Напрежение: Какво представлява рифът Скарбъроу и какво планира Ки...
Скарбъроу е коралов риф на 200 км от Филипините, попадащ в тяхната изключителна икономическа зона. Китай и Филипините спорят за контрола му повече от десетилетие, а Пекин в действителност държи превес от 2012 година, когато разположи там брегова защита и риболовни кораби.
През последните дни напрежението към рифа Скарбъроу внезапно се увеличи. Китайската брегова защита заяви, че е подхванала „ контролни ограничения “ против няколко филипински кораба и упрекна един от тях, че съзнателно се е блъснал в китайски съд. По време на случая китайските сили са употребявали водни оръдия и са лимитирали придвижването на филипинските кораби. Случаят се случи единствено дни откакто Пекин разгласи основаването на „ естествен резерват “ върху рифа – проект, който Манила отхвърли като противозаконен и опровержителен на интернационалното право. Филипинските риболовци към този момент показаха опасения, че тази самодейност ще се трансформира в предлог за още по-строг надзор и нови конфликти в оспорваната зона.
Какво е смисъла на рифа?
Скарбъроу носи името на английски транспортен съд, затънал там преди близо три века. Той е измежду най-оспорваните морски региони в Азия и честа причина за дипломатически спорове поради суверенитет и риболовни права.
Рифът е на 200 км от Филипините и попада в тяхната изключителна икономическа зона. Известен е с богатите си рибни ресурси и тюркоазената лагуна, която служи за леговище при стихии. Пекин го назовава Хуанян, а Манила – Панатаг или Бахо де Масинлок.
Позицията му е стратегическа за Китай – в центъра на Южнокитайско море и покрай търговски коридори с годишен продан за над 3 трилиона $. Действията там се следят от близко от Съединени американски щати и други международни сили.
Какви са проектите на Китай?
Пекин утвърди основаването на естествен резерват на рифа, обхващащ 3 524 хектара коралови рифове. Зоната ще е в североизточната част на атола, наоколо до единствения вход за по-големи кораби.
Манила реагира остро, като упрекна Китай в систематични вреди върху коралите и морския живот – в това число противозаконен улов на миди. Филипините даже обмислят ново интернационално арбитражно дело за екологични нарушавания. Китай пък упреква Манила в замърсяване и противозаконен улов.
Съществуват съмнения, че „ естественият резерват “ може да прикрие по-широки упоритости – създаване на неестествен остров, както Китай към този момент направи на рифове в Спратли с писти, радари и ракетни системи.
Американският държавен секретар Марко Рубио назова проекта „ дестабилизиращ “ и „ насилствен “, като съобщи, че Съединени американски щати поддържат Филипините.
Кой владее рифа?
И Филипините, и Китай претендират за Скарбъроу, само че действителен суверенитет не е открит. От 2012 година, след морски конфликт, контролът е на процедура в ръцете на Пекин, който поддържа там брегова защита и риболовни кораби. Манила твърди, че някои от тях са на китайската морска милиция – изказване, което Китай отхвърля.
През 2016 година Постоянният трибунал в Хага отсъди в интерес на Филипините по основни въпроси за Южнокитайско море, само че не реши въпроса за суверенитета над рифа. Съдът съобщи, че блокадата на Китай е противозаконна, защото рифът е обичайната риболовна зона за Китай, Филипините и Виетнам.
Има ли риск от спор?
Напрежението е високо от години, с голям брой произшествия – водни оръдия, тарани, рискови маневри на китайски кораби и даже излитания на изтребители против филипински самолети. Засега те не са довели до открита военна борба.
Филипинският президент Фердинанд Маркос младши печели политически точки, като застава твърдо против Пекин. Но бреговата защита на страната е едва оборудвана спрямо китайската мощност. Изпращането на бойни кораби може да се окаже алена линия, която двете страни не желаят да преминат.
Възпиращ фактор е съюзът със Съединени американски щати. Договорът за взаимна защита от 1951 година към този момент категорично покрива набези „ на всички места в Южнокитайско море “. Това значи, че всевъзможни военни дейности на Китай биха вдигнали риска фрапантно.
Какво споделят специалистите?
Ян Сяо от Китайския институт за интернационалните връзки твърди, че резерватът е „ логически “ и ще усъвършенства юрисдикцията на Пекин в региона. Той упрекна филипинските риболовци, че ловят застрашени типове и замърсяват морето.
Филипинският анализатор Джей Батонгбакал обаче вижда ход на Китай за прикриване на нападателни дейности. Според него проектът може да докара до арести на риболовци, които да бъдат употребявани като разменна монета.
През последните дни напрежението към рифа Скарбъроу внезапно се увеличи. Китайската брегова защита заяви, че е подхванала „ контролни ограничения “ против няколко филипински кораба и упрекна един от тях, че съзнателно се е блъснал в китайски съд. По време на случая китайските сили са употребявали водни оръдия и са лимитирали придвижването на филипинските кораби. Случаят се случи единствено дни откакто Пекин разгласи основаването на „ естествен резерват “ върху рифа – проект, който Манила отхвърли като противозаконен и опровержителен на интернационалното право. Филипинските риболовци към този момент показаха опасения, че тази самодейност ще се трансформира в предлог за още по-строг надзор и нови конфликти в оспорваната зона.
Какво е смисъла на рифа?
Скарбъроу носи името на английски транспортен съд, затънал там преди близо три века. Той е измежду най-оспорваните морски региони в Азия и честа причина за дипломатически спорове поради суверенитет и риболовни права.
Рифът е на 200 км от Филипините и попада в тяхната изключителна икономическа зона. Известен е с богатите си рибни ресурси и тюркоазената лагуна, която служи за леговище при стихии. Пекин го назовава Хуанян, а Манила – Панатаг или Бахо де Масинлок.
Позицията му е стратегическа за Китай – в центъра на Южнокитайско море и покрай търговски коридори с годишен продан за над 3 трилиона $. Действията там се следят от близко от Съединени американски щати и други международни сили.
Какви са проектите на Китай?
Пекин утвърди основаването на естествен резерват на рифа, обхващащ 3 524 хектара коралови рифове. Зоната ще е в североизточната част на атола, наоколо до единствения вход за по-големи кораби.
Манила реагира остро, като упрекна Китай в систематични вреди върху коралите и морския живот – в това число противозаконен улов на миди. Филипините даже обмислят ново интернационално арбитражно дело за екологични нарушавания. Китай пък упреква Манила в замърсяване и противозаконен улов.
Съществуват съмнения, че „ естественият резерват “ може да прикрие по-широки упоритости – създаване на неестествен остров, както Китай към този момент направи на рифове в Спратли с писти, радари и ракетни системи.
Американският държавен секретар Марко Рубио назова проекта „ дестабилизиращ “ и „ насилствен “, като съобщи, че Съединени американски щати поддържат Филипините.
Кой владее рифа?
И Филипините, и Китай претендират за Скарбъроу, само че действителен суверенитет не е открит. От 2012 година, след морски конфликт, контролът е на процедура в ръцете на Пекин, който поддържа там брегова защита и риболовни кораби. Манила твърди, че някои от тях са на китайската морска милиция – изказване, което Китай отхвърля.
През 2016 година Постоянният трибунал в Хага отсъди в интерес на Филипините по основни въпроси за Южнокитайско море, само че не реши въпроса за суверенитета над рифа. Съдът съобщи, че блокадата на Китай е противозаконна, защото рифът е обичайната риболовна зона за Китай, Филипините и Виетнам.
Има ли риск от спор?
Напрежението е високо от години, с голям брой произшествия – водни оръдия, тарани, рискови маневри на китайски кораби и даже излитания на изтребители против филипински самолети. Засега те не са довели до открита военна борба.
Филипинският президент Фердинанд Маркос младши печели политически точки, като застава твърдо против Пекин. Но бреговата защита на страната е едва оборудвана спрямо китайската мощност. Изпращането на бойни кораби може да се окаже алена линия, която двете страни не желаят да преминат.
Възпиращ фактор е съюзът със Съединени американски щати. Договорът за взаимна защита от 1951 година към този момент категорично покрива набези „ на всички места в Южнокитайско море “. Това значи, че всевъзможни военни дейности на Китай биха вдигнали риска фрапантно.
Какво споделят специалистите?
Ян Сяо от Китайския институт за интернационалните връзки твърди, че резерватът е „ логически “ и ще усъвършенства юрисдикцията на Пекин в региона. Той упрекна филипинските риболовци, че ловят застрашени типове и замърсяват морето.
Филипинският анализатор Джей Батонгбакал обаче вижда ход на Китай за прикриване на нападателни дейности. Според него проектът може да докара до арести на риболовци, които да бъдат употребявани като разменна монета.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ




