, чийто началник е психологът доктор Пламен Димитров.
По-масова настройка към приемането на подкупи има измежду работещите в бюджетни администрации и държавни структури, е измежду изводите от изследването. Подобна процедура е изключение измежду заетите в частния бизнес, която в техните среди изясняват най-често с репликата: “От нас желаят, не ни дават ”.
Проучването е провеждано на три стадия в продължение на 13 години, разясни ръководителят на откривателите доктор Пламен Димитров. Първият е в интервала 2010-2019 година Вторият обгръща пандемията в интервала от началото на 2020 доникъде на 2022 година, когато психолозите записват 7% по-завишени настройки спрямо предходния интервал, към пасивна корупция (приемане на подкуп). Третият стадий обгръща днешната рецесия (от втората половина на 2022 до април 2023 г.), инфлацията, войната в Украйна, несигурността, което “вдига ” с още 5% склонността към приемане на рушвети.
Изследователите са конструирали с помощта на изследването си наш, български психически модел на настройките към корупция, който към този момент се употребява в няколко други страни, сред които е Украйна, разяснява доктор Пламен Димитров.
В изследването са взели участие в годините към 1600 стопански дейни българи (без безработни, пенсионери и студенти) на междинна възраст към 44 години, 56% от респондентите са дами.
Те са отговаряли на от време на време осъвременявани въпросници със скали, в които е имало варианти, описващи разнообразни видове държание, измерващо равнищата на подготвеност за корупционни практики.
Психолозите са изследвали настройките към така наречен пасивна корупция т.е. приемането на рушвет, която съгласно тях е най-разпространената форма у нас. Целта на самото изследване е да опише най-рисковите психически видове хора, склонни към корупционни практики, и признаците, по които да бъдат разпознати. Откриването на такива държания съгласно него може да послужи като ранен червен байрак за непочтеност към закона и морала на кандидатстващ или към този момент определен на висока позиция във компания или във властта човек.
Сред главните черти на подкупния българин съгласно изследването са възприятието за непълноценност или ниската базисна самокритика, липса на самоуважение и моралната дезангажираност (отпадане на моралната саморегулация и присъединяване на съвестта, обществената отговорност и възприятието за професионално и личностно достойнство) на държанията, лакомия и податливост към материална и статусна отплата на ниското самочувствие и прикриваното ниско самоуважение.
Според данните на екипа на доктор Пламен Димитров склонността към приемане на подкупи се ускорява в допълнение, когато има чувство, че “всички вършат по този начин ”, т.е. на корупционните практики се гледа като на “оперативна норма на държание ” в обществото. И че в случай че някой не го прави, други всеобщо са склонни да го сторят, тъй като това
в днешните времена се оказва метод да просперираш обществено и материално в обществото ни. И то в всеобщия случай изцяло безнаказано. Идеята в такива случаи е, че самоуважението на личността може да се поддържа и усилва чрез постигането на материални придобивки и влиятелен обществен статус и властови позиции. Стигне ли се до такава степен, образецът на хора с сходна ценностна ориентировка въодушевява и други, само че на по-ниски етажи на властта.
“Такива хора са по-малко загрижени за другите и по-малко способни на действителна емпатия в връзките си с тях ”, цитира научната литература по тематиката Пламен Димитров. Според него материализмът е позитивно обвързван с толерирането на неетични дейности, които водят до персонално материално облагодетелстване, уверен е психологът. По-склонните към приемане на рушвет имат по-ниска личностна достоверност, междинни и високи равнища на прочувствено прегаряне и по-сериозни индикации за психично-здравен риск от хората, способни да устояват на корупционния напън.
По-масова настройка към приемането на подкупи има измежду работещите в бюджетни администрации и държавни структури, е измежду изводите от изследването. Подобна процедура е изключение измежду заетите в частния бизнес, която в техните среди изясняват най-често с репликата: “От нас желаят, не ни дават ”.
Проучването е провеждано на три стадия в продължение на 13 години, разясни ръководителят на откривателите доктор Пламен Димитров. Първият е в интервала 2010-2019 година Вторият обгръща пандемията в интервала от началото на 2020 доникъде на 2022 година, когато психолозите записват 7% по-завишени настройки спрямо предходния интервал, към пасивна корупция (приемане на подкуп). Третият стадий обгръща днешната рецесия (от втората половина на 2022 до април 2023 г.), инфлацията, войната в Украйна, несигурността, което “вдига ” с още 5% склонността към приемане на рушвети.
Изследователите са конструирали с помощта на изследването си наш, български психически модел на настройките към корупция, който към този момент се употребява в няколко други страни, сред които е Украйна, разяснява доктор Пламен Димитров.
В изследването са взели участие в годините към 1600 стопански дейни българи (без безработни, пенсионери и студенти) на междинна възраст към 44 години, 56% от респондентите са дами.
Те са отговаряли на от време на време осъвременявани въпросници със скали, в които е имало варианти, описващи разнообразни видове държание, измерващо равнищата на подготвеност за корупционни практики.
Психолозите са изследвали настройките към така наречен пасивна корупция т.е. приемането на рушвет, която съгласно тях е най-разпространената форма у нас. Целта на самото изследване е да опише най-рисковите психически видове хора, склонни към корупционни практики, и признаците, по които да бъдат разпознати. Откриването на такива държания съгласно него може да послужи като ранен червен байрак за непочтеност към закона и морала на кандидатстващ или към този момент определен на висока позиция във компания или във властта човек.
Сред главните черти на подкупния българин съгласно изследването са възприятието за непълноценност или ниската базисна самокритика, липса на самоуважение и моралната дезангажираност (отпадане на моралната саморегулация и присъединяване на съвестта, обществената отговорност и възприятието за професионално и личностно достойнство) на държанията, лакомия и податливост към материална и статусна отплата на ниското самочувствие и прикриваното ниско самоуважение.
Според данните на екипа на доктор Пламен Димитров склонността към приемане на подкупи се ускорява в допълнение, когато има чувство, че “всички вършат по този начин ”, т.е. на корупционните практики се гледа като на “оперативна норма на държание ” в обществото. И че в случай че някой не го прави, други всеобщо са склонни да го сторят, тъй като това
в днешните времена се оказва метод да просперираш обществено и материално в обществото ни. И то в всеобщия случай изцяло безнаказано. Идеята в такива случаи е, че самоуважението на личността може да се поддържа и усилва чрез постигането на материални придобивки и влиятелен обществен статус и властови позиции. Стигне ли се до такава степен, образецът на хора с сходна ценностна ориентировка въодушевява и други, само че на по-ниски етажи на властта.
“Такива хора са по-малко загрижени за другите и по-малко способни на действителна емпатия в връзките си с тях ”, цитира научната литература по тематиката Пламен Димитров. Според него материализмът е позитивно обвързван с толерирането на неетични дейности, които водят до персонално материално облагодетелстване, уверен е психологът. По-склонните към приемане на рушвет имат по-ниска личностна достоверност, междинни и високи равнища на прочувствено прегаряне и по-сериозни индикации за психично-здравен риск от хората, способни да устояват на корупционния напън.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ