Скъпоценните камъни са емблема на лукс, богатство и статус в

Скъпоценните камъни са емблема на разкош, благосъстояние и статус в продължение на хиляди години.

Има обаче няколко от тях, наследявани от потомство на потомство, с по-богата и славна история от останалите – която, въпреки от време на време и кървава, усилва цената и обаянияето им.

Нека в този момент хвърлим взор на няколко от тях.

Това е драгоценен камък, който е бил откраднат и върнат, по-късно откраднат и върнат още веднъж. Наречен е на името на Хортензия дьо Боарне, доведена щерка на Наполеон и щерка на дьо Боарне, а по-късно кралица на Холандия. И въпреки всичко мистерията към него се крие в името му – тъй като съгласно някои той е бил носен от кралицата, само че съгласно други тя в никакъв случай не го е имала.

20-каратовият елмаз Хортензия е един от най-редките розови диаманти, защото има оранжев цвят като второстепенен, а съвършенството му е нарушено от преминаваща през него цепнатина, сходна на перо. Известно е, че е принадлежал на Луи XIV, и евентуално е открит в мините Колур в Южна Индия някъде към средата на XVII век. Става част от френските кралски скъпоценности и попада в инвентарния списък на същите през 1691 година

През 1792 година диамантът е откраднат по време на грабеж на Garde-Meuble de la Couronne (отделът на Кралския френски дом, който дава отговор за подредбата, поддръжката, съхранението и ремонта на всички мебели, творби на изкуството и други движими движимости в кралските дворци). Той е възобновен през 1793 година, открит в таванска стая в парижкия квартал Халес дружно с други скъпоценности, откакто един от крадците разкрива местонахождението им, преди да бъде екзекутиран. След Революцията камъкът е подложен на еполета на Наполеон, а през 1830 година е откраднат още веднъж – въпреки че този път е възобновен много по-бързо.

През 1856 година е подарен на императрица Евгения де Монтихо, брачна половинка на Наполеон III. През 1887 година френските кралски бижута са оповестени за продажба, само че Хортензия е непокътнат заради историческото му значение. Днес той е изложен дружно с останалите френски бижута в Галерия д’Аполон на Лувъра.

361-каратовият рубин на Тимур е шпинел (тоест, минерал от шпинеловата група) и е един от най-големите такива в света. Първоначално е благосъстоятелност на императорите на Моголската империя, преди да бъде лишен от Делхи при персийските нападения на Надир Шах. Всъщност имената на петима от притежателите му – Джахангир, Шах Джахан, Фарухсияр, Надир Шах и Ахмад Шах Дурани – са изтънчено издълбани в скъпоценния камък, дружно с това на Ахбар Велики, за който се счита, че е прибавен от сина му Джахангир.

Рубинът Тимур е вграден в Павловия престол дружно с фамозния елмаз Кохинор. От 1612 година насам е обект на идентично мъчителна история, пътувайки от Индия до Персия и Афганистан, назад в Индия и най-после във Англия след контракта от Лахор. Изложен е на Голямото ревю през 1851 година и става част от частната сбирка на кралица Виктория. Сега се намира в кралската сбирка, само че собствеността му се оспорва.

330-каратовият „ Звездата на Азия “ е наситено синьо-виолетов звезден сапфир – един от най-големите от този вид – с редки отразяващи светлината свойства, които му придават тип на звезда. Вероятно е придобит в мините Могок в Бирма (днешен Мианмар) – район, прочут със сините си звездни сапфири.

Произходът на скъпоценния камък е неразбираем. Историята споделя, че кралят на Мандалай издава декрет, съгласно който всички огромни скъпоценни камъни, открити в мините, автоматизирано стават негова благосъстоятелност под опасност от гибел. В резултат на това скъпоценните камъни изчезват в продължение на години, разрушават се на по-малки части или се изнасят контрабандно от страната до пазара в Индия. След като сапфирът попада в ръцете на търговеца на минерали Мартин Ерман, той го продава на Смитсоновия институт през 1961 година като при продажбата споделя, че камъкът е бил благосъстоятелност на махараджата на Джодхпур за незнаен интервал. Първоначално кураторите одобряват историята му, само че в този момент се счита, че той е изфабрикувал тази част, с цел да завиши цената.

Друга тайнственост пък заобикаля майстора, който е шлифовал камъка, като неговите умения се възхваляват като умения на специалист, тъй като е нужно необикновено майсторство, с цел да се направи звездата в центъра, и рядката проницателност, с цел да може да се огледа необработения камък и да се планува превъзходния му капацитет.

Понастоящем Звездата на Азия се намира в Природонаучния музей „ Смитсониън “.

287,4-каратовият елмаз Тифани е един от най-големите жълти диаманти в света. Той е открит в мината Кимбърли в днешна Южна Африка през 1877 година и е добит от създателя на Tiffany & Co. Чарлз Луис Тифани през 1878 година По време на откриването на компанията Южна Африка е английска колония и чернокожите служащи са под строгия надзор на белите притежатели на мините. Расистките закони, които поставят основите на апартейда, са въведени, с цел да се подсигурява, че заплатите на служащите са мизерни, до момента в който те работят в рискови условия.

Именно това провокира дискусия през 2021 година, когато Tiffany & Co. пуска рекламната си акция с Бионсе – едвам четвъртият човек, носил диаманта, и първата чернокожа жена – и Джей-Зи. Както споделя Каран Атия във Washington Post, „ време е да разтеглим определението за кървясъл диамант…, с цел да обхванем и скъпоценни камъни като Тифани, поради които са изгубени хиляди африкански животи и са унищожени общности в колониалния блян да се управляват ресурсите на континента “.

Позовавайки се на скица за узаконяване на Организация на обединените нации, която има за цел да предотврати навлизането на кървави диаманти на пазара, Tiffany’s дава отговор на абсурда, като съобщи: „ Като международен водач в региона на устойчивия разкош, Tiffany & Co. се ангажира да се доставя с естествени скъпоценни материали по етичен и резистентен метод. Имаме политика на нулева приемливост към конфликтните диаманти и се доставяме с диаманти единствено от известни източници и страни, които са участници в Кимбърлийския развой. “ Тази стратегия обаче е основана 125 години след закупуването на диаманта Тифани.

Има най-малък отзив, когато Лейди Гага носи камъка на церемонията по връчването на Оскарите през 2019 година Сега диамантът се намира в непрекъснатия си дом в магазин на Tiffany & Co. на Пето авеню в Ню Йорк.