Български учени: Лъвове са атакували хора край Бургас преди 6000 години
Скелет от " Козарева могила " разкрива ужаса на оживял след среща с лъв в древността
Млад мъж, живял по нашите земи през медната ера, е оживял след грубо нахлуване от лъв, с помощта на грижите на своето племе. Това разкрива ново изследване на археолози, оповестено в авторитетното списание " Journal of Archaeological Science: Reports ".
Откритието е направено при разбор на скелет от некропола на " Козарева могила " в Източна България (близо до сегашен Каблешково, област Бургас), датиран от петото хилядолетие пр.н.е.
Среща с хищника
Изследователският екип, воден от Надежда Карастоянова от Националния природонаучен музей към Българска академия на науките, открива, че мъжът е бил на възраст сред 18 и 25 години, когато е умрял. Смъртта му обаче не е настъпила незабавно след срещата с хищника.
По костите на черепа, ръцете и краката на младежа са открити следи от тежки пострадвания. Чрез относителен разбор на зъбни отпечатъци, учените удостоверяват, че раните съответстват идеално с формата и размерите на зъбите на огромна котка – най-вероятно лъв.
" Анализът на лезиите допуска, че индивидът е бил атакуван от лъв, повален на земята и ухапан неведнъж, " се показва в отчета на учените.
Това удостоверява хипотезата, че лъвовете са обитавали Балканите и Югоизточна Европа до по-късни столетия, в сравнение с се смяташе до момента – чак до Желязната ера, подкрепени от удобния климат.
Древна медицина и обществена грижа
Най-впечатляващият аспект на откритието не е самото нахлуване, а фактът, че жертвата е оживяла. Раните демонстрират ясни признаци на укрепване (образуване на костен калус), което значи, че мъжът е живял месеци или даже години след случая.
Зейналата дупка в черепа и тежките контузии на крайниците евентуално са довели до съществени неврологични увреждания и парализа, правейки го некадърен да ловува или да се обслужва самичък. Фактът, че е оживял, приказва за развита обществена конструкция.
" Той е оживял и е бил обгрижван от общността, което демонстрира, че групата се е грижила за своите хора с увреждания, " заключват откривателите.
Това е едно от най-ранните доказателства за хуманно отношение и проведена грижа за потърпевши членове на обществото в праисторията. Въпреки неналичието на следи от хирургическа интервенция (трепанация), каквато е открита при други скелети в региона, се допуска, че са употребявани способи за прекъсване на кръвотечението и попречване на инфекции.
Мистерията на случая
Археолозите не могат да кажат сигурно по какъв начин тъкмо се е стигнало до съдбовната среща. Възможно е младежът да е взел участие в ловна експедиция, да е защитавал стадото на селото или просто да е станал жертва на засада от хищника. Скелетът от " Гроб № 59 " в Козарева могила обаче остава едно от дребното директни свидетелства за взаимоотношението сред индивида и лъвовете в антична Европа.
Млад мъж, живял по нашите земи през медната ера, е оживял след грубо нахлуване от лъв, с помощта на грижите на своето племе. Това разкрива ново изследване на археолози, оповестено в авторитетното списание " Journal of Archaeological Science: Reports ".
Откритието е направено при разбор на скелет от некропола на " Козарева могила " в Източна България (близо до сегашен Каблешково, област Бургас), датиран от петото хилядолетие пр.н.е.
Среща с хищника
Изследователският екип, воден от Надежда Карастоянова от Националния природонаучен музей към Българска академия на науките, открива, че мъжът е бил на възраст сред 18 и 25 години, когато е умрял. Смъртта му обаче не е настъпила незабавно след срещата с хищника.
По костите на черепа, ръцете и краката на младежа са открити следи от тежки пострадвания. Чрез относителен разбор на зъбни отпечатъци, учените удостоверяват, че раните съответстват идеално с формата и размерите на зъбите на огромна котка – най-вероятно лъв.
" Анализът на лезиите допуска, че индивидът е бил атакуван от лъв, повален на земята и ухапан неведнъж, " се показва в отчета на учените.
Това удостоверява хипотезата, че лъвовете са обитавали Балканите и Югоизточна Европа до по-късни столетия, в сравнение с се смяташе до момента – чак до Желязната ера, подкрепени от удобния климат.
Древна медицина и обществена грижа
Най-впечатляващият аспект на откритието не е самото нахлуване, а фактът, че жертвата е оживяла. Раните демонстрират ясни признаци на укрепване (образуване на костен калус), което значи, че мъжът е живял месеци или даже години след случая.
Зейналата дупка в черепа и тежките контузии на крайниците евентуално са довели до съществени неврологични увреждания и парализа, правейки го некадърен да ловува или да се обслужва самичък. Фактът, че е оживял, приказва за развита обществена конструкция.
" Той е оживял и е бил обгрижван от общността, което демонстрира, че групата се е грижила за своите хора с увреждания, " заключват откривателите.
Това е едно от най-ранните доказателства за хуманно отношение и проведена грижа за потърпевши членове на обществото в праисторията. Въпреки неналичието на следи от хирургическа интервенция (трепанация), каквато е открита при други скелети в региона, се допуска, че са употребявани способи за прекъсване на кръвотечението и попречване на инфекции.
Мистерията на случая
Археолозите не могат да кажат сигурно по какъв начин тъкмо се е стигнало до съдбовната среща. Възможно е младежът да е взел участие в ловна експедиция, да е защитавал стадото на селото или просто да е станал жертва на засада от хищника. Скелетът от " Гроб № 59 " в Козарева могила обаче остава едно от дребното директни свидетелства за взаимоотношението сред индивида и лъвовете в антична Европа.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ