Странни погребения разкриха археолози над кв. Кремиковци
Скелети с тухли върху главите се появиха при разкопки на християнски некропол до Кремиковския манастир. Подобен метод за погребение не се среща на никое място другаде в страната. Любопитното разобличаване е на специалисти от Института по пробна морфология, патология и антропология с музей към Българска академия на науките. Разкопките стартират през 2014 година, а последните две години изследването се финансира от стратегия „ Култура ” към Столична община.
Погребенията в некропола са от интервала сред края на 15-и век и първата четвърт на 16-и век. Това демонстрира въглеводороден разбор, изработен в Шотландия, върху елементи от разкритите над 30 скелета. Датировката съответствува с годината 1493, в която локалният благородник Радивой възобновява порутената черква „ Св. Вмчк Георги Победоносец ”.
Кремиковският манастир носи името на тази черква, която през днешния ден е реставрирана и се намира зад главния храм „ Покров Богородичен ”. Твърди се, че Радивой обновява и поръчва изписването на храма, с цел да погребе децата си Тодор и Драгана.
Археологът Владислав Тодоров, който управлява разкопките, твърди, че на мястото е имало гробищна черква. Тя и гробището са обслужвали рударско населено място. Справка в османски документи показва на откривателите, че името му е Кремиковче. След 16-и век некрополът е зарязан и църквата запустява. Вероятни причина са запълване на потенциала за погребвания или пренасяне на селището поради чумна зараза. През 18-и век на мястото се появяват едностайни здания с огнище – ранни манастирски жилищни постройки. По-сериозно строителство върху старите културни пластове се развива по време на Възраждането, а манастирските здания от този интервал се употребяват доникъде на 20-и век, когато изгарят и след това не се възвръщат.
Силно развъртян релеф на костите от некропола приказва за интензивна физическа активност на заровените хора, изяснява антропологът от Българска академия на науките доктор Надежда Атанасова. Те са най-вече мъже с солидни скелети и доста количество фрактури. Това се свързва с рудодобивната активност на заровените там хора. Д-р Атанасова споделя още, че те са били полагани в гробовете без ковчези и околните им похлупвали главите с тухлени структури, точно с цел да ги предпазят от пръстта. Всичките от 30-те изследвани скелета са с кариесни формирания на зъбите, а два индивида са имали недоброкачествен костен израстък.
Не единствено скелети и зидове изкушават археолозите и антрополозите. Освен корабни жетони (аналог на днешните купони или ваучери за храна), църковна утвар, възрожденски брави и катинари, археолозите разкрили и оловна капачка от ампула териак. Териак е лекарство, считано цели две хилядолетия за универсално и лекуващо всичко. Произвежда се от 2-ри век прочие н.е. до 19-и век в няколко огромни центрове в Европа, като надписът на капачката оказва произхода му – Венеция. Имало е доста ментета на лекарството и по тази причина венецианските аптекари са забърквали „ формалната ” субстанция единствено в избран ден в годината, обществено на площада „ Сан Марко ”, тъй че всички присъстващи да виждат какво се създава.
Екипът археолози и антрополози от Българска академия на науките продължава с изследването на региона към Кремиковския манастир. Предстои потвърждаване и отменяне на теории, както и нови разкрития. Те биха привлекли още гости в манастира, който и в този момент е известно място за разходки в свободното време и поклонения.
Погребенията в некропола са от интервала сред края на 15-и век и първата четвърт на 16-и век. Това демонстрира въглеводороден разбор, изработен в Шотландия, върху елементи от разкритите над 30 скелета. Датировката съответствува с годината 1493, в която локалният благородник Радивой възобновява порутената черква „ Св. Вмчк Георги Победоносец ”.
Кремиковският манастир носи името на тази черква, която през днешния ден е реставрирана и се намира зад главния храм „ Покров Богородичен ”. Твърди се, че Радивой обновява и поръчва изписването на храма, с цел да погребе децата си Тодор и Драгана.
Археологът Владислав Тодоров, който управлява разкопките, твърди, че на мястото е имало гробищна черква. Тя и гробището са обслужвали рударско населено място. Справка в османски документи показва на откривателите, че името му е Кремиковче. След 16-и век некрополът е зарязан и църквата запустява. Вероятни причина са запълване на потенциала за погребвания или пренасяне на селището поради чумна зараза. През 18-и век на мястото се появяват едностайни здания с огнище – ранни манастирски жилищни постройки. По-сериозно строителство върху старите културни пластове се развива по време на Възраждането, а манастирските здания от този интервал се употребяват доникъде на 20-и век, когато изгарят и след това не се възвръщат.
Силно развъртян релеф на костите от некропола приказва за интензивна физическа активност на заровените хора, изяснява антропологът от Българска академия на науките доктор Надежда Атанасова. Те са най-вече мъже с солидни скелети и доста количество фрактури. Това се свързва с рудодобивната активност на заровените там хора. Д-р Атанасова споделя още, че те са били полагани в гробовете без ковчези и околните им похлупвали главите с тухлени структури, точно с цел да ги предпазят от пръстта. Всичките от 30-те изследвани скелета са с кариесни формирания на зъбите, а два индивида са имали недоброкачествен костен израстък.
Не единствено скелети и зидове изкушават археолозите и антрополозите. Освен корабни жетони (аналог на днешните купони или ваучери за храна), църковна утвар, възрожденски брави и катинари, археолозите разкрили и оловна капачка от ампула териак. Териак е лекарство, считано цели две хилядолетия за универсално и лекуващо всичко. Произвежда се от 2-ри век прочие н.е. до 19-и век в няколко огромни центрове в Европа, като надписът на капачката оказва произхода му – Венеция. Имало е доста ментета на лекарството и по тази причина венецианските аптекари са забърквали „ формалната ” субстанция единствено в избран ден в годината, обществено на площада „ Сан Марко ”, тъй че всички присъстващи да виждат какво се създава.
Екипът археолози и антрополози от Българска академия на науките продължава с изследването на региона към Кремиковския манастир. Предстои потвърждаване и отменяне на теории, както и нови разкрития. Те биха привлекли още гости в манастира, който и в този момент е известно място за разходки в свободното време и поклонения.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ